КТ „Подкрепа“ - много поводи за срам

Крайно време е да се каже ясно, че българските синдикати нямат нищо общо с тези по света. КТ „Подкрепа“ се оглавява от егоцентричен, самовлюбен, нахален и самонадеян човек. В КНСБ положението е малко по-кротко.

„Мафия Синдикат“ е популярна компютърна игра. В рекламата е записано, че ще преживеете емоции, действайки по правилата на градската мафия, но ще откриете доброжелателни хора и ще се борите с лошите.

Случаят с нашите синдикати – уви – предлагат емоции, но доброжелателност все по-малко. Борба с лошите за тях е утопия.

Една от новите дефиниции за синдикализма гласи, че той е форма на социализма, която поне хипотетично да замени капитализма. На пръв поглед идеологията на този вид синдикализъм е да се предостави водеща роля на работниците и служителите, които да ръководят синдикалната дейност и да участват в икономическия процес. Всъщност обаче е система, която позволява синдикални ръководители да влизат в съдружие и сделки с управлението на дадена страна и дори с работодателите, от което да извличат ползи. Лични ползи.

Забележете: един от признаците за подобен синдикализъм е опитът синдикати да се превърнат в политически движения под лозунги за социални придобивки. Т.е. превръщат се в групи за натиск. Защитата на самите членове минава на втори, трети план или в девета глуха. Реформите вече не са на вниманието на подобни синдикати.

За последен път българските синдикати са говорили и организирали национална стачка през 2011г. Излиза, че оттогава насам всичко върви по мед и масло, защото подобна идея не е обсъждана.

В Италия през 2015 г. се провежда национална стачка срещу плановете на правителството за икономии. Участват над 2 млн души. Същата година 300 000 банкови чиновници излизат на протести.

В Чехия има няколко стачки и протести на чиновниците през последните години, най-големите от които са срещу лошо разпределение бюджета.

Познанският юни, организиран от т.нар. Клуб на кривото огледало още през далечната 1956 г. показва, че макар и в условията на социализма интересите на гражданите могат да бъдат защитавани от синдикат. 57 са убити, а много други са ранени. Днес в отбелязване на трагичните събития участват милиони поляци, между тях и държавни служители.

Така правят синдикатите/профсъюзите по света.

У нас синдикатите се разграничиха от протестите, които продължават 67 дена. Лидерът на „Подкрепа“ си позволи квалификации за хората на площадите, които са недопустими. Освен това будят съмнения за платена любов с властта.

В „Ирландеца“ Чарлз Бранд описва връзките на синдикатите в следвоенна Америка с организираната престъпност. С това сме свикнали от литературата и киното. Но обвързаности на синдикати с политическото управление на една страна е нещо дори по-лошо.

Кому са нужни подобни синдикати?

Фрог нюз