Манол Глишев: Избори или избор?

Сто и две български училища бяха заплашени с бомби. Разбира се, бомби нямаше, но имаше шантаж. Това също е форма на тероризъм. И не става дума за хашлашка глупост на трима двойкаджии, опитващи се да избягат от контролно по математика, а за парализиране работата на над сто училища. Хиляди ученици бяха изведени от сградите. Хиляди семейства бяха разтревожени – поне за малко. А след три дни у нас пак има избори, които се провеждат в същите училища. Трябва да си зададем въпроса: 

Кой иска паника в България? 

Аналогични заплахи към обществото ни са се случвали и преди. Сайтът на Централната избирателна комисия беше хакнат в самия ден на изборите през октомври 2015. През 2019 при хакерска атака изтекоха всички лични данни на пет милиона български граждани. Става дума за имена, адреси, данъчна информация и единни граждански номера. Това и до днес е огромен риск за всеки един от засегнатите граждани.  През октомври 2022 сайтовете на българското президентство, Конституционния съд, и министерствата на отбраната, правосъдието и вътрешните работи също бяха подложени на хакерски атаки. Още тогава се потвърди, че става дума за действия на хакери от Русия. В сегашния случай с училищата заплашителният мейл до директорите е бил разпространен отново от руска страна, както потвърди министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев. Отговор на въпроса кой иска паника у нас е даден. Русия. 

Но защо?

Защото Русия е във война, а България е на кръстопът. Преди малко повече от година руските войски получиха заповед да довършат завладяването на Украйна, започнало още в 2014. Оказа се, че НАТО и Европейският съюз няма да позволят това и Украйна започна да получава огромна материална помощ от повечето страни в двата блока. „Операцията“ се превърна в пълномащабна руско-украинска война, която агресорът губи. България обаче все още се колебае и заема двусмислени позиции. Тя е слабо звено в съюзите, в които членува. Да, вярно е, че правителството на Кирил Петков се опита да проведе курс на лоялност към нашите съюзници и да действа по-скоро в полза на Украйна, но това правителство бе свалено с машинациите на проруски настроените партии у нас. Президентът Радев, който в последно време изобщо не крие проруския си ангажимент, оттегли подкрепата си за партията на Петков и между двамата настъпи непреодолим конфликт. Едновременно с това в България има откровено проруски организации като „Възраждане“ и паравоенната БНО „Шипка“, които действат на практика съгласувано с президента – или по-скоро с руското посолство у нас. Ситуацията днес много напомня проваления опит за проруски преврат в България от 1886 г. Целта на Русия днес е поне една държава от НАТО и ЕС да бъде отслабена. Ефектът е пряка заплаха за националната ни сигурност. 

Русия като проблем 

През юни 2020 и септември 2022 ДАНС най-сетне признава, че дейността на Русия у нас представлява определен проблем и взема частични мерки срещу Леонид Решетников и други агенти на руско влияние в страната ни. Същевременно институциите ни са на практика парализирани от присъствието на проруски кадри на високо ниво и проблемът не е решен. Това се случва на фона на нарастващи заплахи от страна на Русия към редица европейски държави – сред тях Финландия, Швеция и Полша. Да припомням ли взривените оръжейни складове в България и Чехия? Отровените, застреляни и арестувани опозиционери? Опитите на проруски кръгове да проведат преврати в Черна гора и България през 2016 са добре публикувани и не представляват тайна. В момента, в края на март 2023, Русия демонстративно се опитва да дестабилизира и Молдова – за да не се опита Молдова заедно с Румъния и Украйна да реши опасния приднестровски проблем и сетне да тръгне по пътя към НАТО и ЕС. А Молдова и Приднестровието (което представлява изолирана руска армия) са съвсем близо до България. 

Изборът 

Не искам да правя пропаганда, но дори и аз ще гласувам на сегашните избори. От една страна имаме обикновената, над десетилетна корупция и простащина, а тя никога не е алтернатива и изобщо не трябваше да стига до власт. Впрочем, партията на корупцията ни донесе и „Руски поток“, който струва скъпо и прескъпо. От друга страна имаме още по-опасния, директен опит на източноевропейския агресор да ни сплаши. Бомбени заплахи за над сто училища, опити за преврат, война в Украйна… и нека не забравяме войната срещу Грузия от 2008. Всичко това става близо до нас. Нито един съзнателен българин не би могъл да подкрепи тази постоянна жестокост, този риск. Остава крехката надежда за свобода. Демокрация, промяна… красиви думи, може би похабени, но все така ценни.

Вече не става дума просто за едни избори. Става дума за Избор. В крайна сметка – България действително членува в НАТО и ЕС, нали? Субсидиите по всякакви проекти непрекъснато текат към страната ни – друг въпрос е кой „усвоява“. И накъде емигрираха повечето ни сънародници зад граница? В уж божем „православната“ и „консервативна“ Русия или при о, колко лошите „джендъри“ и „либерали“? Къде отидоха приятелите ни, читателю? В Германия. В Америка. В Белгия и Испания. Оттам получаваме снимки на семействата им, оттам си идват за Коледа и оттам пращат по някой лев на възрастните си родители тук. Мисля, че Изборът е очевиден. И смятам, че в един момент ще се наложи да бъде защитен далеч не само пред урните. 

Манол Глишев 

За Frognews.bg