Всяко трето семейство пести от храна у нас

Броят на анкетираните, които заявяват, че са засегнати от кризата, спада до 19 % през септември, като за сравнение през февруари процентът на тези хора е над 24. Равнището на бедност в България се задържа устойчиво на високо за ЕС равнище. През септември 21,4 % от населението са в риск от бедност, като през февруари този процент е бил 21,1.
Заради недостиг на средства всяко трето домакинство е принудено да пести, като ограничава потреблението на основни хранителни продукти. Всяко пето домакинство се лишава от необходими лекарства. Близо 8 % от анкетираните споделят, че пропускат хранения през деня. При най-бедната една пета от домакинствата 17 % пропускат хранения през деня. Подчертава се, че негативните ефекти на кризата мигрират от едни сектори на икономиката към други.

Забелязва се влошаване на състоянието на заетите в търговията, като в същото време данните показват подобряване на състоянието на заетите в транспорта и преработващата индустрия. В строителния сектор, който първоначално беше най-тежко засегнат още в началото на кризата в България, към момента почти няма промяна. Данните показват още, че като цяло работещите в частния сектор продължават да бъдат относително по-силно засегнати от кризата отколкото тези в публичния сектор. Наблюдава се лек спад в негативните оценки за общото икономическо положение в страната, макар че на относително високи равнища и почти непроменен остава делът на домакинствата, които заради финансови затруднения и намалени доходи, са принудени да ограничат разходите си за основни храни, медицински и образователни услуги.

Данните от изследването показват още, че броят на анкетираните, които се оплакват от намаляване на заплатите е спаднал с една трета. Също с толкова се увеличил делът на хората, които са успели да си намерят работа. Всеки трети от безработните, които активно са търсили работа през февруари месец до септември е успял да намери. Една десета от работещите през февруари обаче са загубили работата си половин година по-късно.

Боян Захариев от „Отворено общество" посочи, че добрата новина е, че натискът на кризата като цяло е намалял през есента. Проведеното изследване е панелно. Тоест от института са се опитали да намерят същите домакинства, които са анкетирали през февруари, за да могат да проследят резултатите по-коректно.

Доходите на повечето хора са останали на почти същите нива, като се забелязва съвсем леко увеличение. Увеличава се вероятността за успех при търсене на работа, коментира още Боян Захариев. Кризата обаче е засегнала и по-високо квалифицирани хора, като значимо се е повишил процентът на висшистите загубили работата си. През февруари те са били 10 %, а през септември 16 %.

3,5 % от анкетираните домакинства споделят, че имат ипотекирано имущество. Слабо е намалял делът на домакинствата, които спестяват, коментира още Захариев. Той посочи, че тези, които спестяват поне малко, са повече от хората, които теглят от спестяванията си, за да преживяват. Малко се е повишил оптимизмът сред българските домакинства, коментира данните от проучването Боян Захариев. Хората с по-високи доходи са по-оптимистично настроени, но дори те остават все още много предпазливи.

Той посочи, че има големи трансфери на пари от хора, които работят в чужбина към роднините им в България. Парите са стотици милиони, но те достигат само до 16,7 % от анкетираните. По-богатите домакинства имат по-голям шанс за такива трансфери.

Все още е голям ръстът на безлихвеното приятелско кредитиране и заемите между различни домакинства. Помощите за отопление намаляват, посочи Боян Захариев и коментира, че тази социална програма работи доста добре, тъй като помощите за отопление достигат до хората, които имат най-голяма нужда от тях. Все още обаче голяма част от българите споделят, че не могат да отопляват дома си адекватно заради недостиг на финанси.

От „Отворено общество" планират да проведат още едно такова проучване през февруари 2011-та година, за да проследят тенденциите в рамките на една календарна година.