Застрахователите празнуват своя професионален празник

До Втората световна война застраховането се утвърждава като важен стопански отрасъл у нас, върху който е упражняван сравнително ефикасен държавен контрол. През 1946 г. всичките 30 съществуващи тогава застрахователи у нас – 19 български и 11 клона на чуждестранни компании, се обединяват със закон в „Държавен застрахователен институт”. ДЗИ остава монополист на българския застрахователен пазар в продължение на 15 години, до 31 юли 1961 г. На тази дата с Постановление № 155 на Министерския съвет на България е основано външното застрахователно дружество „Булстрад” като първото акционерно дружество в страната. То е създадено с цел да обслужва търговския стокообмен, всички видове транспортно застраховане, международния туризъм, задграничното строителство и редица други български интереси в чужбина. До появата на частни застрахователни компании през 1989 г. ДЗИ остава монополист във вътрешното застраховане в България. Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) е учредена като сдружение на 16 октомври 1992 г. в София от 12 застрахователни компании. Съдебната регистрация на асоциацията е направена през 1994 г. Малко по-късно се появява и втора браншова организация - Съюз на частните застрахователи. През 1998 г. обаче застрахователите у нас се обединяват около идеята да има само една, но силна и добре функционираща браншова организация и това е Асоциацията на българските застрахователи. Първият председател на АБЗ е Радослав Габровски. Следват Румен Янчев, Георги Абаджиев, Борислав Михайлов, Атанас Табов и Венислав Йотов, Даниела Конова. Сегашният председател на асоциацията – Орлин Пенев, бе избран през май 2007 г. Месец по-късно същата година АБЗ стана пълноправен член на Европейския комитет по застраховане (CEA) и така се присъедини към европейското семейство на застрахователните структури. В годините след началото на прехода застраховането преодолява множество проблеми и извървя дълъг път от дискредитиран от силовите групировки бизнес до регулиран пазар, интересен за европейските компании. „На застрахователя трябва да се гледа като на партньор, защото клиентът му поверява сигурността на живота си, дома си, колата си“- това е идеята на застрахователите, обобщена от председателя на браншовата асоциация Орлин Пенев. По официална статистика, към момента на застрахователния пазар оперират 37 застрахователни дружества (в общото застраховане работят 20 компании, в животозастраховането - 15, има и 2 взаимозастрахователни кооперации), от които 32 компании са членове на АБЗ. Към средата на тази година застрахователният сектор у нас отчете 852,514 млн. лв. премийни приходи, от които 723,296 млн. лв. са събрани от общозастрахователните дружества и 129,218 млн. лв., - от животозастрахователните. Данните за полугодието на Комисията за финансов надзор (КФН) посочиха още, че 32,6% от брутния премиен приход от застраховане идва от брокерите. Общо 247 са застрахователните брокери, регистрирани в страната ни. Броят на застрахователните агенти е 53 048, сочи статистиката на КФН.

Още с влизането ни в ЕС към българския застрахователен пазар има подчертан интерес. Доказателство за това са цифрите. Продължава значителното нарастване на броя на нотификациите, получени от КФН, както от застрахователни посредници, така и от застрахователи. Само за първото полугодие 171 застрахователни брокери са заявили, че искат да упражняват дейност у нас. Общият им брой е 745. Застрахователите от ЕС, проявили интерес към българския пазар, са 26 само за второ тримесечие на 2008 г. , а общият им брой е 208. Седем са клоновете на чуждестранни застрахователи у нас. По силата на Кодекса за застраховането от 1 януари 2007 г. клоновете на застрахователи със седалище в друга държава членка извършват дейността си при условията на правото на установяване. Такива клонове са „Кю Би И Интернешънъл иншурънс (Юръп) лимитид – клон София”, ЗАД „Ай Ен Джи” – клон София, „Кардиф животозастраховане – клон България”, „Кардиф общо застраховане – клон България”, „Ей Ай Джи Юръп”, „Кофас Австрия кредитферзихерунг” и „Аксериа превоянс”. Разбира се, и българските компании се отварят към европейския пазар. Така към първата половина на 2008 г. надзорът отчете, че 7 застрахователни дружества и 4 застрахователни брокера са заявили желанието си да упражняват дейност в различни страни на ЕС. Засега обаче посоката на интереса е по-скоро от ЕС към България. 17 общозастрахователни дружества у нас имат чуждестранно участие в акционерния си капитал.

Структурата на капитала на застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане, към 30 юни 2008 г. сочи, че 68,31% е българският капитал, 20,16% е капиталът от членки на ЕС и 11,53% идва от трети страни. При животозастраховането прави впечатление, че към 30 юни 2008 г. българският капитал е 38,50%, капиталът от членки на ЕС е 52,17%, а този от трети страни - 9,33%. Чуждестранно участие има в капитала на 14 животозастрахователни дружества. Професионалния си празник българските застрахователи посрещат както с успехи, така и с множество предстоящи за разрешаване въпроси. Един от най-трудните може би е въпросът за адекватно урегулиране на съотношението цена/ риск при задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност". Много сериозен е и дебатът около имущественото застраховане, както и въпросът за промяна на мисленето на обществото по отношение на животозастраховането.