Тълпата помни станалото между две кокоши хранения

Сигурно малцина се спомнят, как в началото на 2014 г. същото това населено място доби печалната слава на селото на ужаса и терора. Тогава възрастното семейство Лисичкови като по чудо отърва кожата, след като обирджии първо пребиха зверски бабата и дядото-инвалиди, а след това задигнаха единствените им спестявания, събирани години наред за прикованата им от детски паралич щерка. Сълзите, които бликаха от слепите очи на дядо Васил трогнаха само тези, за които животът все още е някаква ценност. За съжаление сред тях не попаднаха шефовете на МВР, които се чудеха тогава как да замажат скандала, да спасят кожата си и да затворят устите на журналистите, дръзнали да разкрият кошмарния живот на хората в селото. Тогава се разбра, че всяка година там си отива поне по един човек, зверски пребит от апаши. Другите, успели да оживеят някак си, тайно и полека се разделят с парите и покъщината си. „Ако този месец апашите са ни пощадили, на другия със сигурност ще ни полазят”, признаха жертви пред Фрог. В селото няма къща, която да не е уважена от крадците. Огромна новина е, ако това е станало само веднъж или дваж. Новина е, ако елкабелите са си на место, а тухлите в стените.

Покрай историята с пребитите хора лъснаха огромни язви, които прояждат от години полицията в Монтана и Враца. Заради мълчанието и страха на ченгетата, в региона се възродиха мутрите, но от периода на най-силните им години. Палежите, заканите за убийства, саморазправата с цели фамилии, издевателствата и рекетът се превърнаха в нормален начин на живот за едни и в печеливш бизнес за други. Местни банди започнаха да си уреждат сметките с отвличания и гаври, каквито и на ум не биха ни дошли. Горене на стъпала, ядене на изпражнения, бутилка в ануса, все неща от които би замръзнала кръвта и на майстора на ужасите Хичкок.

Истината е, че точно така си живеят хората от София до Видин и това добре го знаят в МВР. Ченгетата са отлично уведомени какви ги вършат Лунгара, Главестия и хората им, да речем. Някои от тях бяха арестувани за известно време, но това не попречи нещата да си вървят по старому. Споменаването на тези прякори кара хората да умират по сто пъти на ден, преди да разберат за какво става дума. В емблема на региона се превърна кметът на Галиче Ценко Чоков, който с годините доказа, че е най-недосегаемата личност в държавата.

И на полицаите не им е лесно, казват местните. Първо треперят да не накривят шапката на местните бабаити. От друга страна се страхуват да не им изстинат местата в МВР, ако ръководството в столицата ги набара, че по цял ден си бъркат в носа и се правят на разсеяни за случващото се. Страхуват се, защото са наясно, че ако някой от тях вземе, че случайно развали схемата, може да го отнесе не само той, но и децата му. За това, ако някой реши да отиде на място, за да човърка в раната престъпност, ще разбере, че всички без изключение са дали обет за мълчание. Защото там безотказно действат законите на мафията- правосъдие раздава само организацията, а предателството води до убийство на предателя и всички негови роднини.

На фона на всичко това вътрешният министър Румяна Бъчварова при всяко появяване на екран, напоследък става все по-често, ни убеждава в небивал спад на престъпността и рязък скок на разкривеността. Твърде цинично звучи това на хората и те с право се гневят. Очаква се от МВР да ни успокоят, че убиецът от Малорад е задържан и натикан на топло. Но нали основната задача на полицията е да не допуска беззащитните хора да си отиват от този свят премазани от бой, както се е случило в Малорад например. Казват, че предотвратяването на престъпление е като висшия пилотаж, изисква се огромен професионален капацитет и много, много работа. Бъчварова и професионалното ръководство на ведомството, в лицето на Георги Костов решиха, че можещите и знаещи хора трябва да бъдат светкавично изгонени от системата, за да си нямат неприятности. Предпочетоха да заложат на послушни и удобни хора, чиято единствена мисъл е как по-бързо да пълзят в кариерата, или в най-лошия случай, да си стоят на топло по местата. Заложиха и на добре изпитаната от години практика, че много по-лесно се „вдига” пиарски прах в очите на хората, за да не виждат много, много какво точно им се случва. Защото и споменът между две хранения в един момент може да им създаде проблем.

Катя Илиева