Гъзове няма да вдигнат десницата на крака. Най-много да я направят за смях – отново

 „Днес, в подлеза на метрото, срещнах един стар приятел. Стар като времето, в което пиенето свършваше малко след парите и май само по този повод, а сега -заслужено много известен и обичан човек, в ограничените среди, за които четенето продължава да е истинска ценност. Беше тръгнал с наистина неприятна задача, за която не му завиждам, и ми каза само „Гъз, ти си наш‘то знаме".Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той.“ 

Ашколсун! Излагането на този човек е пълно, но то явно не е видимо за няколкостотин души, които са харесали постинга. Веднага да подчертая, че десебарите в тази бройка са доста по-малко, защото там има и откровени зевзеци, които подгряват Радановото самочувствие само,  за да се насладят после докъде може да стигне в компрометирането си  един „десен“ политик. Докъде ли? Ами ето докъде – да се срине от „Командир“ до „Гъз“. При това с пожелание да го веят на знаме. Нека сме наясно – с това не може да се шегува човек. Това не са и безобидни  приятелски подмятания. Чудя се с какъв акъл Радан Кънев,  съвсем пресният лидер на ДСБ, демонстрира как е възприеман дори от симпатизантите си.

Несериозно, лековато, с  трудно удържано присъствие на границата между политическата  бурлеска и презрението. Не знам дали на други от читателите на „творчеството“ на Радан Кънев е хрумнало, но аз се сетих и за следното: той май беше последователен застъпник на гей парадите (Радан Кънев: Реакциите срещу гей-парада доказват нуждата от него, 25 юни 2008, https://radankanev.blogspot.com/2008/06/blog-post_25.html ). Членът на ръководството на „дясната“ партия ДСБ се обяви много категорично в полза на гей парада в София. С това, освен всичко друго, даде знак, защо го наричат днес по този обругаващ начин. И още - тази забележка от неговия стар приятел ме кара да се размисля и мислите ми са много нерадостни  и..ъъъъ, как да кажа най-меко – с известен двусмислен характер! Настоятелно слагам кавички при споменаването на „дясно“, защото ДСБ явно са от типичните политически ментета – също като повечето български партии. От гърба към седалището  – уж десни, а наобратно - леви. Няма такова политическо животно, не би трябвало да има по-точно. Кучета, които мяукат – това са ДСБ. Никога не знаеш кога ще проявят характера си на политически мастии.

Ето защо не бива да се позволява възправянето отново в българската политика на този политически и ценностен мелез. Ядохме му попарата десетилетия наред – първо в СДС, после в ДСБ, после чрез Сините. Сега готвят истинско чудовище – предизборен блок между ДСБ, партията на снахата на ЦК на БКП Кунева-Пръмова, фракцията на Надка Гаражната и любимото отроче на Ердоган – Корманисмаиловото сборище.

Това не може да е истина. Това не  би трябвало да е истина. За съжаление политическата наглост и безпардонност на тези хора не знае граници.  Вечерта на 12 май, след като научих резултатите от парламентарните избори разбрах, че Господ не е българин. Но е чул космическата поръчка, която си пожелах ден преди това – СДС и ДСБ да не преминат четирите процента бариера и понеже се явяват в коалиции, като следствие от това да не получават и да не трошат повече публични пари под формата на субсидия. Случи се. Нямаше начин при тази политика на двете партии да не се случи.  Днес няколко хиляди неадекватни човечета залагат на Радан Кънев да „възроди“ десницата. Прощавайте, но този „Гъз" няма как да ме спечели. Как изобщо е възможно да се излагат като кифладжии и да ни набутват пак някакви откровени ментета.

Истински политически отрови – пиеш и те тръшка без надежда за оправяне години наред. Какво се опитват тогава да крачат „вдясно“.  „Кой там крачи с десния? Леви! Леви! Леви!“ (по Вл. Маяковски).  Как тези, новите „лъвове“ (ама, че обидно за лъвовете) от ДСБ ще намерят  аргумент, за да обяснят този политически кавак – идя нямам. Но съм сигурен, че вече са готови с аргументи от света на великите духове за това. Хич няма да ги е еня, че в Движение България на гражданите е гъмжило от куки на ДС и откровени злосторници, тъпкано е с  досадни политически мошеници, които повече от двадесет години въртят една и съща плоча – тази на далаверата и политическото слугуване на българското задкулисие. Бившият аспирант в Института по история на БКП към ЦК на БКП и автор на засекретена дисертация за френската компартия Евгений Дайнов наскоро се изока, че цитирам: „трябва да влезе поколението, което наближава 40 г.

Вече има политически опит, но не е обременено с деветдесетарски биографии. Ще опиша тази нова дясна партия, оглавявана от кои хора, има шанс за много бързо развитие: Христо Панчугов, Кирил Аврамов, Радан Кънев… Още 20 такива човека и ето една съвършено читава, модерна синя партия. Защото тези, които "умряха", бяха много архаични, те бяха музейни експонати, пушки – кремъклийки"“. Край на цитата. Абе старите може да са музейни експонати, но поне бяха пушки. При някой от новите десни не знам дали не става дума за такива дето ги „пушкат“.

И още – вижте биографиите на двама от кастинга на Дайнов. Кирил Аврамов беше шеф на кабинета на Кунева като главен преговарящ. Все едно са извадени от калъп – и той специализирал в  университета на Сорос (да не забравяме, че в края на 90-те Дайнов беше шеф на „Отворено общество“ за България, явно търси себеподобни).  И отново при внимателно вглеждане в биографията на Кирил Аврамов ще забележите отчетлива проционистка насоченост и на интереси, и на специализации. Третият, Христо Панчугов също е от квотата „Сорос“ – завършил е магистратура в университета на Сорос в Будапеща. Ето от тази колекция „соросовъди“ ни се предлага да слепим бъдещата глава на десницата в България. После – защо сме обвинявали сътвореното в пореден кърпеж на политическия д-р Франкенщайн.

Ето, затова. Соросовъдната клика е на път тотално да омаскари протестите, които започнаха преди 23 дни много силно и много свободни от задкулисно влияние. Очаквам в този нов блок, където квотата на Сорос очевидно ще играе основна роля (също както през 1996-97 г.) да се опита да се вреди и Цветозар Томов, който преди време  застана като Матросов на амбразурата, за да брани Кунева-Пръмова от самата нея. Жената си беше избрала фамилията Пръмова преди 10 ноември, после се отказа от нея – след 10 ноември, но за Цецо Томов тези детайли останаха неизвестни. Той се пънеше по bTV да доказва, че „г-жа Кунева никога не е използвала фамилията Пръмова“. Оказа се, че някой го е пуснал по пързалката да се излага. Иначе, той също е от квотата на „ЦК-то“.

Ето, имаме документ, който доказва, че Цветозар Томов е бил (също като Андрей Райчев) научен сътрудник към институт на ЦК на ДКМС и извънщатен сътрудник при Информационно-социологическия център при ЦК на БКП (където шеф му е бил бащата на бившия министър на ГЕРБ Лиляна Павлова, Павел Павлов, зам.-шеф на този засекретен център). Нямат свършване тези, истинска посткомунистическа многоглава хидра:  „тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!“

Антон Тодоров

Снапшот на Фейсбук страницата на Радан Кънев

Решение на Секретариата на ЦК на БКП за зачисляването на Евгений Дайнов за аспирант в Института по история на ЦК на БКП

Биографична справка на Евгений Дайнов, подписана от Давид Елазар, директор на Института по история на БКП

Засекретената дисертация на Евгений Дайнов „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972 – 1981 гг.)

Документ, който доказва, че социологът Цветозар Томов  е бил научен сътрудник към НИИМ на ЦК на ДКМС и извънщатен сътрудник при Информационно-социологическия център при ЦК на БКП /където шеф му е бил бащата на Лиляна Павлова, зам.-шеф на този засекретен център/