Новият антикорупционен закон разрешава да се краде до 10 000 евро на година

Предвижда се например минимален размер от 20 000 лева на несъответствието между доходи и имущество, за да се извърши проверка на цялото имуществено състояние на съответния властимащ човек. Тоест, ако има до тази сума разминаване, то остава без разследване на изущественото състояние, а се изпраща за сведение на НАП.Така че кражбите до 10 000 евро могат да бъдат оставени без последствие.

И още нещо интересно- понятието "значително несъответствие" между доходи и имущество става актуално при разминаване от 150 000 лева и нагоре.

Самата проверка на имуществото се извършва за една година с възможност за удължаване с още 6 месеца. Интересно, какво толкова ще се проверява цяла година и дали толкова дълъг срок няма просто да доведе до замитане на фактите и освобождаване на проверявания от отговорност.

Новият единен антикорупционен орган, който ще бори корупцията по високите етажи е наименован Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Който си спомня БОРКОР, знае какво горе-долу ще представлява тази комисия.

Само че сега апаратът на този нов орган ще е значителен, освен централното ръководство, което включва председател и негов заместник, както и още трима души. Естествено, за да ги подпомагат, ще има съответен апарат, който не е казано от колко души ще се състои. Ще има и регионални дирекции, също подплатени с чиновници, секретарки, коли и офиси.

Разбира се, ръководството на Комисията ще се избира от парламента, където имащите мнозинство могат да си гласуват каквото поискат и да назначат когото поискат.В този смисъл отговорност за действията на Комисията ще носи колективното решение на Народното събрание, тоест никой. При това положение как антикорупционният орган ще разследва представители на политическата сила, която е назначила ръководството му е съвсем неясно.

Куп функции на новия ръководен орган по новия закон вече съществуват. Например какво прави Сметната палата, която единствено събира и публикува декларациите на висшите държавни чиновници?. Какво прави Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество в последните години? Ако и новият антикорупционен орган ще прави същото, по-добре да не го правим. С дублиране на функции няма да преборим корупцията, вече сме сърбали попарата на тази "борба".

Особено смешно са изискванията за подаване на сигнали за корупция в Комисията и защитата на хората, които евентуално биха се престрашили да направят такова неща. Който иска да посочи корупционна практика трябва да запише задължително трите си мена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв. Възниква естествения въпрос-ако нещо от списъка липсва и този сигнал бъде обявен за "анонимен", какво ще се случи с подателя. Примерно не посочвате ЕГН-или сте пропуснали, защото не сте чели закона, или просто не искате да го напишете.

Тогава тежко ви и горко-сигналът вероятно няма да се разгледа, но авторът му може да се сдобие с куп неприятности.

В проекта няма и наказания за служители, които изнесат информация за авторите на сигнали- просто задължение да не го правят. Но ако някой иска да научи името на подал сигнала човек, няма проблем да го получи, особено ако разполага с пари. А евентуалните хора, набъркани в корупционни практики имат пари.

Смешна е и защитата на такива подали сигнал граждани.Изрично е записанож, че може да се потърси съдествие от МВР за опазване живота и здравето на подал сигнала гражданин само в "особени случаи". Какви могат да са те и кой ще решава дали са особени-не е ясно. Ако те пребият заради подадения сигнал или те уволнят от работа имаш право да съдиш причинителя и евентуално да го осъдиш за обезщетение-право ,което и Конституцията ти дава.

Вероятно законът ще претърпи промени, докато влезе в сила. Но дори самото му зачеване в този вид вече потвърждава тезата, която отдавна се застъпва както от много българи, така и от наши европейски партньори-че България не иска и няма да се бори с корупцията.

Георги Александров