Журналистика а ла "задна прашка" от Париж до София

По случайност знам, че през седмиците, преди откриването на изложбата в Париж, Бойко Борисов се постарал да научи подробности от историята на траките и прочел доста неща. Всеки би го направил в подобна ситуация. Въпросът е, че в желаниято си да се хареса на властта, да засвидетелства възхита и васалност, българска медия ни пробутва елементарен ПР. Обидно. Дори не могат да се натегнат като хората, толкова са изгубили мярката, коментира мой познат. Защото ако искаха да изчеткат и българската, и френската страна, щяха да напишат, че Борисов е станал гид на г-н Мартинез. Защото властта е временна и е силна, само когато се съобразява с историята, традициите и изкуството на поколенията преди нас. Но когато силата ти е в точенето на кори за баница, няма как да проумееш такива прости неща.

Не съм присъствал на описаните Ах и Ох в залите на Лувъра, защото сайтчета като нашето не ги канят на прояви за ВИП каки. Не съответстваме на нивото. Ако обаче нивото се измерва с писания като това в "Преса", ще ни е нужен електронен микроскоп...

 

Очевидци ми разказаха как същата баничарка щракала селфи след селфи с премиера на рождения ден на Цветан Цветанов. Той пък, от немай къде, се усмихвал и подлагал рамо на развълнуваната журналистическа главица. Не съм бил и на това парти, по същата причина, която вече споменах. И слава богу, защото, както е казал Труман Капоти: Хубаво е да демонстрираш превъзходство над останалите. Но не е лошо да имаш и поне едно основание за това.  Няма да го откриете на подобни партита.

 

Мога да се хвана на бас, че баничарката не харесва Капоти. Защото е гадняр, пияница, развратник, гей и гениален. Аз пък съм дребен злобен завистник и поръчков драскач. Нека с това се утешат засегнатите от мнението ми. Ако не помага - да прибавят "Деанксит". Но когато става дума за журналистика от типа ББР - баница с бална рокля, - е престъпление да се мълчи. Затова ще припомня факти, които доказват, защо някои медии са в "кучешката" поза, известна повече като "задна прашка" от доста време. 

 

Общо 2,5 млн лева са необслужваните кредити на “Обединени свободни медии” АД, издател на “Преса” и “Тема”, към фирма “БГ Корпорейшън” ЕООД, регистрирана на ул. "Дамян Груев" 46 в София. Същата фирма е от близките до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Кредитите са отпуснати между 2011-2012 г. на траншове от по 500 000 евро. Нотариалните покани за изпълнение на договорите са връчени на 2 юни 2014 година на адреса на дружеството, където е и редакцията на изданията, в сградата на ЦУМ в София. Според разписката изпълнителният директор Тошко Николов Тошев и представител на правния отдел са отказали да получат поканата.

 

Делото за несъстоятелност е заведено на 5 август м.г. в Софийски градски съд. До момента няма данни длъжникът в-к "Преса" (чрез издателя “БГ Корпорейшън” ЕООД) да е погасявал части от главницата или лихвите. Но пък е наличен договор, от който се вижда, че към т.нар. швейцарски издател на "Преса" са приведени един милион евро от офшорна фирма, за да бъде обявен той за такъв... Тепърва ще се изяснява откъде са се взели тези 1 млн евро, макар следите да водят отново към Цветан Василев...

 

По времето, когато "Преса" е захлебвала от щедрия джоб на банкера, журналистиката а ла ББР е писала венцехвални слова за него. (Отнася се и за вестниците "Труд", "24 часа", "Стандарт", "Уикенд" и пр.) След като нещата с КТБ обаче се осраха и банката бе ударена от кръга #Кой, в съдружие с прокуратурата, БНБ, МВР, ДАНС, Министерство на фиансите и пр., Василев стана мръсна дума и от благодетел се превърна в сатана.

 

Баниците в бални рокли бързо пренастроиха камертона на "свободната преса". И ето ги отново в ролята на "Те вървяха след войниците". Знаете кои вървяха след войниците в книгата на Уго Пиро и защо... За да изкярат благоволението на този или онзи силен на деня, медииите ББР им полегнаха без флирт дори - съвсем професионално. Това е и причината да се появяват "шедьоври" от рода на "Директорът на Лувъра - гид на премиера Борисов". Прочиташ го и капитан Драйфус вече те зове в банята...

 

По време на окриването на българската изложба в Лувъра се завихриха скандалчета, както си му е редът. Едно от тях бе за мизерните командировъчни. Певец от "Йоан Кукузел Ангелогласният" се оплака от мизерните суми, а министър Вежди Рашидов го репликира, че такава е тарифата за всички. В крамолата бе замесена и журналистката, олицетворяваща с целия си блясък модела с мазните баници.

 

Рашидов я защити и беше прав - тя написа това, което се очакваше от нея. Но от друга страна... Ако министърът на културата направи справка за заплатата на въпросната особа, ще се натъкне на любопитния факт, че ББР получава месечно колкото 8-10 репортери. Или колкото месечната издръжка на малко досадно сайтче като нашето.

 

Щеше да е заслужено да получава и колкото 20 репортери, ако "творчеството" й заслужаваше. Или поне не раждаше такива заглавия, като това за френския гид на премиера. Истината е, че свободното слово и селфитата по седенки на "елитъ" за особи като споменатта са едно и също. Не е смешно - страшно е.

 

Затова се хванах за уж незначителното репортажче на "Преса", което обаче олицетворява купуването на сервилност, самопредлагането и практикуването на една уж свободна професия по примера на най-древната. Не е заяждане на дребно - предупреждение е. Опит за спасяване дори.

 

Защото няма химическо чистене, което да пребори блажните лекета по скапаната ви "свободна журналистика".

 

Аз предпочитам несвободната, преследваната, която все по-малко хора припознават.

 

Огнян Стефанов