Заради „къртица” в ДКЕВР ни ужилиха с 14% увеличен ток

Според него грешката станала още в началото на май, когато вътрешен човек от ДКЕВР е „изпял” информация, че преференциалните цени на електроенергията, изкупувана от фотоволтаиците, ще паднат от 1 юли с около 50 на сто. Инвеститорите в подобни съоръжения моментално се задействали и опитали да изкарат спешно Акт 16 за соларните си централи до фаталната дата. Целта била да се закачат за високите изкупни цени от стария регулаторен период, които бяха между 485 и 760 лв. за МВтч. Така, само през последните месец-месец и половина, Акт 16 получили около 350 МВт фотоволтаични паркове. Цената на изтеклата информация е близо 2,8 млрд. лева, които всички ние трябва да платим през следващите 20 години, изчислил проф. Тасев. Тя се получава от разликата между старата и новата цена на тока, умножено по средната годишна разполагаемост на фотоволтаиците от 1350 часа умножени по 20 години. Какъв е размерът на рушветите за важната информация – никой не може да изчисли.

Докато ние плащаме тази цена обаче, някои държавни чиновници, участвали в спешното узаконяване на тези прескъпи 350 МВт соларни мощности, вече се радват на комисионите, получени за нечестивите сделки. Задължително е ДАНС да се заеме с далаверата и да открие кой държавен чиновник е станал милионер за едно нощ. Още повече, че една немалка част от калкулираните в новата цена на тока 350 МВт мощности реално не работят. Според експерти част от инвеститорите са си платили под масата, за да получат Акт 16 за централите си преди 30 юни, което им дава правото да продават електроенергия през следващите 20 години на старите, 2 пъти по-високи цени. Така че с новите мощности реално България е изпълнила задачата да изгради 600 МВт фотоволтаични централи 8 години предсрочно, което е своеобразен рекорд.

А новите, значително по-ниски преференциални цени, на които ще бъде изкупувана електроенергията след 1 юли, на практика ще пресече инвеститорския интерес към изграждането на соларни централи, прогнозира проф. Тасев.

Треската за фотоволтаични централи у нас започна с приемането на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници през 2007 г. Този закон създаде законодателната рамка, която наистина предизвика невиждан инвестиционен интерес. Така изведнъж в България се появиха компании от САЩ, Китай, Южна Корея, Испания и т.н., готови набързо да налеят маса пари в нови слънчеви централи. Причината е, че енергията от ВЕИ, и особено от фотоволтаиците, е адски скъпа и непазарна. Целта на закона беше да задължи НЕК да изкупува енергията от ВЕИ, макар и около 20 пъти по-скъпа от тази на АЕЦ "Козлодуй", и то за 25 години напред. Този закон уж беше сътворен да отговори на изискванията на ЕК, но реално повтори сключените от правителството на Иван Костов дългосрочни договори за изкупуване на тока от "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал". Именно този закон създаде законодателната рамка, която предизвика голямото инвестиционно надбягване в строителството на соларни паркове у нас. Високите изкупни цени стимулираха големите производители да усъвършенстват соларните модули, чиито цени паднаха. Това намали разходите на инвеститорите, въпреки че високите изкупни цени останаха валидни.

Още през 2010 г. Се чуха гласове, че положението трябва да се овладее, защото излиза от контрол. Пръв за това предупреди пак проф. Атанас Тасев. Това обаче се случи едва година и нещо по-късно, със Закона за енергията от възобновяеми източници. Той реално започна да регулира инвестициите във ВЕИ, като намали срока за изкупуване на енергията от тях от 25 на 20 години. Той обаче послужи като сигнал за инвеститорите, които побързаха да направят вложенията си максимално бързо, за да хванат високите преференциални изкупни цени, пък макар и за 20-годишен период. Последствиято почнаха да се усещат и през май и юни тази година се стигна до поскъпване на тока с 5% над първоначално заложеното от ДКЕВР.