Омертата в магистратурата се пропуква

Малена Филипова обаче е ядосана, обидена, засегната. Като шеф на Инспектората към Върховна касационна прокуратура тя очевидно не може да се примири с това, че главният прокурор Сотир Цацаров поиска нейното уволнение с мотиви за неспазване на принципа за случайно разпределение на преписките, неоснователно възлагане на действия по проверки на ГДБОП и ДАНС, както проверки, които нямат нищо общо с магистратите.

„Никой не разбра защо държа ксерокопие от дело за убийство на мароканска гражданка в София. Това дело бе ключът към затвора, където бяха нашите медицински сестри в Либия и тяхното освобождаване. Исках да се възобнови делото. То беше спряно и бе срещу сина на либийския посланик в България. Когато изисках делото повторно, той побърза да напусне страната. Не съм специалист по международно право, но ако имаше обвинения срещу него и беше осъден можеше да поискаме някаква размяна“, хвърли бомба Малена Филипова.

Нека поразсъждаваме. Никой, освен запознати с този случай, не могат да коментират дали това убийство е могло да бъде използвано за преговори с Муамар Кадафи. Въпросът обаче е: защо толкова години се е мълчало? Ако загрижеността за нашите медици там е била искрена, защо не са предприети стъпки въпросният случай да се използва? Не разбрахме дали Малена Филипова се е срещнала с външния министър, с премиера, с президента. Ако те са знаели, че случаят с убитата мароканка е възможен ключ към свободата на нашите сестри и нищо не са направли – това е повече от осъдително. Но така ли е било? Кои са хората, които са знаели, а не са предприели нищо? Защо Филипова само подава късче от информацията, а не цялата? Ако си решил да говориш в името на обществото – направи го открито, ясно и аргументирано. Тя казва, че някой е имал интерес и е смачкал делото. Кой?

Дявол да го вземе, кога ще почнем да изговаряме изреченията докрай?

В същото време шефът на Апелативната спецпрокуратура и зам.-главен прокурор Борислав Сарафов твърди, че Малена Филипова е покровителствала бившия земеделски министър Мирослав Найденов, защото били приятели и е лекувал домашния й любимец. В случая Инспекторатът е бил използван, за да упражнява натиск срещу прокурора, водил разследването срещу Найденов за принуда, корупция и злоупотреба.

„Чадър не съм слагала, изпълнила съм си задълженията по закон. С получаване на сигнала през 2011 г. лично съм го предоставила на ДАНС без да работя по същество по него. Нямам право при висящо дело да коментирам повече“, обяснява кратко Филипова.

Тя разкри също, че лично тогавашният шеф на ДАНС Цветлин Йовчев е приел сигнала. Защо не се е действало бързо – тя не знае.

Прокурор Маленова със сигурност е опитен юрист и знае как да се измъква от заплетени ситуации. Би било невероятно да излезе и да заяви: Да, аз бях „чадър” над Мирослав Найденов. Няма как да стане. Дори да го направи, няма да й повярваме, а ще търсим някакъв подтекст или тактически ход с определена цел. По-скоро всички искат да узнаят дали други хора, от ГЕРБ и правителството са имали интерес да бъдат бавени нещата срещу Мирослав Найденов. Била ли е приятелка на Найденов.

Прокурор Филипова хвърли още една „бомба” с доста голям заряд. Тя обяви, че странни работи са се случвали около източването на Общинска банка. „Бях наблюдаващ прокурор по това дело, давала съм указания по него. По това обвинение бе арестуван Любомир Павлов. Щеше да бъде безкрайно притеснително ако някой от моите доклади по делото попаднеше в медиите. Пазех документите за да запазя себе си от една страна от възможни обвинения“. Това разкрива Филипова.

Тук нещата наистина се заплитат със страшна сила. Излиза, че Малена Филипова дава указания да се предприемат мерки срещу Любомир Павлов, но някой друг над нея решава това да не се случи. Защо? Спомняме си, че самият главен прокурор тогава Никола Филчев също бе на мнение, че Павлов трябва да е в ареста и да бъде разследван. Е да, но Павлов не остана в ареста. По-късно Филчев каза крилатата фраза, че Павлов отървал ареста, но обеднял значително. Как така прокурори от ранга на Филчев и Филипова са били сигурни, че Общинска банка е източвана по престъпен начин, а някой, който е с влияние, по-голямо от тяхното, решава обратното. И не само решава, но и налага мнението си. Как става това и кой би могъл да е този човек. Общо взето 3-4 са позициите в държавата, които могат да си позволят подобно нещо. Време е да чуем имената на покровителите на ограбването на Общинска банка.

Случаят обаче не приключва тук. Преди година срещу Любомир Павлов и партньорът му Огнян Донев бяха повдигнати обвинения за пране на пари, укриване на данъци и пр. Поискани бяха рекордни гаранции, за да не бъдат арестувани. Месеци по-късно прокурор Димитър Младенов най-сериозно заяви, че в събраните материали няма достатъчно доказателства за престъпления и свали всички обвинения срещу Павлов и Донев. Как така негови колеги бяха сигурни, че има престъпления, а той с един подпис прати всичко на боклука в Суходол, а Павлов и Донев си извадиха белите костюми (и якички...)... Ако бизнесмените наистина са невинни, то главният прокурор трябва моментално да поиска разследване или уволнение на следователи и обвинители, които омаскариха публично светлите образи на Павлов и Донев. Така би било справедливо. Но ако се окаже, че прокурорът, който последен имаше думата нещо е сбъркал...  

Мирише, много, много мирише – чак вони! Нужно е ясно и аргументирано обуснение. Иначе тежки съмнения ще се стоварят върху и без това уморените рамене на обвинението.

„Имах преписки и дела, които са част от гордостта на моята кариера. Едно от тях е т.нар. дело „Златна перла“. Битката с фирма „Краш“ за спасяване на българското черноморие. То беше по сигнал на „Зелени балкани“ и сложи началото на неподозиран успех за държавата. Отвоювахме си загубеното и смятам това за мой личен успех. Показах, че в рамките на една седмица може да се направи“, продължи със скандалните разкрития Малена Филипова.

Не спомена имена, но всеки знае, че става дума за Ахмед Доган и хора, свързани с него. Към кого подава сигнал Филипова? Какво иска да каже? Че знае много повече от това и ако я уволнят, ще си отвори устата?. Може би провокира някои хора да се размърдат и да я спасят? Защото замесването на такива фирми обикновено точно това означава. А може би намеква, че щом е успяла да се справи с такъв горещ картоф – може и с други.

Филипова, която кой знае защо бе с тъмни очила в студиото на Кулезич, заговори и за т.нар. „чувствителна информация“. 

„От нея обществеността се интересува и изтичането й в медиите ще има неблагоприятен ефект върху председатели на съдилища и ръководители в прокуратурата. Става дума за приключили проверки срещу тях, които не доказват вина. Тези хора обаче са символ на държавността и не мога да си позволя информацията за тях да стои в шкафове в коридора на 4-ия етаж в прокуратурата, където достъп имат много хора. Аз не мога да определям мястото, където да се съхраняват. И за други отдели се отнася същото“.

Редник Райън ли е прокурор Филипова или е част от корупционен кръг, който заплашва с големи разкрития?  Спасявана ли трябва да бъде или ние да се спасяваме от нея? Това е важно да се каже. Обществото трябва да знае как стоят нещата. Знаем, че корупцията е парализирала съдилища и прокуратури, но не знаем защо не се води решителна борба с това уродливо явление. Констатациите са полезни, но отдавна е време за действие. Бездействието е арогантно, то е отказ от правосъдие.

Филипова в прав текст заявява, че има съдии и прокурори, които са в системата и които съобщават за манипулиране на същата тази система, за нарушаване на случайното разпределение на делата и други нарушения. Пишат тези сигнали анонимно, защото се страхуват.

Чудно е само защо досега Филипова е мълчала и проговори, когато я заплашиха с уволнение.  Тя е длъжна да отговори на този въпрос. И ако не беше се стигнало до това положение, тя щеше да си мълчи ли?

„Има хора, които лично искат да ми отмъстят и имат желание да замлъкна завинаги като един от най-информираните хора по отношение на корупцията. Прокрадва се идеята, че за тази моя активна работа може да ми се търси наказателна отговорност. Чувствам се застрашена за живота и свободата си. Тези хора са с власт и пари. Ще платят за някой нелеп инцидент, както се случва с тази проверка срещу мен“.

Това наистина е сензация и обвинение. Филипова ни казва в очите, че знанието на неща за хора от върховете е опасно за живота. Трудно е обаче да се ориентираме, защо така ревниво е пазела тези мръсни тайни, ако наистина е доблестен и честен човек, за какъвто очевидно иска да мине? Защо не потърси премиер, президент, народно събрание, за да изложи всичко това? И ако го е направила – да каже. За да можем да преценим кой с кого е свързан, ако не са й обърнали внимание. Но ако не е правила такива опити? За какъв обществен защитник говорим тогава? И ако допуснем, че въпросните първи хора в държавата са част от голямата корупция (за някои от тях няма съмнение, че са такива), защо не потърси публична изява, някоя медия и оттам да заяви колко прогнила е системата? Да, щеше да се превърне в крачеща мишена, но щеше да получи доверие и признание от обществото. То щеше да е нейният щит. Сега висят съмнения. 

На свой ред Сотир Цацаров заяви: „Прокуратурата ще проверява дали върху бившия шеф на Държавен фонд „Земеделие” Светослав Симеонов е била упражнявана принуда от страна на бившия земеделски министър Мирослав Найденов, за да подпише, против волята му, предварително изготвен сигнал до Малена Филипова – завеждащ отдел „Инспекторат“ на ВКП, за упражняван върху него систематичен натиск и заплахи от страна на бившия изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Калина Илиева, и от страна на Красимир Тренчев – прокурор от СГП, и дали Симеонов е знаел - какво е това, което са му дали да подпише”. Заяви още, че одит доказвал куп нарушения в Инспектората на ВКП, ръководен от Филипова в периода 2006 - 2013 г. Сред нарушенията са неспазване на принципа за случайно разпределение на преписките, неоснователно възлагане на действия по проверки на ГДБОП и ДАНС, както проверки, които нямат нищо общо с магистратите. 586 били решените преписките от прокурори, без те да са били разпределени случайно. Това ставало с подписа на Малена Филипова.

Думите на Цацаров също навяват неприятни мисли. От първи прочит трудно човек би се ориентирал кой е прав и кой – крив. Със сигурност нещата, които изважда прокурор Филипова са скандални. Те „говорят” за тежки корупционни практики, за проникване на мафията в магистратурата.

Главният прокурор също намеква за такова нещо, но по отношение на действия на самата Филипова.

Изводът е: Корупцията и моралният срив в едно от най-важните звена на държавността са факт. Не знаем само кой кой е в цялата смрадлива история.

Ясно е и друго – политическият елит не само е знаел какво става, но се е опитвал да притиска правораздавателната система. Не че не сме го знаели и досега за това, но си е друго, когато го казват хора като Филипова и Цацаров. В името на справедливостта трябва да признаем, че Сотир Цацаров е първият главен прокурор, който предприема толкова решителни крачки в посока „прочистване на Авгиевите обори”. По света подобно поведение се нарича „операция „чисти ръце”. Защо просто не се обяви такава и тук?

Протестите на улицата, ако не друго, поне бяха категорични, че на хората им е писнало от мръсни тайни, от елит, който е замесен в съмнителни сделки. За да имат успех подобни стъпки, тези които ги предприемат, трябва да са наясно, че това не е ПР акция, не е шум за три дена, а мисия. Това е война, в която има жертви. Сигурно е много клиширано да се дава пример с италианския магистрат Фалконе, който бе взривен със съпругата си и гардовете на магистралата за Палермо, но това е положението. Битката с мафията, където и да се води тя, е опасна и смъртоносна. Засега чак такава у нас не се очертава, но може би от разчистване на сметки, пазарлъци и „медийни бомби” един ден да се стигне и до ключа от бараката – корените на злото в магистратурата. Там се крие мрачната сянка на прехода и част от причините да сме на това дередже. Защото ако правораздавателната система бе работила доблестно и честно, ако бе турила на място корумпирани политици и управленци, убийци и явни мафиоти, те нямаше да си позволят да се държат така нагло и да разграбват необезпокоявано държавата. Не ме интересува дали ви звучи помпозно, защото това е истината. Липсата на справедливост, създаването на кръгове от недосегаеми съсипаха България и демотивираха българите.

Правораздавателната система има своя дял за това тези дни Червения кръст да раздава храни на бедстващи български семейства, на бедни и инвалиди. Това се прави по време на война или съсипващи природни бедствия. Кое от двете ни удари, че се докарахме дотук? Липсата на присъди дадоха възможност на 2-3 хиляди души да съсипят 7 млн, а милион и половина да се спасят в чужбина.

Това е тежък грях. Магистратурата дължи отговор. Независима съдебна система не означава прикрита, корумпирана и обвързана с престъпни кръгове и интереси.

Огнян Стефанов