Червената шапчица и народната потребителската кошничка

Кольо Парамов Финансов съветник и експерт, бивш главен ревизор на БНБ, ексдепутат от 36-ото НС   Въпросът на въпросите днес е:докога българинът ще приема лъжата за истина и докога манипулацията ще владее съзнанието на населението? Първата част на отговора е: до пълна промяна на статуквото. През ноември м.г. писах, че ГЕРБ е силен политически проект, който ако има поведение на действително независим от статуквото субект, ситуацията у нас би могла да започне да бъде променяна. Днес ГЕРБ вече се сдобива с властови инструментариум и назряват условия за реална промяна. Само главата на Юрий Асланов отчита като развален водомер, че „ обществото няма нагласа за промяна на статуквото“. На политическото такова. „Статуквото, уточнява Асланов, е защитено от изборния резултат на местния вот“. Може би така му се иска на социолога. Подобно на него и колегите му Кънчо Стойчев и Андрей Райчев също са фенове на завареното положение. Защото личното им битие няма нищо общо с това на онези 94% по-бедни от тях българи, на които им предстои да станат още по-бедни. Защо ли? Защото твърдението ми не е моя поредна хрумка, а става дума за прогнозни резултати, продиктувани от безпристрастните цифри. Ето ги и тях: през октомври миналата година изчислих, че курсът на долара към българския лев ще стагнира от 1.56 лв. до 1.42 лв. И уточних, че става дума само за първия етап - до края на второто тримесечие. Мнозина колеги възприеха това като утопия. Като утопия бе подминато и становището ми за ръста на цените на хранителните продукти от малката кошница. Предположих, че той ще е с 24.7% по висок за разгледания едногодишен цикъл - октомври 2006 г. - октомври 2007 г. Оказа се, че скокът е по-висок – от 33.8%. За една година брашното рипна с 68%, олиото с 66%, зелето със 107 %, кравето сирене с 38%, кашкавалът с 38% (а само за последните 9 месеца – с цели 60%). Това вече не е утопия, а реалност, с която министър-председателят и неговият кабинет трябва да се справят. Да вземем увеличението на учителската заплата – от 370 лв. тя нарасна с 80 лв. Еднократно от 1 септември 2007 г. и гарантира на съсловието месечно възнаграждение от 450 лв. Но при този ръст на увеличение на цените от малката кошница, учителите са върнати с възможности за потребление на старата си позиция, че и по-назад – на реална заплата от 250 лв. Какви са следващите утопични прогнози за бъдещите 90 дни на правителството? Оптимистични. Цената на пшеницата няма да падне под 500 лв. Това условие осигурява цена на бялото брашно на 920 - 940 лв. на тон, което гарантира хлябът като крайна цена да стане 2 -2.35 лв.за кило. Месото ще върви по 11-13.30 лв, кашкавалът, яйцата и сиренето ще пораснат не в сантиметри, а с проценти – с цели 33-37 на сто. Къде са резервите? Ще отвърна на въпроса с въпрос. А защо държавата не участва в борсата? Всичкото ли зърно е в складовете? Не може ли чрез резерва цената да се смъкне на 400-405 лв. за тон пшеница? В Украйна има деблокирани 1.5 млн. т по 232-235 евро франко Одеса. У нас ще пристигне за около 500-515 лв., тоест на цената, която иска и българският производител. Защо ли? Защото при 95 долара за барел нефт, нафтата за трактора е 2 лв. за литър. Оттук и цената на един тон пшеницата не може да бъде под посочените 500-550 лв. Днешният резерв на бюджета е 2 710 млрд. лв. За да изравни нивото на потреблението от преди 18 месеца Сергей Станишев трябва да раздаде 1 630 млрд. Това той няма да направи. Обясняват му, че е нужна финансова стабилност, заради отрицателната текуща сметка и пари на никого не се дават. Но от друга страна – без пари не може, защото пазарът ги иска. И докато Станишев търси съвет и изход от ситуацията сред олигархичните кръгове, просто ще му се случи неминуемото - ще падне от власт. Това сочат не звездите от хороскопа му, а същите цифри. Според тях някъде около 28 февруари 2008 г. търпението на гражданите ще бъде подложено на максимален ценови натиск – не само от сметките за топлото, електричеството и водата, но и от смаляващата се от месец на месец малка потребителска кошничка. Тя от ден на ден все повече заприличва на онази, в която Червената шапчица е носела скромния обяд на баба си. Ще задам един последен въпрос с крайно понижена трудност:“Кой ще изяде Червена шапчица?“ Стогодишната бабичка засега ще я оставим на волята на ловците. Не защото в политическата ни горичка бродят педофили, а защото масовото озверяване на населението срещу скока на цените е необратим процес. Така че червената коалиция ще се изправи не пред един закъсал за прехраната си хитреещ вълк, а пред една маса народ, както е казал пролетарският поет, която маса няма да се държи цивилизовано, а сякаш наистина е пусната току-що от гората. Дотогава кметските избори ще са само един малък, незначителен спомен. Досущ като топящите се до микроскопични размери продукти в кошлето на населението. Което показало с вота си, че не иска промяна на статуквото. Особено на политическото такова.   Прогнозите на Кольо Парамов: На 28.12.2006 г. прогнозира във в.“24 часа“ спада на американския долар от 1.56 лв. на 1.42 лв. На 28.01.2007 г. в предаването „Полет над нощта“ на БНТ препоръчва никой да не инвестира в долари, защото ще претърпи големи загуби. На 28.02. във вечерния обзор на деня на Велизар Енчев по телевизия „7 дни“ прогнозира, че в края на полугодието американската валута ще падне до нива на 1.35 лв. за долар. Тези свои прогнози Парамов обоснова на база свръхрезервите на Китайската народна банка и предстоящия конгрес на ККП. На 9-10.07.2007 г. курсът на долара към единната европейска валута се срина и до ден днешен се движи в нива 1.35 -1.37 лв. за долар. У нас почти никой не се впечатли от направените „политически“ прогнози, единствено в Лондон, фондът „Уорбърг“ засече нестандартните публични анализи на Парамов за бъдещите валутни курсове. И потърси контакти с него.