Девети септември - честито и извинявайте

Богатите биват разкулачвани, земеделските стопани влизат, доброволно или насила, в ТКЗС, банки, заводи и фирми се национализират. Други пък са убедени, че диктатурата на пролетариата е изиграла ролята на парен чук за демокрацията. Този спор е с неясен изход. Обществото все още няма ясна дефиниция за 9 септември - преврат или победа, триумф или трагедия. 64 години след онзи Девети тук се случват странни неща. Млади и не толкова млади социалисти са в списъка на милионерите. Притежават десетки имоти, предприятия, заводи, хотели, яхти, хиляди работници се трудят за банковите им сметки. В същото време можем да ги видим на тържествата за годишнини на Георги Димитров и Димитър Благоев, на Бузлуджа, пред паметниците до партизански землянки. Нещо не се връзва: Димитров и Благоев учеха бащите и дядовците им на равенство и братство, призоваваха пролетариите от всички страни да се обединяват, частното да бъде общо, да се разпределят благата според нуждите, а не според труда. Да речем, че тогава тези идеи са имали почва у нас. Но как стана така, че „построеното тук от нас" днес внуци и синове имат за бащиния с твърдото убеждение, че им се полага. Но вече по законите на Капитала. Представете си преди 30 години, например, как синовете и внуците на осъдени някога царски офицери, фабриканти и министри стават членове на ЦК на политбюро в комунистическата държава. Не можете да си го представите? Ами защото е нямало как да се случи. За да си на върха по онова време е трябвало да си с работническо-селски произход, а семейството ти да е с революционна биография.

Но и това може да мине за особености на времето и обстоятелствата. Но леко странно изглежда днес внуците и синовете на някогашните революционери с лека ръка да изпращат полиция срещу животновъди и млекопроизводители. Нали и техните успехи са тръгнали от едно пастирче, с къшей хляб в торбичката...

През 1941 г. БКП предприема курс на въоръжена борба.

Днес потомците на нейните бащи обявяват всеки протест за антинароден, деструктивен, опасен, вреден, неадекватен, пагубен и импотентен. Някога нелегалните взривяваха влакове и палеха папките с данъците в селските кметства, днес заводи се източват, влакове горят от немарливост и виновни са все някакви врагове на правителството. „Черните ангели" издаваха смъртни присъди и ги изпълняваха в „името на народа". Днес в името на народа се вършат такива золуми, че Никола Парапунов би хванал гората отново. Питате коя гора? Отде да знам, все е останало някоя и друга шумка на Шилигарника, над Банско. В Рила бушува пожар, но не „пожара на бунта", така че там няма как да стане...

Чудна страна е България, странни хора сме ние българите. 64 години не ни стигат, за да проумеем, че на 9 септември най-вероятно е направен преврат с помощта на танковете от Горнобанското поделение. В онази нощ, на 8 срещу 9 септември, офицери изкарват техниката в района на сегашния бул. „Цариградско шосе", някъде в района на бившия ресторант „Фея". Офицерски чинове превземат военното министерство и националното радио и обявяват, че властта е свалена. Чак тогава идват партизаните и поемат нещата в свои ръце. Подробностите не са важни. Днес Танковата бригада вече я няма. Но властта у нас продължава да се държи, сякаш воява с някого. В смисъл, че който не е с нас е против нас, което го прави враг и съответно мишена на бойните дула.  Може да не са на танкове, но са достатъчно ефективни, за да отстрелват без проблем конкурентите по различни проекти, търгове и апетитни сделки.

За танкове се заговори веднъж и след 10 ноември 1989 година. Самият Десети пък все още е спорен. За едни е демократична промяна, а за други - дворцов политбюровски преврат. Историците все още са затруднени. Но е факт, че 18 години от началото на прехода обстоятелствата и разликите в живота на българите ги изправят едни срещу други, погазват се човешки права, а силата продължава да е аргумент на управляващите. А не би трябвало да е така, дявол да го вземе. Дядовците, бащите или внуците са виновни? Или сме виновни всички ние, дето сме извън властта, че не вярваме на това, което ни казва, а вярваме на това, което виждаме. Може би тук е голямото противоречие...

Затова и Девети продължава за едни да е празник, а за други обратното. Така че, честито и извинявайте.

Огнян Стефанов

ЧАВДАРЦИ

Христо Кърпачев
Земята на Ботев и Левски
отново е робска земя.
Балканът хайдушките песни
отново размирно запя.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен, -
при нас нека дойде войник.

Министри продават народа,
стражари бесилки коват.
Да вдигнем народа в тревога
избитите жертви зоват.

Народната мъка запали
в кръвта ни хайдушки пожар,
затуй сме ний знаме развяли,
тъй както развял бе Чавдар.

Със ботевски пламък в борбата,
на Левски с духа несломим
ний търсим в борбата разплата
и робски вериги рушим.

Кой люби народа поробен
и пази завета велик -
на Левски завета бунтовен, -
при нас нека дойде войник.

Всички прилики с днешни герои са случайни.