Румяна Ченалова: Правилата ”Разделяй и владей“ и ”Хляб и зрелища” изживяха времето си

Обществото е различно. Живеем в 21 век, управлявани от хора, чиито ценности, принципи, компетентност и отговорности са рожби на мрачното време на прехода и причина за умирането на България.

Днешното изявление на президента Румен Радев е различно. То не маркира отделни проблеми в общественият живот, не поставя за обсъждане значими теми, не предлага решения. Днес президентът Румен Радев посочи причината на националната катастрофа – лошото управление на ГЕРБ и назова виновниците – Министерски съвет начело с Бойко Борисов.

Правомощията на президента са изключително ограничени, почти сведени до формален минимум. По значими въпроси той може само да прави предложения до Народното събрание, включително когато се обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението /Чл. 100 от Конституцията/.

Оттеглянето на доверието към Министерският съвет не е правно регламентиран акт, няма правни последици, не обвързва Народното събрание и правителството. В международен мащаб обаче, на фона на провеждани разследвания, обсъждани в ЕК нарушения на България по отношение на задълженията ни като страна – членка на ЕС, многобройни сигнали на граждани и организации до компетентните органи на Съюза, производството по закона РИКО в САЩ, особеното положение в което се намираме по отношение на т.н. „Турски поток“, геополитическите интереси на могъщи държави, изявлението на президента на една парламентарна република - член на ЕС и НАТО , че оттегля доверието си от правителството е много важен политически акт, който ще има сериозни последици. Това е така, защото президентът назова част от кризите в обществения и социален живот, предизвикани от некомпетентното, безотговорно и корумпирано управление на ГЕРБ, за които кризи органи, институции и организации на ЕС и международната общност отдавна знаят.

През 2019 г. Европейската комисия реши да започне шест нови и да премине към следващ етап по други три наказателни процедури срещу България за неспазване на европейското законодателство. Процедурите са по широк кръг въпроси от правосъдието и прането на пари до енергетиката, земеделието, екологията и обществените поръчки. Енергийното министерство получи 2 месеца отсрочка да извърши необходимите промени в закона за енергетиката, които да съобразят изискванията на директивата за енергийната ефективност от 2012 г., с която се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС на всички етапи от енергийната верига - от производството до крайния потребител. Констатирано е и сериозното забавяне на екологичното министерство, което трябваше да определи границите на защитените територии по “Натура 2000”.

„България е очертала само 9 от 230 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на изисквания срок и не е определила цели и мерки за опазване на биоразнообразието за всяка от тях“ - се казва в мотивите на Комисията за откриване на наказателна процедура за неприлагане на европейското право. Еврокомисията изрази недоволство и от обясненията на земеделското министерство защо продължава да прилага собствена схема за оценка на качеството на селскостопанските продукти и храни, след като България се е съгласила да прилага европейските стандарти от влизането си в ЕС на 1 януари 2007 г.

 През юли 2019 г. Европейската комисия предяви за втори път иск срещу България пред Съда на ЕС във връзка с лошото качество на въздуха, тъй като България не спазва пределно допустимите стойности за серен диоксид (SO2). В предходното си решение - от 2017 г. Съдът потвърди, че България не е спазила пределно допустимите стойности за прахови частици ПЧ10 (Комисия/България, C-488/15). Цифров единен пазар Комисията констатира също така, че въпреки изрично посочените срокове, българската държава упорито не изпраща доказателства, че е транспонирала в пълнота правилата на ЕС относно достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения (Директива (ЕС) 2016/2102), вкл. относно правилата на ЕС относно признаването на съдебни решения, с които се налагат наказания лишаване от свобода (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета), вкл. относно ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (Директива 2011/93/ЕС)., както и правилата на ЕС относно наказателно-правните санкции за пазарна злоупотреба (Директива 2014/57/ЕС).

Многократно в доклади и други формати, във връзка с провежданият мониторинг от ЕС, проверката на българската прокуратура, позицията на Венецианската комисия беше обсъждан въпроса за върховенството на закона в България. Дадоха се ясно дефинирани препоръки за преодоляване фактическата недосегаемост на Главния прокурор, структурата на прокуратурата, начина на избор и състава на кадровия орган на съдебната власт, по които законодателната власт или мълчи или създава правно и логически необосновани разпоредби, целящи единствено укрепване властта на управляващата партия. На практика тази партия създава спорното ни и лобистко законодателство, назначава изпълнителната власт и ръководителите на репресивния апарат , избира мнозинството в ЦИК, целия състав на Инспектората при ВСС и половината от членовете на ВСС чрез който се назначават, освобождават, уволняват съдии.

Главният прокурор е върхът на прокурорската пирамида и актовете му не подлежат на никакъв контрол. Той може да отмени всеки прокурорски акт или да разпореди образуването на наказателно производство. Създаде се т.н. Специализирана прокуратура, чиято дейност следваше да се свежда до работата по т.н. организирана престъпност. Впоследствие се промени подсъдността и там сега са делата срещу висши държавни служители и магистрати, както и делата за злоупотреби с европейски фондове. Създаде се механизъм за пълно подчинение чрез страх, задвижване на репресивния апарат или изнудване. Българският законодател създаде и КПКОНПИ, която прилага един противоконституционен закон, в който избирателно и непълно са транспонирани правилата на Директива 42/14 относно конфискацията на имущество придобито по престъпен начин. Именно този закон позволи конфискация без да има осъждане за извършено престъпление с влязла в сила присъда. Този законодателен абсурд доведе до две преюдициални запитвания на български съдии до съда в Люксембург, чието решение предстои. България е и държавата в ЕС с най-много констатации за нарушаване правата по ЕКПЧОС и в частност правото на справедлив процес. Всичко това е малка част от отблъскващата българска псевдодемокрация.

Днес президентът го заяви ясно и недвусмислено. Каза го като държавен глава, а това означава много за световната общественост. Аз мисля, че моментът не е подбран случайно и че тепърва предстои да научим неща, които дори не сме подозирали. Това в никакъв случай не означава, че трябва да стоим със скръстени ръце и да чакаме освободител. Президентът показа чест и достойнство. Направи го заради нас и вместо нас. Сега ние трябва да отговорим – вярваме ли на правителството или не. Общият ни отговор може да руши и да изгражда.

Стига да поискаме.

Румяна Ченалова за ФрогНюз