Страсбург предлага тишина и академично спокойствие

Една от основните теми, която се дискутира в последните дни в Страсбург, е  отрицателния вот на ирландците относно Лисабонския договор и последиците от него; има засилен интерес към вътрешния пазар на електроенергия; цените на петрола и правата на потребителите; връщането на незаконно пребиваващите имигранти; даване на зелена светлина за съставянето на ново законодателство за отпадъците и по-строги стандарти за качеството на водата.
Първото нещо, което веднага прави впечатление, когато се застане пред огромната и внушителна сграда на Европейския парламент, е издигнатото българско знаме. На фона на останалите 26 държави-членки то изглежда доста величествено, а чувството е  неописуемо.

За влизането в парламента е необходим пропуск, който се издава и на големите групи от посетители, дошли за един ден в европейската институция. Сградата, в която заседават всички евродепутати, носи името на Winston Churchil - Уинстън Чърчил. Достатъчно е само веднъж да минете през един от дългите й коридори, за да се усети деловата атмосфера, която се създава почти навсякъде от евродепутатите и служителите на ЕП, заели се с европейските въпроси. Вчечатление прави, че повечето от тях са предимно млади хора.

Самата пленарна зала, където заседават европейските избранници, е огромна и разделена на: основна част – там са разположени депутатските места, и по-малка, предназначена за всички журналисти и посетители, дошли да видят или отразят част от работата на самия парламент. През повечето време тя е празна и присъстват само тези представители, които трябва да изложат доклади или да изразят становища по дадени въпроси. За разлика от нашите държавници, липсващите от тях се информират дистанционно и постоянно от офиси или кабинети за течащия дневен ред в парламетна. Когато обаче трябва да се гласува или да се вземе решение по важни въпроси, за броени минути пленарната залата се изпълва. Самият ЕС е разделен на Европейски парламент, състоящ се от 785 членове, и Съвет, които приемат по-голямата част от европейското законодателството, докато изпълнителният орган на Общността е Европейска комисия. Целите са ясни: притежание на енергийните ресурси и собствен енергиен пазар на ЕС, единна политика на всички нации (Лисабонския договор), защита на човешките права и потребителите.

Работата по тези въпроси продължава и в конферентни зали, където се провеждат работни срещи. Част от тях дори се пренасят и на закуска в кафенетата, намиращи се долу във фоайетата на почти всички сгради. Изобщо не мислите, че там хората са отишли да разпуснат на чаша кафе. Политиката е такава, че на работното място, където и да е то, предимно се изпълняват професионалните задължения. Противно на очакванията за луксозни вкусотии, в кафенетата се продават най-обиконовенни неща - типичните френски кроасани, закуски, кейкове, сокове на цени съизмерими с тези в самия Страсбург. Едно кафе, например, струва 1 евро, а сандвичите са между 3 и 6 евро взависимост от съдържанието им. Една бърза сметка може да подскаже, че тъй като парите са в евро, а не в левове, цените са почти  двойно по-високи от тези при нас.

С това обаче не се изчерпват възможностите за хранене. По време на почивката между 13-15:00 часа столът на Европарламента е отворен. Там за обяд се предлагат всевъзможни ястия и деликатеси. Човек може да се нахрани предоволно само за 10 -12 евро като освен основното меню и десертта, може да избира и от многото видове салати, чиято цена се определя спрямо чинията, а не според броя им.

Пак противно на българските очаквания, част от евродепутатите и хората, работещи в парламента, не пътуват с лусозни автомобили s-класа, а използват специален автобус на парламента. Хората тук не отдават значение на това по какъв начин идваш на работа. Иначе и с градският транспорт също се стига до европейската инситуция само срещу 1,5 евро за билетче. С него между другото може да се пътува в рамките на един час из целия град, където поискате.

Французите обаче отдавна са измислили съвсем цивилизован начин как да се предвижват бързо и лесно из целия Страсбург и в същото време да се чувстват щастливи, за разлика от изнервените ситуации в София в резултат на огромните и масови задръствания. Отговорът на загадката, защо ние се самонаказваме и подтискаме с ужасния си транспорт, а французите не, се крие във велопридвижването. Тук почти всеки втори човек, особенно ако е млад и студент, се придвижва с велосипед. От спокойните им и усмихнати лица, може да се заключи, че те наистина се чувстват удовлетворени и доволни, защото разпускат докато карат в града. Почти на всякъде заедно с пътните ленти, са направени велоалеи и паркинги за колите. Пространство има и то предостатъчно за свободно придвижване. Няма нито един пропуснат знак за движението. Улиците са маркирани, а всеки шофьор най-учтиво ще  се усмихне и ще те остави първи да пресечеш, защото тук на почит са пешеходците. Отделно не може да се види нито едно  куче по улиците, а да не говорим за боклуците - кошчета за тях има на всеки ъгъл. Схемата, която от десетилетия се практикува тук до толкова е уредила елементарните обществени потребности, че не остава нищо друго на човек , освен да си работи съвсем спокойно. 

Най-голямо впечатление обаче правят множеството млади хора из целия град. Това е така, защото освен, че Страсбург е седалище на ЕС, той е и вторият град във Франция след Париж с най-много университети. Може да се направи малък аналог с нашия Студентски град с тази разлика, че липсват множеството денонощни дискотеки и кръчми. Тук младежите не се събират масово, за да се изпонапият – макар, че се намират и такива на 15-16 години в заведенията. В повечето случаи каките и батковците карат колело, или тичат, или свирят на улицата, и най-вече се събират в градинките и по брега на река Рейн на по бира и сладки приказки. Разбира се, същото се прави и в малките клубчета, където се гледат мачовете.

Колкото до ресторантите, те са малки и уютни с маси предимно на открито, които  се разполагат в редици  по край заведението, за да може всяка от тях да е насочена към улицата. Основното, което най-много обичат французите е да  похапват малки и изключително вкусни сладкиши. Те не обръщат внимание на цената и големината на десерта, стуващ по 5, 6 - максимум 10 евро, а предпочитат да пококетстват. Тъй като са истински бохеми, за тях това е символ на изтънченост и култура.

Най-отличителни и забележителни обаче си остават катедралите, църквите и старинните къщи, които се намират в целия Страсбург и особено по край река Рейн.

За едночасово пътуване с корабче могат да се разгледат по-голямата част от тях само срещу 7, 4 евро. Те датират още от 18-19 век като повечето са запазили чара и революционния дух на това време. Почти всяка сграда е „нова”, добре поддържана с дървените орнаменти и саксии с цветя.

Човек остава с впечатлението, че за французите историята и културата им са от особенно значение и на тях те държат най-много. Сякаш те са сърцевината на народния и колективен дух. Все пак от тази част на Европа са се раждали големите революционни настроения и борби, благодарение, на които историята на света вече не е същата. Няма как те да не се усетят, докато се разхождате из красивия провинциален град. Човек изобщо не може да се учуди защо днес той е седалище на ЕП и в него се решават човешките и социалните въпроси на Европа.

Йочка Димитрова