Вторник, 21 Ноември 2017, 19:26
Frognews
1| 3243 |31.10.2017

Проф. Вучева: Бюджет 2018 засилва риска от обедняване и неравенство в обществото

.
Според доклада на МФ, който придружава тригодишната есенна бюджетна прогноза, предложеният проект за Бюджет 2018 осигурява финансова стабилност на страната и гарантира спазването на изискващите се от европейските правила фискални параметри за дефицит и държавен дълг.
Това анализира пред БГНЕС професор Христина Вучева. И продължава:
Тези фрази се повтарят в бюджетните кампании от години, поради което и не се приемат еднозначно. По отношение на посочените два основни критерия, установени в договора от Маастрихт и потвърдени през 2011 г. в допълнителното споразумение, подписано от повечето европейски страни /без Великобритания и Чехия / нашата страна е за пример.

Този наш успех се потвърждава и в Бюджет 2018, като се предвижда дефицит от 1 % спрямо БВП. Приходите представляват 36.2 %, а разходите 37.2 % от БВП. Подобни съотношения не се срещат в практиката на другите европейски страни. Там се централизира от 40 до 46 % като най-разпространено е съотношението около 42 %.

Много експерти по бюджета от развитите западни страни приемат, че при съотношение под 40 % трудно се поддържа съвременно ниво на публични услуги. Освен ниския процент на централизация на БВП, ние се отличаваме от повечето европейски страни по това, че приходите от косвени данъци са преобладаващи. Това се възприема като утежняващо положението на хората с ниски доходи и като своеобразен импулс за засилване на неравенството и бедността.

Когато данъчната структура е такава, каквато е у нас, рискът от нарастване на броя на хората в бедност е по-голям. У нас няма изследвания, които да потвърдят, или отхвърлят подобни твърдения. За съжаление тези важни за всяко общество проблеми се идеологизират, като се счита, че това са теми, които хора с ляво мислене използват за пропаганда.

Истината е, че през последните години темата за бедността занимава не само левите, а всички, които се интересуват от съвременните цивилизационни проблеми на развитието на света. Затова неравенството и бедността е част от изследователската дейност на Международния валутен фонд и Световната банка, които едва ли могат да бъдат приобщени към левичарите, или популистите.
Данъчните приходи в Бюджет 2018 В проекта за Държавен бюджет за 2018 се предвиждат 21040 млн. лв. данъчни приходи. Това е с около 1800 млн. лв. повече от предвиденото за 2017 г. Разчита се основно на събиране на повече приходи от ДДС. Очакванията са за около един милиард и двеста милиона повече данък добавена стойност в сравнение с предвиденото в 2017 г.

Това е постижимо, първо, защото БВП нараства номинално с около 5 млрд. лв., и се очаква ръст на вътрешното потребление, второ, защото нашата данъчна администрация въведе през последните години мерки, които значително повишават събираемостта на ДДС. Данните за 2017 г. потвърждават тези оценки. Тези данни показват също, че много повече усилия са необходими, за да се изпълнят предвидените приходи за акцизи.

Предвижда се ръст на приходите от двата преки данъка – върху печалбата и върху доходите на физически лица – с около 600 млн. лв. Това нарастване може да се оцени като реалистично и постижимо. Основанията за това са очакваният растеж на икономиката с 3.9 %, както и предвиденото нарастване на разходите за заплати с около 10 %.

Вероятно опозицията, а и не само тя, ще настоява за по-високи приходи, защото винаги има подозрения, че такива се укриват, за да се осигури лесно преизпълнение. Отсъствието на предварително обявена данъчна политика, затруднява обсъждането на бюджетните приходи. Сега, в края на месец октомври дори и някой да се опита да поставя данъчни въпроси, това ще се отхвърля лесно поради липсата на време.

