Предлагат намаляване на ДДС и гъвкаво споразумение с МВФ за излизане от кризата

Предлаганите мерки са в шест тематични раздела и обхващат банковата и финансовата стабилност, задълженията на фирмите и домакинствата, стабилизиране на управлението, стимулиране на държавното търсене и бизнес инвестициите и подпомагане на регионите.

Можем да се възползваме от новата по-гъвкава политика на Международния валутен фонд и да сключим споразумение с него. Не предпазно, а с новите инструменти.

"Нашите предложения ще доведат до промени в над 30 закона", изтъкна проф. Димитър М. Иванов по време на Националния експертен икономически форум, който се проведе в столичния "Кемпински хотел Зографски".

Вървим към увеличаване на данъците, изтъкна още Иванов. Доклад на Европейската комисия, пибликуван преди дни показа липсата на маньоври за българското правителство. Данък печалба например не може да бъде намаляван, а посоката при промяна е нагоре, смята професорът.

"Няма "меко кацане" за икономиката. Стремежът е "твърдото кацане" да бъде колкото се може по-малко болезнено", коментират още експертът.

Освен намаляването на данък добавена стойност в анти-кризсната мярка са вписани и още данъчни стимули, като например подпомагане на домакинствата, които нямат възможност да погасят ипотечните си кредити. Помощта се изразява в едногодишна отсрочка на плащанията. Освен това работещите да бъдат стимулирани с данъчен бонус в размер до 1,5 хил. лева, в зависимост от доходите.

От ГЛАС предлагат и семейни бонуси - до 1,5 хил. лева за семейства с единичен доход и 1,2 хил. за студенти, чиито семейства са изпаднали в затруднено положение.

По отношение на банковия сектор предложенията включват разширяване на ролята на Българската народна банка, създаване на фонд за стабилизиране на финансовия пазар и банковия сектор, както и на агенция, която да ограничи рисковото кредитиране.

Фискалната стабилност ще бъде нарушена в следващите поне пет години

Заради кризата фискалната стабилност ще бъде нарушена за поне пет години, коментира още проф. Иванов. Още в края на тази година бюджета ще бъде трудно балансиран и се очаква дефицит от 1,5-2%.

"И това е резултат не на анти-кризисни мерки, а от липсата на политика", подчерта професорът.

Приемането на мерки за оцеляване и излизане от кризата пък ще доведат до допълнителен дисбаланс.

От ГЛАС препоръчват и специална политика в два отрасъла - земеделие и отбранителна промишленст. Според експертите на сдружението селското стопанство у нас е подценено и ролята му трябва да се увеличи. Отбранителният ни комплекс пък все още има запазени пазари.

Финансистът Стоян Александров каза, че сегашната депозитна политика на много от банките в България с вдигането на лихвите е необяснима за мен.

По думите му сега не е правилно да се вдигат лихви по депозити на ниво над 5-6%, както не е било правилно и допреди около година да се предлагат евтини кредити.

Именно поради отпускането на евтини кредити сега немалко фирми и граждани са затруднени при връщането им. Единствено затруднение нямат фирмите, които са имали далновидността при договорите си да обвържат лихвите по кредитите с лихвите на банката майка, смята Александров.

Според него за да може да паднат лихвите по кредитите, би трябвало БНБ да предприеме действия за намаляване изискванията за обезпечение на кредитите като временна мярка.

Той коментира, че банките помежду си разговарят за понижаване на лихвените нива по кредитите, но никоя банка не се наема първа да го направи. Освен това според финансиста трябва да започнат и лихвите по депозитите, за да се премине към понижение на лихвите по кредитите.

Що се отнася до затрудненията на фирмите и гражданите да си плащат кредитите, той посочи, че общо взето банките не бързат да продават обезпеченията при забавяне на изплащането на вноските, тъй като по думите му например при ипотечните кредити вече е трудно да се продаде жилище или офис в центъра на София, „а какво остава за недвижима собственост в малките населени места“.

За състоянието на банковата система като цяло Стоян Александров смята, че тя е стабилна и ще остане такава през следващите 6-9 месеца, до една година, "колкото са оптимистичните прогнози за продължаване на икономическата криза. Ако все пак възникнат проблеми при някоя банка у нас, те ще дойдат от сътресения при банката майка в чужбина.“