Приятелски съвет към фоторепортера Емил Иванов

Полицаи биха колегата Емил Иванов от в. „Експрес”. Случилото се е без коментар. Продължението обаче заслужава внимание. Вместо главен комисар Вальо Петров да уволни разпасалите се униформени, той следва примера на своя началник вътрешния министър Румен Петков, към подобни тъпотии да подхожда с омаловажаване. Съжалявам дълбоко, че трябва да кажа точно тези думи, но те се натрапват сами.
Синът ми бе потресен, че колегата Иванов се разплакал. Опитах се да му обясня, че мъжете не плачат когато ги боли, а когато са унизени. Емил Иванов бе унизен докато си вършеше работата. Възможно е да е нарушил някакво вътрешно правило, за което знаят само и единствено самите сили на реда. Възможно, но не е сигурно. Румен Петков обеща разследване на случая. Не му вярваме. В МВР по стара традиция подобни разследвания се извършват по следния начин: викат се биячите и им се отперва прекия въпрос: „Бихте ли онзи боклук с апарата?” Те, пристъпвайки от крак на крак, усещайки явната подкрепа в питането отвръщат: „С пръст не сме го докосвали. Той се дърпаше, обиждаше и налиташе. Щеше да контузи Иванов, ако не бяхме го спрели. Апарата му падна, а сега лъже, че сме му изтрили снимките. Как ще посягаме, нали знаем, че не трябва. Искат да ни натопят”.
Разследването е приключило.
Следва съвещание на началниците.
Първи шеф: „Кво ша правим сега? Тия драскачи вдигнаха шум, ще стане скандал, може и беля да си докараме...”
Втори шеф: „А бе що не им теглим една майна... Има си ред. Тоя боклук го е нарушил и момчетата са действали според инструкциите. Това ще твърдим. Ония в Щатите ги бият на почивки и никой не смее да гъкне. Тук разни пищят за права, за кво ли не! Той да се благодари, че леко е минал...”
Трети шеф: „Трябва да докладваме на Първия, това трябва да измислим. Важното е какво ще кажем ние, да подредим нещата според закона, да изглеждат точни. Нека си викат после. Важното е да се хванем за закона, за наредбите... Ще пискат още ден-два и ще млъкнат. Шефа каза, че е говорил с шефовете на други медии да не вдигат голям шум. Те си имат приказката.”
Четвърти шеф: „Важното е да дадем доклад от проверката. Знаете как да го оформите. Айде, че имаме и друга работа...”
Румен Петков знае, че точно такъв разговор ще се проведе и на бюрото му ще кацне доклад, написан по шаблон №3 – оневиняване на биячите чрез овъртяни фрази. Знае го, защото го е изпитвал на гърба си. Преди години плевенски ченгета го блъскаха и му налитаха с белезници, докато той купонясваше с авери във вила в Кайлъка. Даваха зрелището по местна кабеларка – истинско реалити, не като Вип Брадър. Само че тогава той не беше на работа, а на запой. Но все пак усети прилагането на „вътрешните правила”. Понеже бяха срещу него, той ги нарече политически тормоз. Може и да е забравил. Иначе не би допуснал негови хора да изрекат сакралната глупост Иванов сам да си търси свидетели на побоя!
Емиле, нищо няма да излезе от това разследване, братко. Съжаляваме, че ти се е наложило да преживееш подобна свинщина. Не чакай от МВР, следствието и прокуратурата защита. Няма да я получиш. Обратното, ще ти се наложи да преживееш още много унижения, някои от които по-болезнени и от ударите на полицая. Пий две питиета, поговори с приятели и близки, но не се разкисвай.
Съветът на жабите е: хващай се по-скоро на работа. Снимай полицаите, които вместо да патрулират пият бири, кафета и „Ред бул” в кафенета - безплатно.
Снимай ги на най-невероятните и абсурдни места в София, където спират и рутат шофьори, задръствайки движението.
Снимай ги без фуражки. С цигара в ръка, разпасани как се зверят на гражданите.
Снимай ги как спират коли с млади жени зад волана и се шегуват дебелашки с вулгарни подмятания.
Снимай ги намръщени в КАТ, където увикват всеки за каквото се сетят и чакат посредниците да донесат пликовете.
Снимай ги по пътищата, скрити зад храстите, как дебнат жертви, главно с чужди номера.
Снимай ги как профучават с полицейските коли на червено, как изпреварват, застрашавайки другите участници в движението.
Снимай ги на околовръстното, където люпят семки на метри от проститутките и чакат сутеньорите за дела си.
Това е твоята работа – да снимаш.
Нека видим отново и отново тези познати до болка кадри. Имаш нашата подкрепа: почваме да ги снимаме и ние. Те и нашата фоторедакторка искаха да я бият на улицата, че ги снима как спират коли и запушват булеварда в пиковите часове.
Трябва всички да видят тези снимки. Постоянно, всеки ден, докато разберат, че най-големия свидетел е обществото. Той ще си каже думата все един ден...
В МВР има хора, които няма да се обидят от този текст. На тях ще им стане неудобно.
Някои обаче страшно ще се разсърдят и точно това е целта...

"ФН"