21|
25153
|18.11.2011
ГЛАСЪТ
По света: милионери и депутати режат доходи. У нас: яко стискат!
О, чудо: в САЩ милионери поискаха да им увеличат данъците. Сега е моментът народните слуги и родни милионери да покажат на обществото, че и те плащат своя дял от кризата - солидарно.
Американски милионери дадоха пример на българските си събратя с възможности, настоявайки правителството да им повиши данъците. 138 състоятелни мъже в САЩ писмено помолиха Конгреса за благото на нацията да отмени данъчните облекчения за богатите, въведени от бившия президент Джордж Буш. Представители на групата "Милионери - патриоти за финансова стабилност" ще се срещнат във Вашингтон с членове на т.нар. суперкомитет, който работи върху данъчната реформа в САЩ. "Ако изкарвате повече от един милион долара на година, трябва да плащате по-високи налози", категоричен е калифорнийският милионер Дъг Едуардс. "Онези от нас, които могат да си го позволят, трябва да излязат напред, подкрепи го Фил Вилърс от Computervision, съобщават медии.
Наша милост припомня, че у нас подобна патриотична идея не е осенила нито един от крупните ни бизнесмени, а дори и да е обратното, не се е чул подобен призив от българска милионерска уста. В България кризата се използва по-скоро като възможност богатите да станат още по-богати.
Всъщност идеята за споделената отговорност не е чужда и в Европа. Всички помнят как правителството на Ирландия си намали с 10% заплатите като част от националното затягане на коланите. В случаи като този не става дума за обикновен популизъм, а за пример, който може да бъде даден на обществото в моменти на криза, когато преди всичко от него се изисква да заплати високата й цена.
Още по-пресен пример дойде тази пролет от Япония, когато ръководството на управляващата Японска Демократическа партия одобри законопроект за временно намаляване на депутатските заплати с 30 процента в полза на възстановяването на Япония от бедствията. Спестените средства отидоха за възстановяване на районите, пострадали от земетресението и цунамито от 11 март.
Миналата година и испанските депутати затегнаха коланите до последната дупка, гласувайки орязване на заплатите си с 10%. Освен това с 12% те свиха и добавките за участие в комисии. Председателят на долната камара пък се лиши от 15 % от своята заплата. Тези икономии трябваше да успокоят напрежението сред държавните служители, защото и тхните заплати бяха ограничени в рамките на правителствения план за борба с бюджетния дефицит.
Преди две години дори гръцките депутатите приеха възнагражденията им да бъдат намалени, макар и само с 5%, също заради примера, който дават по този начин на обществото.
Солидарното носене на тежестите обаче не е сред популярните "спортове" в нашата страна. У нас депутатите ревностно бранят своите доходи, въпреки че мнозина от тях твърдят, че не влизат бедни в политиката и не са в нея, за да се облагодетелстват лично, а за да работят за народното благо и добруване. Попадайки във властта, обаче мнозина установяват, че собственото добруване има завладяваща сладост. Добре помним как тази година вицепремиерът Симеон Дянков се обяви за законови промени, за да се изчисти въпросът с допълнителните възнаграждения, които депутатите получаваха в плик всеки месец. Мнозина видяха в това някакъв вид парламентарна черна каса. Депутати обаче вкупом се юрнаха да бранят т. нар. "пари в плик", дори шефката им Ц. Цачева заяви, че всеки депутат имал нужда от средства, за да покрива разходите си по служебни пътувания, както и за благотворителност, затова използваните за такива цели средства не трябвало да бъдат облагани с данъци.
Властовата благотворителност обаче е спорна величина. Въпреки че има и примери за истинско дарителство. Навремето почти случайно се разбра, че първият демократично избран президент на България Ж. Желев даряваше една трета от заплатата си на фондация Сирак. При това не инцидентно, а редовно - всеки месец сумите се привеждали по сметките на фондацията. Оттам разказваха, че така разбирали кога президентската заплата растяла, защото и сумите за тях ставали по-големи.
Заради примери като този и като онзи, идващ отвъд океана, си струва и у нас да бъде даден знак, че кризата ще се носи пропорционално от всички. Едно 10-15%-тно намаление на депутатските и министерските заплати няма да направи народните слуги по-бедни, но ще даде много ясен знак на обществото за солидарност и споделена отговорност. А и ще вкара някой лев в хазната. Пък що се отнася до милионерите ни, май сега е дошъл моментът да покажат, че манталитетът им не опира само до лъскави партита, русокоси мадами в скъпи коли и екзотични почивки с яхти и всевъзможни глезотии. Ако си имал мозък да натрупаш пари, би трябвало да се сетиш, че по-благоприятен момент от този да похарчиш малка част от тях, може и да не дойде. При това харчът сега, може да се окаже добра бъдеща инвестиция...
Рокфелер Балкански
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads