Бареков замества Слави, Ана Цолова му гостува или как пеперуди умират върху електрически крушки

„Фрогнюз” е малка интернетмедия и по българските разбирания не бива да се меси в работата на големите медии. Или както казва фатмакът в казармата, боецът да не наднича в канчето на ефрейтора, защото може да го удари лъжицата. Преведено на медиен език това означава да не гледаме в канчето на Би Ти Ви, защото са най-малкото ефрейтор в бранша. У нас по презумпция се счита също, че в големите медии работят големи журналисти, които от своя страна понякога се изживяват като последна инстанция. Няма да споря и признавам, че в днешно време известността прави продукта. В случая става дума за един епизод от богатата на хрумвания, идеи и реализации работилница на Би Ти Ви. Слави Трифонов бил зает, и мястото му в неговото шоу заемат известни журналисти, водещи и пр. Не съм следил всички изяви на дубльорите, но от пространно интервю с Иван Гарелов в столичен вестник, научих, че и той „влизал” в кожата на Слави. Не ми е работа да коментирам хрумването това да се прави, но като зрител имам право да си кажа мнението за това, което ми се предлага в часа на „Шоуто на Слави”. Снощи Бареков се опита да играе Дългия. Повтаряше негови лафове, жестове, дори мимики. Тъжна картина. Ръстовите данни не му помогнаха. Гост бе колежката му Ана Цолова. Дотук нищо страшно. Но когато младата и симпатична журналистка започна да дава дефиниции за занаята, да сравнява с английска и германска преса, да посочва кусурите на другите, да оценява с категории кое е лошо, кое добро и кое трябва да се забрани – се почувствах неловко. Не проумявам, защо иначе интелигентни млади хора, в един момент се взимат толкова насериозно, че започват да броят съвремието от датата на своето раждане или от датата на постъпването си на работа. Китайците са казали, че най-трудно е да се открие и спазва мярката. Мен обаче ме учудва лекотата, с която някои хора я преминават. Бареков и Цолова несъмнено са добър новинарски тандем, който всяка сутрин привлича огромна зрителска аудитория. Те имат принос за това с качествата си, с уменията си да водят разговори, да задават нужните въпроси. Бареков е гъвкав, настъпателен, понякога и досаден, но това е част от професионалната характеристика. Цолова се развива, става все по-уверена, когато се опитва да разрови детайлите по някоя тема. Но това са все качества, които притежават и много други журналисти. Най-голямото качество и на двамата всъщност е, че са на екрана на Би Ти Ви. Който е трябвало ги е оценил и поканил. Но думата ми е за друго. Да играеш звезда или божество в пиеса и филм е едно, а да се изживяваш като такъв, е нещо съвсем друго. Опасността да надскочиш себе си е голяма. Голям е и шансът да почнеш да се харесваш, да се опияняваш от собствения си глас, от образа си в огледалото (екрана). Магически капан за незрели журналисти и други -исти. Другите големи медии сигурно няма да коментират несполучливата изява. На планьорки ще се изкажат убийствени мнения за злокачественото превъплащение в несвойствени роли, но накрая ще надделее разумът, да не се заяждат с колеги, за да не си развалят отношенията. Това е най-страшния момент. До младите и способни водещи ще достигнат само онези пролетни трели, които те копнеят да чуят. По подобен начин мъжкият глухар става лесна мишена за ловците и когато е в период на пълно оглупяване от собственото си величие, е забранен за отстрел. Пази го закон, защото птицата няма и хабер за своята безпомощност. Интелигентният човек обаче е надарен с разум. Това е неговият щит срещу посредствеността и примките на нарцисизма. Бащата на един известен наш бизнесмен, убит преди няколко години, с горест признава, че когато забелязъл, че синът му се откъсва от реалността, вярва, че е повече от другите, че е недосегаем, е било въпрос на време, кога ще бъде застрелян. Други предпочитат ритуалното самоубийство. Така пеперудите изгарят върху електрическите крушки, осветени ярко от волфрамовите жички.