От доклада към актуализираната тригодишна прогноза се разбира, че правителството няма намерение да променя нищо от организацията на данъците. Както е известно в нея се включват, освен видовете данъци, техните ставки, но и данъчните облекчения, стимули и други отстъпки. Това е елемент от данъчната организация, който у нас най-малко се обсъжда и често обслужва единствено интереси на определени групи-лобита.

Ние прилагаме плоско облагане на печалбата и доходите с ниски данъчни ставки, което предполага отсъствие на различни форми на данъчни облекчения и отстъпки. Това изисква, според установените от теорията и практиката принципи да се използва широка данъчна основа и практическа невъзможност данъците да се проявяват като инструмент за решаване на конкретни проблеми.

Поради забравяне на тази учебникарска истина, всяка година при обсъждане на бюджета се поставя въпросът за данъчно стимулиране на меценатството на културата, както и за решаване на други важни проблеми чрез данъчни отстъпки. Отправят се обвинения как данъците се използват в другите страни като инструмент за влияние, а у нас този инструмент се пренебрегва.

Причината е, че в другите страни ставките за преките данъци са трикратно по-високи спрямо нашите 10 процента „плоско” облагане. Посоченото трябва да напомни, че дори и когато се счита, че данъците не се променят по вид и размер, както е в нашия случай, заслужава да се анализира внимателно всичко, което засяга данъчната основа за изчисляване, както на данъка върху печалбата, така и на данъка върху доходите на физически лица.

Въпросът за неравенството и за бедността е важен и става все по-остър особено за страни като нашата, в която проблемът се усложнява от състава и структурата на населението и от демографския проблем. Това налага ние да се опитаме да го решаваме с действия, които имат сравнително сигурен резултат. Посоченото не изчерпва проблемите на данъчната политика. Както вече се отбеляза, времето за тяхното сериозно обсъждане, така че да се отразят в бюджет 2018, отмина.

Според управляващите Бюджет 2018 потвърждава образованието като основен приоритет на управлението. Това обаче не се вижда от числата в представения проект. Данните към тригодишната бюджетна прогноза показват, че най-висок относителен дял в разходите по т.н. КФП се пада не на функцията „Образование” с неговите 3.6 % , а на функцията „Икономически дейности и услуги” – 5.6% от БВП на страната за 2018 г.

От това съпоставяне, което правим трябва да се отстрани функцията „Социално осигуряване подпомагане и грижи”, тъй като в нея са включени разходите финансирани от осигурителните фондове, за които има отделни приходи, каквито са осигурителните вноски. Високият дял на разходи на държавата за „Икономически услуги“ е традиционен от много години, но никога не се споменава, и не се разглежда аналитично. Не се обяснява конкретно какво се включва в тези повече от 5923,8 млн. лв. В доклада се споменава, както винаги парите за БДЖ, за Български пощи, за някои други видове услуги, което обяснява около 500 млн. лв.

Сигурно има обяснение и за останалите милиарди, но е добре това да се казва в периода на обсъждане на бюджета като се разграничават парите, които са от данъци и от помощи от ЕС.

Ако се опитаме да подредим разходите по функции според техния дял спрямо БВП, каквато информация има в доклада, то ще установим че реалните приоритети са следните: На първо място, като споменахме, са разходите за „Икономически дейности и услуги“ – 5.6 %, на второ – „Здравеопазване“ с 4.5 %, на трето с 4.2 % „Отбрана и сигурност“ и едва на четвърто с 3.6 % е „Образованието“. За наука разходите са под един процент и те са включени във функцията „Общодържавни служби”.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Теменужка Петкова увърта: Хем АЕЦ „Белене” ще е без пари, хем ще доплащаме 10 милиарда 16| 3040 |21.11.2017 . Шеф на „Росатом“: Готови сме да участваме в АЕЦ „Белене“ и като строител, и като инвеститор 9| 2793 |20.11.2017 . Биткойн премина границата от $8000 1| 2518 |20.11.2017 . Инж. Георги Котев за Фрог: Нищо ново, тупа се топката за АЕЦ ”Белене”, ще се точат големи пари 10| 5435 |17.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах