Кадрите в МВР се издигат обратно пропорционално на професионалния им успех

Това важи с пълна сила за спецкадрите на Столичната дирекция на вътрешните работи, особено тези от отдел „Убийства”. По непълни данни за годините на прехода в страната останаха неразкрити над 150 поръчкови убийства, повечето от които извършени публично, посред бял ден. Повечето от тях бяха извършени в София.
Това обаче не попречи началниците на отдел „Убийства” в СДВР да се издигнат високо в професионалната си кариера в МВР. Колкото повече растяха безплодните дела за неразкрити екзекуции и трупаха прах в чекмеджетата, толкова повече началници излизаха от този отдел.

За висок професионализъм полицаят Георги Костов от служител на „Убийствата” бе прехвърлен като началник на „Криминална полиция” в столичното Девето РПУ, после стана шеф на Областната дирекция на МВР в Благоевград, за да стигне до най-високия професионален пост в министерството-главен секретар.
Ивайло Спиридонов, който до 2013 г оглавяваше същият този отдел „Убийства”, стана директор на Криминална полиция в СДВР, временно изпълняващ длъжността шефа на столичната дирекция, зам. шеф на Националната полиция, а от февруари 2015 година оглави ГДБОП. Твърди се, че това станало по искане на Бойко Борисов.
Предшественикът му Валери Йорданов, също бе началник на Криминална полиция, после на СДВР, отстранен от Цветлин Йовчев и пратен като кмет на район „Витоша” от ГЕРБ.

Следващият началник на прословутия отдел „Убийства” стана Георги Тотков. Той бе такъв до 2013 г, когато бе преназначен за началник на „Противодействие на криминалната престъпност” в Шесто РПУ, а през май м.г. повишен в зам.-директор на Областната дирекция на МВР-София. След отстраняването на шефката на дирекцията Мариета Иванова, се заговори, че Тотков ще поеме началническия пост, но му се размина.

И друг кадър на „Убийствата” избуя през последните години в полицейската йерархия. Става дума за Илко Илиев. За малко той оглави сектор „Грабежи” в СДВР, а след това стана шеф на „Криминална полиция” в ГДНП.

На какво дължат кариерата си тези началници? Може би на броя на разкритите убийства? Или осъдените екзекутори. В България нещата се случват обратно на логиката. Професионалната им немощ позволи на десетки убийци да се разхождат на свобода и до днес.
По времето на Цветан Цветанов всеки ден имаше минимум по три шумни акции, „МВР пикчърс” и обяснения за счупен гръбнак на престъпността. От шумните арести и акции, останаха делата срещу България в Страсбург. Единствената неутрализирана група за убийства бе тази на „Килърите” на Петър Стоянов-Сумиста, която обжалва своите доживотни присъди в момента. За сметка на това бандата се обзаведе твърдо с тежки ефективни присъди от по 10-20 години затвор за палежите и побоите, които е извършвала. В случая на обвиняемите не помогнаха нито цирковете, които разиграваха в съда и пред обществото, нито заплахите срещу разследващите, още по-малко опитите им за политически натиск.

По времето на Цветлин Йовчев главният секретар Светлозар Лазаров прехвърли големите „разкрития” на отдел „Убийства” в Националната полиция”. Осъдени обаче няма, а главните заподозрени като Йоско Костинбродския успяха да избягат извън страната. Първото поръчково убийство в страната това на Стефан Мирославов-Крушата бе прекратено по давност преди години. Очаква се това да се случи и с разследването за разстрела на боса на ВИС Васил Илиев. И така едно по едно, престъпленията ще останат ненаказани.
Нищо, че Калин Георгиев, докато беше главен секретар, уж беше събрал същите корифеи-началници от СДВР да разследват „студени досиета”. В този екип беше включен и полицейският шеф на „Убийствата” в ГДНП Михаил Наумов, потупван особено дружелюбно по рамото от тандема Йовчев-Лазаров. В крайна сметка нищо не излезе от това, освен грандиозен пиар.
Вероятно никога няма да узнаем кой изби сикаджиите Бай Миле, Димата Руснака, Стоил Славов-Телето, Георги Илиев, Фатик, банкера Кюлев, боса на Мултигруп Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора, Женята, Данкина, Кьоравия и още и още герои на прехода. След дълга съдебна сага се получи така, че не знаем и кой уби бившият премиер Андрей Луканов.

Експерти в областта на сигурността смятат, че основният проблем на МВР е липсата на агентурен апарат и използването на „кошаревски” свидетели, които дават показания срещу обещания за намаляване на присъди. Казват, че доказателствата, които се дават в съда не ставата за нищо, но въпреки това от полицията продължават да си измиват ръцете с обяснения от рода на това, че съдебната система не функционира. Последното убийство на модния бос Александър Антов, екзекуцията на Татяна Стоянова от Пазарджик, на Георги от Борисовата градина и още десетки такива тежки престъпления вероятно също ще останат сред неразкритите.

Стефан Ташев