Седем милиона балъци в Страната на обещанията

Но да се върнем към обещанията. От седмици слушаме и четем какво обещават политици и партии, бивши и бъдещи държавници. То не са заплати, не са пенсии, не са ниски сметки за ток и парно, ниска цена на бензина, повишаване на разходите за образование, отбрана, инфраструктура, здравеопазване, правоохраняване, то не са съдебни реформи, реформи на НЗОК, на КАТ и МВР като цяло, на пътни агенции и образователния сектор… Ако изведем уравнение за предизборни обещания на глава от населението, най-вероятно ще бъдем първенец в Европа, а и не само.

Повод за този текст обаче не са тези обещания. А едни други, вече дадени, някои неотдавна, някои преди години. Обещания от същите тези хора, които обещават и сега. Неизпълнени обещания, забравени такива, потъпкани. Не за друго, а за си припомним кой обещава и какво можем да очакваме от него.

Да започнем с нещо актуално. През 2013 г. известният фронтмен на Хиподил и новополитик Светослав Витков казва: „Не бих желал да участвам нито в Реформаторски блок, нито в сборни политически формации с колективна отговорност и с основна цел – влизане в Парламента, на всяка цена”. И продължава: „няма разлика дали ще гласуваш за БСП, Герб, ДПС, Атака или Реформаторски блок. Те отдавна си бъркат по…джобовете!”. Днес Светослав Витков и формацията му „Глас Народен” се присъединяват към Реформаторския блок. Самият музикант ще води листата на Блока в един от районите в София. Може би за да бръкне в нечии джоб…

Само Витков да ни беше проблем, биха казали някои. И са прави.

На 3 февруари новата дясна формация „Нова република” предприе изключително интригуващ ПР ход, като обяви, че ще отстрани новоизбрания си лидер Радан Кънев в името на дясно обединение с Реформаторския блок, но само ако Меглена Кунева се оттегли също. Точно 10 дни по-късно лидерът на ДБГ се облегна на друга интригуваща ПР стратегия, като обяви, че няма да се кандидатира за депутат и дава път на младите. Каква беше реакцията на Кънев? Със сигурност не дава вид, че няма да участва в депутатската надпревара.

За други десни лидери, като Божидар Лукарски, лъжите са „предизборен трик” и не го крият.

„Валери Симеонов е един от най-крупните разпространители на гей порно канали в България“ рече Волен Сидеров на 25 февруари 2015 г., наред с много други неща по адрес на лидера на НФСБ. „Атака” е едно търговско дружество и подкрепата им никога не е безплатна", пък подена самият Симеонов малко повече от година по-рано. Кой крив, кой прав, значение няма, след като днес виждаме обединението на патриотите в „Обединени патриоти”, а към горните двама се обединява и Красимир Каракачанов и ВМРО. Клетвите, които тези три партии са си хвърляли в публичното пространство биха засрамили и циганка на Женския пазар, затова няма смисъл да ги цитираме дословно. Обещанията, че няма да се погледнат в коалиционен план пък се оказаха недостатъчно крепки на фона на нуждата от комфортно място в парламента.

„Ох, излъчването на Румен Петков!? Изцъклен поглед, странни гримаси, които се задълбочават с времето и напрежението са симптоми на разни болести. Не харесвам мъже, които плачат за диагноза.” Така Татяна Дончева описа бившия си съпартиец Румен Петков през 2008 г. Реакцията й идва в отговор на негово изявление от 2007 г. „Тишината в спалнята ражда безумия”, което цели да обиди Дончева. Критиките на юристката към поведението на АБВ и нейните функционери през годините не са една и две, а през миналата година дори ги обвини, че „изнасилват Конституцията”.

Нека не оставате с впечатление, че само по-малките партии са основни герои и нашата Страна на обещанията. Оставили сме водещите политически сили за накрая, като черешка на тортата.

Интересни неща откриваме на официалната страница на бившия двукратен премиер на България – Бойко Борисов. Там безпринципните обещания дори са разделени на сектори, за по-удобно наше ориентиране.

В сектор „Правосъдие” ГЕРБ обещава да премахне имунитета на депутатите с промени в Конституцията. Да конфискува имоти на хора от високите етажи на властта с недоказани доходи и да задържа осъдените лица още в съдебна зала. За да не бягат, явно. Партията щяла да повишава и средствата за отбрана до 2% от БВП, че и реформа в КАТ, че и орязване на социалните помощи при непосещение в училище…

Да се чуди човек как формация, управлявала еднолично или с партньори през последните 8 години, с кратко прекъсване, едва сега ще подема тези инициативи, при положение, че не го е направила вече.

А БСП? Нима те са изключение? Ха-ха. Та БСП през ноември 2016 г. поиска отмяна на плоския данък, а само два месеца по-късно реши, че се отмята от това си решение. За какви обещания можем да говорим въобще?

Малко повече от месец остава до предсрочният парламентарен вот. Ще чуем още много обещания. Така се прави в Страната на обещанията. Добре е все пак да знаем кой ги дава и какво му е СВ-то по отношение на изпълняването им.

Михаил Кръстев, Frognews.bg