Цената на тока в Швеция днес е 30 лв., у нас - близо 300. Това справедливо ли е?

Парламентарните групи, с които са се срещнали, са ги уверили, че ще подкрепят законодателни разпоредби, позволяващи Министерството на енергетиката и Министерският съвет да направят програма за компенсиране на свръхвисоките цени. Станало е дума и за средносрочен механизъм, който да носи сигурност на инвеститорите и да сработва в такива ситуации, а не "когато избухнат цените", да се бие тревога, посочи Велев.

Внесено е и предложение тези разпоредби да важат за цялата 2025 г., не само за трите месеца – до март, в които се простира действието на временния закон за приходите и разходите до приемането на закон за бюджета, допълни той.

"Влизането в сила ще бъде от 1 януари."

Цената на тока в Швеция днес е 30 лева, у нас е близо 300 лв., а сме на един общ пазар. Очевидно имаме проблеми тук, в Югоизточна Европа, за които е добре правителството да търси и компенсиране на европейско равнище, категоричен бе Велев.

По думите му регулираната цена от 138 лв. на мегават час е за детски градини, училища, молитвени домове и читалища.

"Тази програма се самофинансира, не ползва от бюджета средства", поясни специалистът.

"Това не просто не са помощи, а частични компенсации – частично възстановяване на надвзетото. Ако може да говорим за помощи – това е за бита, защото там цената е под цената на микса."

Небитовите потребители са над 600 000 и тук влизат не само производствени предприятия, но и социалната сфера, здравеопазването, културата, администрацията, каза още Васил Велев. Според него всички, които не са битови потребители, са засегнати от тези свръхвисоки цени.

При всички случаи е добре бързо да се приеме закон за цялата година, защото съгласно този временен закон ще се извършват по-големи разходи, но за да се събират по-големи приходи, трябват промени, а не може да се внасят утежнения със задна дата, алармира председателят на АИКБ.

"По тази траектория, по която се движим последните 2-3 години, със сигурност ще катастрофираме", смята Велев по отношение на опасенията за голям дефицит.

В Румъния следваха политики на раздути дефицити и социални разходи и сега са принудени да замразяват доходи – по-мек гръцки сценарий. За да не се случва това, трябва по-разумна бюджетна политика", подчерта той.

"Доходите са вдигнати изпреварващо инфлацията. Ако говорим за минималната заплата, тя е вдигната с 38% за две години, само за тази година с 15%."

Очакванията са за декември инфлацията да покрие изискванията, отбеляза Велев относно критериите за еврозоната.

"За да няма по-голяма инфлация от естествената, затова са и тези програми за компенсация на свръхвисоките цени", добави той.