Златко Баретата-първият голям наркобос, който отива в затвора

Фанфарите обаче са дотук. Процесът срещу Баретата се точи от 2010 г., тръгва два пъти отначало и замалко щеше да спре завинаги, ако той не оцеля, след като бе прострелян от снайперист на входа на Съдебната палата през 2013 г. Делото обявено като мегапроцеса срещу мащабната организираната престъпна група за наркотрафик и убийства „Фирмата” с 21 подсъдими, 107 свидетели , петима от които със защитена самоличност, 34 адвокати, 52 експертизи и разходи от 1 млн.лв за разследване от звеното „Антимафия” към прокуратурата, завърши със скромен резултат.

Само петима от цялата банда бяха осъдени, като прокуратурата искаше 17 г. затвор за Баретата. Повечето от свидетелите се отказаха от показанията си по време на делата. Реално Иванов може би ще лежи в затвора съвсем малко, защото изкара една година в ареста, а по-късно бе под домашен арест.

Кой е Златко Баретата, обявен през 2003 г. от Центъра за изследване на демокрацията за един от големите наркобосове, които контролират търговията с дрога в страната ?  Завършил е спортно училище в Стара Загора, където тренира борба. От 1991 до 1993 г. е служител на Спецотряда за борба с тероризма, откъдето идва и прякъорът му.

Напуска отряда заедно с нашумелите по-късно Братя Галеви в знак на протест срещу задържането на негови колеги в Хасково, които пребили сутеньори. След това е един от учредителите на Съюза на бившите барети, прераснал по-късно в застрахователната компания „Аполо и Болкан”.

В качеството си на „застраховател” през 1995 г. Баретата застрелва при неизбежна самоотбрана издирваният за убийство Веско Въртийски-Патичето. Драмата се разиграва на 5 юли 1995 г. в кафене на бул. „Патриарх Евтимий” в столицата. Тогава укриващият се от полицията Въртийски по погрешка взема Баретата и двамата му приятели, също бивши командоси, за цивилни полицаи и открива огън по тях. В престрелката две бивиш барети са ранени, а Патичето и друг посетител на заведението са убити.Единственият без драскотина в престрелката е самият Иванов. Два дни след престрелката той се предава сам полицията, където е задържан за два месеца. Това е и първият му сблъсък с правосъдието. Няколко месеца по-късно прокуратурата прекратява разследването срещу него.

Официално участва в над 30 фирми за охранителна дейност, търговия с петролни, химически и фармацевтични продукти, собственик е на бинго и игрални зали. Според фирмените регистри Златомир Иванов фигурираше като собственик в ЗК „Аполо и болкан", ЗД „Средец", фирмите „Интел груп", „Рапас", „Електра" и др., както на казино „Елит".

По време на управлението на Иван Костов Баретата е подозиран за трафик на жени и контрабандни канали за крадени автомобили. МВР често го свързва и с трафика на дрога. Представената на 11 декември 2003 г. разработка на Центъра за изследване на демокрацията го представя като един от 6-та наркобосове у нас.

За него се знае, че работи заедно с Георги Пехливанов, който е смятан за наследник на убития на о. Аруба наркобарон Поли Пантев. След убийството на Константин Димитров-Самоковеца наркогрупировките на Антон Милтенов-Клюна и Златомир Иванов започват битка за териториите на "картофения" бос. През август 2002 г., дни преди ареста на групата за мокри поръчки начело с Николай Добрев-Бай Добри, Златко Баретата е арестуван по подозрение за участие в престрелките срещу Алексей Петров и Димитър Джамов.

Името му се завъртя и около взрива в Челопечене на 30 юли 2008 г. Тогава в пространството се заговори, че фирма, свързана със Златко Баретата и ръководена от сестра му, имала договор с военните. По силата на документа хора на фирмата се заели с опразването на складовете с боеприпаси и снаряди. Според запознати там имало доста повече от официално обявените 2 500 тона взривни вещества, снаряди и устройства. Базата трябвало да се прочисти и да се подготви за продажба.

Името на Баретата е замесвано в десетки убийства, атентати и трафик. По подозрения за участие в незаконна дейност той многократно е задържан, но винаги след време пускан на свобода. Самият той казва за себе си пред БТВ: „Ако има хора, които са наркобосове в мое лице - тяхната роля би трябвало да бъде такава - да има относителен мир на улицата, без убийства и побоища. Аз няма как да изчистя името си, с което не съм се примирил, но винаги ще ме знаят като наркобоса. Опитвам се да оцелея“.

Той имаше митническа агенция „Лабекс”. Срещу офис на фирмата бе извършен бомбен атентат, като неизвестни хвърлиха шашка с тротил пред вратата. За щастие нямаше пострадали. Когато прокуратурата започна разследването срещу него Баретата разпродаде дяловете си в повечето фирми. По време на процеса срещу него той твърдеше, че е натопен. Така или иначе след Димитър Желязков-Митьо Очите, който се споразумя с прокуратурата и получи 4 г. затвор като наркобос, Баретата може да се смята за първия крупен ганстер пратен зад решетките от съда без договроки с държавното обвинение.  Срещу него и групата му се води и още едно дело за наркоразпространение по Южното Черноморие в спецсъда.

Стефан Ташев