Реклама / Ads

1| 5583 |10.08.2007 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

Проф. Цветан Тончев: Над 80 на сто от туристите идват в България заради купона

.
Частният предприемач разбира, че трябва да дава качество за да има и конкурентоспособност на пазара. В България вече се научихме да обгрижваме туриста, но все още куцат детайлите, казва председателят на Българска туристическа камара проф. Цветан Тончев.

Интервю на Даниела Георгиева 

 

- Проф. Тончев, какви са първите резултати от този летен туристически сезон? 

 

- Още е средата на летния сезон. Въпреки някои песимистични прогнози, туризмът ще достигне близо 2,5 млрд. евро приходи, което е почти ръст с около 8-10%. Това показва, че туристическата индустрия се развива доста добре. Първо, създадените по-добри хотелски комплекси и местата за развлечение дават възможност за увеличаване на средния приход от един турист на ден. Той вече е 46-47 евро. Второ, те създадоха възможност за повече допълнителни услуги, които в много случаи, спомагат за увеличаване на приходите както в туроператорската дейност, така и в другите дейности. Аз лично смятам, че туризмът ще закърпи бюджета, имайки предвид сложните природни условия. Друго, което може да се посочи е, че въпреки бавното подобряване на качеството на услугите и обслужването, от проучванията, които направиха нашите студенти главно в Бургас и Варна се вижда, че има доста повтаряемост на пътуванията. Тоест всяка година има едни и същи хора, които посещават България. Това са към 15-20 % от туристите, което значи, че те харесват страната ни и предпочитат всяка година да идват тук в своите хотели и на местата, на които почиват ежегодно. Това е също един от показателите, че нещата се развиват положително.

 

- И все пак не всичко е идеално. С какви проблеми се сблъсква секторът това лято?

 

- Разбира се, има и много слабости. Едната е подготовката на кадрите. Сега се подготвят едни програми на Европейския съюз по отношение на обучението и квалификацията на хората по места. Камарата много сериозно работи по тези въпроси, даже са организирани и доста курсове, тъй като вече не може да се търпят елементарни нередности като отношението на персонала към клиента и лошото обслужване в ресторантите и в хотилските стаи.

Нас ни безпокои и така нареченото презастрояване на обектите. Моята теза е, че едно време държавата допусна големи грешки, още преди петнадесет години, сега вече нещата стават по-сложно. Но ако има единство и взаимна работа между кметствата и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, то аз мисля, че този въпрос ще се реши независимо, че някой претендира за собственост. Все пак морето и плажната ивица са държавна собственост и държавата трябва да си регулира тези процеси, а не да чака някой да го прави вместо нея. Независимо че някои мои колеги смятат, че държавата абдикира от туризма.

Знаете че наскоро излезе Закон за черноморското крайбрежие, но някой продължава да си затваря очите. Ето това е  корупция.

Презастрояването обаче не се оказа такъв минус какъвто си мислехме. Но е недопустимо през май и юни, когато идват вече туристи да се строят хотели. От това те са недоволни и разказват. А от тази устна реклама по сериозно няма. Другото много важно нещо, което ни куца е чистотата,  все пак по нашите курорти е мръсно. Цялата инфраструктура е построена за 40 хотела например в Златни пясъци, а сега в има 140. 

Но т. нар. частен сектор вече си стъпва на краката. Не може да няма лични интереси, завист и т.н., но постепенно вече се разбира от гледна точка на маркетинга, че когато се говори за Боровец не се говори само за единичния хотел, а за дестинация Боровец, тоест частния предприемач разбира, че трябва да дава качество за да има и конкурентоспособност на пазара.

 

- Много е интересен този спор кое предпочитат туристите шумни курорти или тишина? Вашите проучвания какво показват?

 

- Едни проувания показаха, че 80% от хората, дошли да почиват тук, искат да пируват по цяла нощ, защото са повече млади хора, които са дошли да търсят развлечение. Всъщност само 10 % от хората се сърдят, защото през нощта е шумно.

Това, в което обвиняваме някои от туристите, че са неконтролируеми и пияни е така, но не само, защото са тук. Финландците каквото и да ги правиш, те си пият колкото искат. Аз бях миналата година там. В петък вечер те са толкова пияни, че ги прибират от улиците двама полицаи. Единят хванал човек за краката, другият - за ръцете и го хвърлят в камион.

Те си имат такъв режим, като свършат работа отиват да изпият една бутилка водка на човек.

Туризмът не може да се опази от тези неща. Същото е и със секса. Можеш ли да забраниш на млади хора секс. Голяма част от германците идват да си разменят партньорите. Някои страни доста спечелиха и от това като Тайланд например.

 

 tonchev1.jpg  снимки Вяра Йовева

 

- А какво стана с другите алтернативни видове туризъм като балнеология, селски, ловен и т.н.?

 

- Разбира се на нас много ни се иска да кажем, че развиваме такива сектори на туризма като балнеологията, СПА туризма, селския, културно-опозновотелния туризъм, ловния и др., тъй като действително от там идват доста пари.

В България обаче все още 80% от доходите са от ваканционен туризъм. Едва 10% идват от всички други видиве алтернативен туризъм. Даже от балнеоложкия са 3-4%, а от културния са 2 на сто. Това е истината. Много приказки. Някои специалисти по културния туризъм само приказват, като намерят камък си мислят че става нещо много интересно. И сигурно е така.

Но това място щом е историчско и трябва да се посети, му трябват условия, ресторантче, удобства, паркинг и т.н.

Рилският манастир, който е една интересна културна забележителност не се е променил с нищо за толкова години.  Всъщност аз бях там по Великден. Първо, няма къде да си остави човек колата. Значи елементарното е един паркинг. Второ,  не са приспособени места за сядане, но само можеш да обикаляш.

Със селския туризъм е същото. Не може да има селски туризъм ако няма условия,  няма медицина. Освен това не може туристът да си носи 10 хил. евро в джоба. Той ползва по две, три карти. Трябва да има банкомати.

Другото важно нещо е, че не може да няма в общината поне един човек, който да не знае две думи английски. Чужденците когато имат някакъв проблем, отиват в общината и питат и се интересуват.

Що се отнася до балнеологията, трябва да имаме не доктори, а доктори-бизнесмени, които да насочат пациентите към такива процедури, от които се нуждаят. Разбирате ли разликата? Доктора веднага започва да ви мери кръвно и набързо ви претупа.

Освен това трябва да има съответните съоръжения, те се скъпи и трябва и персоналът да ги познава, трябва да се използват добре. И разбира се, трябва да има  единна политика. Балнеоложкитят туризъм е много развит в Германия, Франция и други страни, защото хората имат и пенсионни фондове. Част от тези, които идват в България също ползват тези фондове.

За балнеоложкия туризъм трябва да се сключат договори с Европейския Съюз и с други държави, за да могат да се използват тези пари, но никой не си дава парите така лесно.

За да се развиват тези алтернативни видове туризъм трябва да имаме необходимите условия.

 

- Що се отнася до природните условия, те също ни играят лоши шеги от началото на годината. Какво губим от това?

 

- Имайки предвид, че тази година започна лошо, нямахме сняг. Фактически изгубихме някъде 30 млн. лева от това. Тъй като нямаше сняг, нямаше и туристи. След това месец май започна много хубаво, но през юни валя дъжд, точно когато туристите се насочват къде да почиват. Надяваме се септември да бъде хубав. Добре е, че поне в черноморските комплекси няма по сериозни стихии като пожари, наводнения и т.н. Това спомага за запълване на базите, защото както знаем на някои места по света не се разминаха и с това като Канарските острови, Хърватия и т.н.

И сега мога да кажа, че 90% от базата е пълна, имаше и моменти когато беше празна. Това стана при промени на така наречените чартърни програми на големите туристически фирми, които водят гости от Австрия и Германия, което не създаде възможност за т.нар. връзка на един полет с други и се получиха дупки по няколко дни. Хотелиерът трябва да направи така, че неговата база да бъде непрекъснато пълна от май до септември.

 

- Вие сте преподавал в Турция и тук. Този сектор там направи голяма крачка напред в последните години, как успяха те да се научат, а ние не?

 

- Турция за 20 години направи революция. Истината е такава. Ние също знаем правилата, но нещо ни пречи да ги спазваме. Големите хотелиерски вериги имат добро обслужване, защото ако не се изпълняват задълженията си вън. Само пиколото има 34 задължения. Но масово в България все още не се спазват тези норми и правила. В Турция насред камъните построиха огромни хотелски комплекси и се научиха от какво имат нужда туристите. Преди години пращаха турците по Германия да видят как е там и те успяха да натрупат опит. Сега не можете да видите в тези комплекси жени с фереджета, те ходят с по-къси поли от българките. Но пък встрани от комплекса положението въобще не е толкова прекрасно. Така че и там си имат недостатъци.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 3| 6661 |09.08.2007 Търсят с металотърсач накити по плажовете . 3| 4998 |09.08.2007 Несебър закъсал за туристи . 1| 7922 |08.08.2007 Масажисти по морето мачкат тела без разрешителни за работа . 3| 4893 |08.08.2007 Автомобили изчезват по морето; джебчиите са там отдавна

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