Румен I: Да му отговаряме ли?

Нали е върховен главнокомандващ, което той и негови съветници в последно време често ни припомнят, особено след злополучната му среща с украинския президент Володимир Зеленски. Да, такъв е и е свободен да фантазира като всеки човек…

Оттогава насам при всеки повод – такива винаги се намират – Радев остро критикува правителството, фокусирайки се предимно в темата за военната помощ за Украйна. И въобще за Украйна. И не това прави впечатление, защото проруската му позиция не е новина. Тревожна е увереността, че всичко казано от него е истина и само истина. Последна инстанция. Без нито едно доказателство обаче.

Заявява: „Украйна иска война“. И толкова. Но как стига до този извод? На базата на какви доказателства? Украйна е жертва на агресия от страна на Русия, но като жертва иска войната? Нелепо е много щадящ коментар…

По конституция президентските пълномощия може да не са големи, но когато действа служебно правителство те реално са неограничени. Вероятно Радев смята, че част от действията му в такива периоди остават скрити за общественото око, но се заблуждава. Например по отношение на действия на съветниците му Николай Копринков и Пламен Узунов. Намесата им в кадруване в различни институции, както и неформалните им срещи с хора от бизнеса вече имат натрупана фактология. Някои от разказваните истории сигурно са слухове или поне преувеличени, но немалко са реалност. И президентът знае това. Ако пък е заблуден, то какъв държавен глава е тогава?

Цезар е казал: Властта е печеливша и нараства само когато се упражнява пестеливо.

Румен I знае ли това?

Тактиката да критикуваш за всяко нещо изпълнителната власт и сговора от политически формации, поели отговорността за нея, изглежда печеливша – принуждаваш ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да отговарят, да се обясняват, да се защитават.

И понеже президентът по презумпция се възприема като обединител на нацията, Радев вече свикна да говори от името на всички. Щом той смята, че да се помага на Украйна е вредно, значи всички българи трябва да приемат това. Затова и тонът му става назидателен, обвиняващ към „безродниците“, които не прегръщат идеята му за пилона на Рожен, например. В словото си послучай годишнината от рождението на Дякона, Радев отново говори за единение чрез планина от клишета. Ако той или съветниците му се бяха постарали да прочетат повечко за Апостола, щяха да знаят, че точно Левски никога, в нито един момент не е бил агитатор за мир. Мир с кого? – високата порта? Мир и дружба с онези, които не са давали пари за оръжие на тайните комитети? Никой и до днес не знае колко души са били наказани и убити по нареждане на Левски за отказ да участват в заверата за бунт, въстание и освобождение? Колко пъти самият той е участвал в наказателни операции?

Радев казва: Обединен, народът ни може да преобръща времето и да кове сам бъдещето си в свободни Мизия, Тракия и Македония“. Обединен под пилона? В твърдението, че избиваните украинци желаят войната? Че не трябва да им се помага да изгонят агресора - подпалвач, изнасилвач, грабител и подпалвач?

Нима Дякона е проповядвал точно това – мир с поробителя? В името на това ли увисна на бесилото?

Още в учебниците за III клас се описва легендата за кан Кубрат и неговите синове. Как стария владетел ги събрал край смъртния си одър и ги накарал да пречупят сноп с лозови пръчки. Не успял нито един от тях. По-отделно обаче пръчките се трошели много лесно. От онзи одър та до девиза, изписан на фасадата на Народното събрание, все това ни повтарят. Такива като Радев – радетели за национално обединение. А той – най-пръв.

Първо: въпросната легенда е мит.

Второ: Не е автор Кубрат, известна е от стотици години преди това, изречена от философи, писатели или като народно поверие.

Трето: След смъртта на Кубрат нито един от синовете му – Безмер (Боян), Котраг, Аспарух и Кубер не спазват бащиния завет и всеки поема по свой път.

Някой погрешно е внушил на президента (или сам е стигнал до грешния извод), че наслоеният през вековете български негативизъм може да се пребори с клишета за обединение, изречени от обединител. Негативизмът е много сериозна пречка пред постигането на успех, но с фалшива патетика и патриотични изблици само се подсилва усещането за манипулация.

Радев се опитва да заобикаля или да замита неприятните истини (че Русия е агресор, че Путин е диктатор, че негови съветници са наричани „касиери“ и „бирници“ и пр.). Това го принуждава да ползва неистини – лъжи. По принцип в политиката лъжата е ефикасно средство за постигане на поставени цели. Чрез нея се насажда успешно страх. Например, че ако помагаме на Украйна, това означава, че се включваме във войната. Радев е наясно, че това не е вярно, но е наясно също, че много българи разбират точно този подход.

Един народ става мъдър, когато се научи да вижда истините за живота такива, каквито са.

Българският народ е свикнал да бъде лъган. На него му се втълпява, че населението в много селища са се вдигнали осъзнато срещу поробителя по време на Априлското въстание. Но не е така. Били са принудени, в немалко случаи под заплаха от ръководителите на бунта. Апостолите са знаели, че това въстание е обречено, но са знаели също, че пролятата кръв ще впечатли света и ще го принуди да защити българите.

И Левски е бил наясно с това. Затова е бил безмилостен към чужди и свои.

С образоването на нацията, ще дойде и мъдростта. Тогава няма да имаме нужда от клишета, а лъжите на политиците ще срещат обществен отпор.

И тук идва въпросът: Трябва ли да се отговаря на нападките и тезите на президента Румен Радев?

Скромното ми мнение е, че повечето от тези изказвания трябва да бъдат оставени да увяхват, вместо да бъдат поливани. Те нямат силата на слова, изречени от голям пълководец в решителен и важен за дадена нация и държава момент. Те са имитация с похотлива претенция за историчност.

И досега той не е отговорил на въпроса: Какво ще направи, ако Путин превземе Варна?

През октомври 1886 г. регентът Стефан Стамболов е бил готов да воюва с Русия, ако тя тръгне да окупира България. Не се е стигнало дотам, но план за отпор е имало.

Има ли президентът Радев такъв план днес? Само питам.

Самият аз предпочитам Чарлз Буковски, който казва: Докато човек има вино и цигари, може много да понесе.

Но не прекалявайте - има си граници.

Изкушавам се да цитирам още нещо отБуковски: Проблемът на този свят е, че възпитаните хора непрекъснато се съмняват, а идиотите са абсолютно самоуверени.

Огнян Стефанов