Властта си играе с огъня, противопоставяйки медици срещу медици

Медиците са най-уважавани сред всички други професии като строители, архитекти, хора на изкуството, журналисти, юристи и пр.

Има и хора, които са недоволни от медиците, но процентът им е малък, а причините често са субективни.

Лекарите и медсестрите калкулират благодарностите на всички излекувани пациенти и техните близки. Така е открай време. Изключенията само доказват правилото. За съжаление понякога в публичното пространство се преекспонират скандални случаи, което влияе на хората. Но във времената на неограничената информация това е неизбежно. 

В България здравеопазването е проблемно и това не е никаква тайна. Качеството пада, достъпът на обикновените хора до здравни грижи се свива. Опитите управляващи политици да внушават, че всичко е ОК не помага. Пречи и води до негативни настроения.

На този фон странно прозвуча мнението на изтъкнат и всепризнат професор, който предупреди, че протестите на медицинските сестри могат „да се изродят в конфликт“. Като контрапункт той изтъкна, че е много лесно да се организират млади лекари, които също да опънат палатки… Против сестрите.

Това вече е опасно. Не заради изказаното лично мнение, а защото го прави човек, който е общински съветник от ГЕРБ, което означава, че е обвързан с партия и управляващи. И една палатка да бъде опъната след такова изказване, това ще означава пряка политическа намеса в граждански процеси. Едно от свещените права на гражданите е правото им на протест. Записано е в Хартата за правата на човека, която България е подписала. В България действа също Европейската директива за правото на протест на всеки гражданин от 14.02.2019 година. Без тези граждански действия властта става безконтролна. Май това бленуват управляващите.

Бе изчислено, че за да се вдигнат заплатите на сестрите са нужни около 50 млн лева. Премиерът Борисов в свой стил разпореди и тези пари бяха отпуснати. Но не стигнаха до сестрите, защото здравният министър Ананиев ги похарчи за друго. За сестрите останаха лъжата и унижението.

Могат да се дадат много примери за отпуснати десетки и стотици милиони за неща, от които ползите са съмнителни. Например за ремонти на язовири се дадоха 500 млн лева, но резултатът е водна криза в Пернишко и опасност за същото в други региони.

Когато политиците усетят заплаха управлението, те са готови на всичко, за да я ликвидират. В такива случаи моралът и почтеността са последното нещо, с което ще се съобразят. Затова сме свидетели на грозно и опасно противопоставяне на браншови организации срещу медсестрите, защото били казали, че се фалшифицират документи в някои болници, за да се източват клинични пътеки. Това хвърляло петно върху медиците въобще. Всички знаят, че такива примери има, както се знае, че го правят някои, а не всички. И петното върху съсловието го лепват извършителите на деянието. Защо да се убива вестоносецът?

Браншовите организации скачат срещу подобно обвинение, но мълчат гузно за други неща. Например за броя на болниците в България, които вече са над 460! Европейски и вероятно световен рекорд! Най-много хоспитализации също са в България, както и най-голям брой болнични легла на глава от населението. Първенци сме и по броя на аптеките, като само Гърция е до нас, но поради това, че има аптеки и в най-отдалечените острови. 120 са болниците в Нидерландия, която е първенец по качество на здравеопазването поне от десет години.

Някой ще проговори ли за тези парадокси, които струват милиарди?

Медиците са част от интелектуалния елит на всяка нация. Без тях нацията не може. Нека политическите пристрастия и интереси не бъдат аргумент за инициативи и действия от страна на отделни техни представители.

Швейцарският хирург и Нобелов лауреат Емил Кохер предупреждавал още в началото на ХХ век, че има опасна тенденция „Целта на медицината вече да не е здравето, а разширяването на здравеопазването“. Е, вече е факт. Тъжен факт.

Даниела Петрова

П.П. Наложително уточнение заради някои читателски съмнения и упреци в некоректно цитиране на данни за болниците у нас.

Доклад на Световната банка от 2017 г.: Броят на болниците в България е между 4 и 5 пъти по-голям от необходимия. Оптималният брой е 60 болници, максимален брой 80-100. В момента страната разполага с повече от 360, а като включим и другите болнични структури – броят стигат до 480.

Пак според Световната банка в момента болничните легла за активно лечение са с 5 400 повече от потребностите на страната.

През 1989 г. Болниците в страната са били около 220, включително санаториуми и диспансери. През 2017 г. Националният статистически институт отчита 345 болници, като не включва в това число клиниките и други стационарни заведения.

Според данните 63% от болничните заведения нямат максимално ниво на компетентност. А 40% нямат акредитация към Министерството на здравеопазването или друга институция. 

На 26.11.2019 г. д-р Дечо Дечев, директор на НЗОК заявява: Ако се спазват всички критерии, половината болници в България трябва да се закрият.
Само в София болниците са колкото са болниците в цяла Австрия.