Сряда, 21 Ноември 2018, 02:35
Frognews
6| 8279 |04.05.2018

Акад. Георги Марков: Политиците са позьори и говорят с клишета

.
Източник: БГНЕС
„Алчността е новата идеология, за съжаление. Това е „змеят”, който трябва да убием в себе си”. Думи от интервюто на академик Георги Марков пред „Фрог нюз” по повод на Гергьовден, армията, историята, политиката.
Академик Марков, Гергьовден освен личен празник за вас и за още близо 300 000 българи, е и Ден на храбростта и БА, както и празник на овчаря. В контекста на съвремието ни, вие какъв акцент бихте поставил на тази дата?

-  Все още името Георги е най-разпространено в България, спорим само с Ивановците и Димитровците. Освен личните ми чувства към тази дата, аз съм потомствено много свързан с армията – баща ми носеше името Георги и беше офицер, дядо ми е загинал в Балканската война като запасен подпоручик. Преди всичко за мен тази дата е свързана с военната история, на която съм посветил голяма част от усилията си като учен – историк. Когато разговарям с политици, аз винаги им напомням предупреждението на Наполеон: „Който не храни собствена армия, ще храни чужда”. Това е много важно в днешният ден – докато има БА, ще има и България. Все се надявам, че освен славно минало, тази армия ще има и по-добро бъдеще – заслужава го.

Моля, припомнете – от кога се празнува Деня на армията!

-  Отбелязва се веднага след Освобождението и възстановяването на българската войска. Княз Александър І учредява офицерски орден за храброст, т.нар. „Георгиевски кръст”, който е войнишкият медал за храброст, а за офицерите „Свети Георги”. Хералдически те изобразяват как Св. Георги пробожда змея. По-късно възниква и празника на кавалерията на носителите на този знак. Военни паради са се правели във всички наши градове, където имаше гарнизони. Всеки полк е имал военна музика, знаме, минавали са в тези места, за да ги поздрави народът. Празника в началото е бил на 23 април – на църковния ден, но поради това, че Великден се мести в календара, понякога става едно несъответствие на изпреварване с яденето на агнешко. Затова официалният празник на армията се мести на 6 май.

Крепим самочувствието си с клишета като това, че БА не е губила битки, нито е допускала пленяване на знамето ни. Днес обаче, според вас, какво е значението и каква е ролята на БА?

- Тъжно е. Този въпрос ни напомня, че сме загубили „студената война”. След Първата световна война, армията ни беше разоръжена и намалена до 20 000 души и тогава се забранява наборната служба. България вече има доброволческа армия, днес се нарича професионална. По онова време войниците са служели по 12 години. Имам приятели и колеги в Полша, с които се виждам често и им казвам, че са по-малко победени, въпреки че тогава имаше Варшавски договор. БА е разоръжена и според мен е наказана. Вижте до какво състояние бе доведена! По времето на управлението на Иван Костов имаше един министър, който дойде от реквизита на един театър – Ананиев, тогава се заговори за професионална армия. Участвах в една кръгла маса в Централния военен клуб и казах, че като историк съм длъжен да ги предупредя – българинът има стремеж да бъде офицер, не наемник. След Първата световна война, когато България е разорена, е било трудно попълването на армията с доброволци. Сега недостига в състава й е от 20%. Българинът наистина няма нагласа да бъде наемник. Преди време ме поканиха в едно поделение, където наш генерал поиска от мен „една патриотична реч”. Казах му: „Г-н генерал, аз ще говоря за подвига, за национално обединение, които някога е имало, но не и днес”. Генералът не беше много доволен. Тези момчета, които пращаха в Ирак и Афганистан, изпълняваха мисии, рисковете там са големи, но има огромна разлика от времената, които наричаме „славни исторически”. Не е същото.

След Освобождението армията е била равна по авторитет на църквата, а офицерството част от свободната интелигенция. Според вас, защо днес не е така?

-  След 1989 г. се започна мащабна антимилитаристична реторика, но аз смятам, че войната е стара колкото света, че човекът носи войната в себе си. Хората трябва да полагат усилия да разберат своето минало. За да има мир, ти трябва да си достатъчно силен и въоръжен да се браниш, ако те нападнат. Когато си слаб – ти си уязвим, жертва. През 90-те години много се коментираха темите за разоръжаването и то не само у нас, а в целият ЕС.

Как се отнасяте към феминизацията  на армията?

-  Виждам момичета как бият крак на плаца и се усмихвам, а после говоря с колегите си от Военното настоятелство в Търново, че едно време, когато аз служех, нямаше такива хубави момичета в униформи. Работата в армията е мъжка, войниците убиват. А жените са призвани да създават живот, да са майки. Първото правило на войната е : Убий, за да не бъдеш убит. Но времената днес се промениха и смятам, че щом толкова искат момичетата, които са в армията, могат да служат в свързочни войски например.

А пък в политиката се навъдиха мъже, които приличат на жени. Виждате ли лидер, водач, който да има визия, да мисли в перспектива?

-  Сравнявам с великите държавници от миналото и резултатът никак не е добър. Зная и, че епохата ражда героите. Обаче днес политиците, включително и нашите, повече обичат да позират, нека да не се обиждат. Те правят историята в снимки и не разчитат толкова на съдържанието, колкото на формата. Вълнува ги как ще изглеждат в учебника по история, ако стигнат изобщо до там. Прекалено много са позьори и говорят с клишета. Вина за това носят и съветниците им, които подготвят речите и изявите им. Не рядко те са изпълнени и с неверни исторически факти. Примерно, не може президентът Плевнелиев да цитира думи от Левски, които той никога не е казвал. Трябва добре да си подбират антуражите, които впрочем са твърде добре платени и не е редно да ги маскарят така.

Кой е политическият гаф, който най-много ви шокира в последно време?

-  Ох, толкова много гафове съм видял, че вече съм обръгнал. Умерен реалист съм и бих посъветвал политиците: Не се стремете прекалено много да очаровате народа! Защото разочарованието после е голямо. Управляващите сега непрекъснато говорят за това колко добре живеем. А снощи се прибирам и на нашата улица „Гео Милев” виждам един клошар, заспал до кофата за отпадъци. Сърцето ме заболя от тази гледка – маскиран сред кашоните, той се слива с околния пейзаж… Това е ужасен политически гаф – човекът, изхвърлен като „боклук”! Приятелите ми казват: „Абе, ти си чувствителен, интелектуален, клошари е имало и ще има, както и бедни”. Може и така да е, но тези гледки ме натъжават, боли ме за хората, явно не ставам за политик.

Какъв е вашият прочит на „Убий змея в себе си”?

-  Сега работя върху един научен психоисторически труд. Няма само добри или само лоши хора по рождение. Във всеки човек доброто и злото се борят, но от него зависи ка кое ще даде превес. В съвременният потребителски свят обаче има един въпрос, който смятам за опасен – „Колко струва, колко плащаш?” Като директор преди време пратих един колега да произнесе слово за Левски на 19 февруари. А той се обърна и ме пита: „Шефе, ти колко ще ми платиш за това?” Миролюбив човек съм, ама тогава не се стърпях и го изгоних. Левски е икона, той трябваше да бъде горд, че ще говори за Апостола в Карлово. Алчността е новата идеология, за съжаление. Това е „змеят”, който трябва да убием в себе си.

Интервю на Аделина Делийска
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Даниел Божилов: СГС възпира Георгиев и Пеевски да конфискуват имуществото на Цветан Василев 5| 11609 |29.03.2018 . Георги Вулджев: Държавният пенсионен фонд де факто е фалирал 13| 10347 |15.03.2018 . Инж. Георги Котев: Падането на мораториума върху строежа на АЕЦ ”Белене” ще доведе до нова Гинка 6| 9513 |01.03.2018 . Георги Георгиев: Прокуратурата направи Пеевски и майка му пожизнено невинни 4| 11692 |02.02.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах