БНБ на стъпка от кражбата на активи в КТБ

Назначените от БНБ квестори са изпратили на 31 юли 2014 г. писма до кредитополучателите, в които изискват в петдневен срок да бъде представено огромно количество финансова и нефинансова информация. Тя включва отчети за тригодишен период, детайлни прогнози за петгодишен период, актуална оценка на обезпеченията по получените кредити, актуални удостоверения за тежести по обезпеченията и др. Очевидно е, че такъв обем от информация не може да бъде подготвен за пет дни. Едновременно с това от клиентите се иска да подпишат декларация, че квесторите могат да се разпореждат със заложените активи, т.е. с това да декларират, че не могат да плащат вноските по кредитите си.

В същото време квесторите подготвят нова политика и методиказа обезценка на кредитите, която предвижда в случай, че кредитополучателите не предоставят своевременно исканата информация, кредитите да се обезценяват до 100%. Това означава, че всеки един кредит може да бъде напълно обезценен по доста субективни критерии и балансовата стойност на тези кредити, коригирана с обезценките, става „нула“!

Финалът на операцията по присвояването обаче трябва да бъде изпълнена от БНБ. По информация на Фрог нюз и Протестна мрежа спешно се подготвя решение на УС на БНБ, което ще затвори цялата тази схема.

Решението, което трябва да се гласува на извънредно заседание на УС на БНБ предвижда квесторите на банки под специален надзор ще могат да продават на други банки вземанията на банката по балансова стойност, намалена с извършени след поставянето на банката под специален надзор обезценки.

Точният текст е:  „Квесторите на банката, поставена под специален надзор, могат да продават на други банки вземанията си по кредити, срещу цена не по-ниска от балансовата стойност на вземаето към 1 май 2014 г., към която се добавят обезценките, извършени след поставяне на банката под специален надзор.“

Заобикаляне на закона

Правото на продаване на активи не е предвидено изрично в Закона за кредитните институции в частта за банки под специален надзор. Там е описано единствено правото на БНБ да определя „условия и допълнителни изисквания относно реда за разпореждане с имуществото на банката“.

Основните задължения на квесторите в банка с режим „специален надзор“ са да изготвят в едномесечен срок доклад за състоянието на банката, което е стъпка към следващия етап – план за оздравяване или в краен случай обявяване в несъстоятелност. Осребряването на масата на несъстоятелност е изрично предвидено едва ако банката влезе в несъстоятелност.

Вземането на решение за продажба на всеки актив изисква професионална, задълбочена одиторска оценка на тези активи. Такава оценка в КТБ не е правена.

Това означава, че по свое усмотрение квесторите могат да продават на безценица активи на банката, които са подбрани предварително от конкурентите чрез допуснатите до кредитните досиета техни служители.

Нанасянето на такъв съкрушителен удар върху КТБ АД поражда въпроса дали квесторите имат необходимата квалификация и компетентност, съгласно изискванията на ЗКИ (чл. 11,ал.1), да оздравят КТБ АД или действат като синдици при несъстоятелност. По въпроса за квалификацията и компетенността на квесторите до сега БНБне е обявило информация.

Експерти припомнят, че никоя банка не продава вземане под номинал само защото по него има начислени обезценки. Продажбата на кредита под номинал се осъществява само когато всички други средства са изчерпани.

С този замисъл на БНБ се заобикаля законния ред за събиране на вземания като доброволно изпълнение, исковото и заповедно производство по ГПК, който запазва интересите на банката-кредитор.

По този начин квесторите могат да продадат с еднолично свое решение всеки един актив на банката на каквато решат цена, без да уведомят предварително клиентите и без да носят отговорност за нанесените на банката щети, защото са оправомощени от УС на БНБ.

Да снемем вината

От своя страна, с това свое колективно решение УС на БНБ снема от себе си отговорността за реализираните продажби, като не изисква изрично квесторите да се отчитат за действията си по продажбата на активи, нито да искат съгласието на УС на БНБ за всяка конкретна сделка.

По този начин УС на БНБ заобикаля закона, като с други правни средства се опитва да постигне целите на неприетия „Закон КТБ“ – изкуствено обезценяване на активите на КТБ АД и продажбата им на безценица.

Осъществяването на посоченото намерение би било в пряко противоречие със законовата цел по чл.115, ал.1 от Закона за кредитните институции, която БНБ и назначените от нея квестори трябва да постигнат, а именно оздравяване на КТБ АД.

След като се разрази скандал с очакваното гласуване БНБ отрече да се предвижда специално заседание на УС по темата за КТБ. Дано.

Петър Донев