"Ако ти поискам, ше ли ми дадеш" 1080 лв учителска заплата

  Исканията на учителското съсловие за увеличение на заплатите в образователната сфера се възприемат като оправдани в обществен план. Добре известен е фактът, че възнагражденията им от години са смешно ниски. Друг е въпросът, че не всеки един учител отговаря на обществената представа за достатъчно добре подготвен наставник, чийто основен ангажимент е така да си свърши работата с поверените му подрастващи, че едновременно да е и модерен, и компетентен, и да им създаде навиците, които евентуално семейството е пропуснало да култивира. Очакванията към българския учител по правило са били прекомерни, резултатите на учениците, които завършват 12-ти клас стават обаче все по-посредствени. Мнозина са склонни да обвържат този факт с недостойното заплащане на учителския труд. Донякъде с основание. 
  В края на поредната учебна година учителите се надигнаха на поредния си протест. Включително и със заплахата да не довършат годината, обявяйки я за нулева. Заплаха, в реализацията на която едва ли и сами си вярват. Много по-вероятно е, ако не постигнат известна част от намеренията си, да предприемат ефективните протестни действия наесен, когато ще бъде реално застрашено началото на новата учебна година.
  На този етап обаче, независимо от общите си искания, учителите са разединени в детайлите и в стратегията си. Това е предизвикано до голяма степен и от принадлежността им към различни синдикати – от едната страна е небезизвестният СБУ, оглавяван от също толкова небезизвестната Янка Такева, от друга е КТ „Подкрепа”, от трета НУС (Независимия учителски синдикат). Поредното събрание за изясняване и евентуално обединяване на исканията проведоха днес учители от столични училища в 29-то СОУ. Изрично подчертаха, че сбирката е несиндикална, а по-скоро професионална. И обясниха, че за разнопосочните сигнали, които се подават, не са виновни те. Проблемите при тях обичайно се създавали отгоре надолу, та после трябвало да се разрешават по обратния път: отдолу нагоре. „Фрогнюз” потърси Валентина Малканова, председател на Синдикалното дружество към НУС. Тя също акцентира върху факта, че присъства на тази среща не в качеството си на синдикалист и член на стачния комитет, а като преподавател в 88-мо СОУ „Димитър Попниколов”.

- Какви са конкретните учителски искания?

- Протестите ни се дължат на несъгласието с отношението, което държавата проявява към учителския труд и с недостатъчното заплащане. Формулирали сме исканията си в декларация и се надяваме, че другите два синдиката ще ни подкрепят. Настояваме учителската заплата да се преизчисли така, че един учител да получава 6 минимални работни заплати, което е около 1080 лв. Става дума за педагогическия персонал. Настояваме и за актуализация на Наредба N 2, която засяга непедагогическия персонал, това са хората, заети в образованието като хигиенисти, касиери, техници и пр. Те да получават 2 минимални работни заплати.

- Смятате ли действително, че тези цифри са реални?

- Напълно. Крайно време е трудът ни да бъде оценен по достойнство. Непрекъснато се говори за това, че обучаваме бъдещето на страната, но самите ние сме лишени от настояще. Как се отглеждат две деца в учителско семейство със заплата от 300 лв.? Само за сравнение ще посоча, че в Румъния отдавна са ни изпреварили и в това отношение. Там учителите получават 500 евро и това не са измислени цифри, а съвсем официална информация. Върху тази основна база, за която настояваме, може да се мисли и върху диференцирано заплащане, но само при формулиране на много ясни критерии за тази диференциация.

- Възнамерявате ли наистина да бойкотирате приключването на учебната година, или просто показвате мускули?

- Това не е изключено да се случи. Има Закон за стачните действия и ако ги предприемем съобразно него, ще бъде напълно легитимно, законно. Все пак ние сме разумни хора и предпочитаме да преговоряме с хората, от които зависи нашето съществуване. Разчитаме, ествествено и на организирано единомислие от страна на трите учителски синдиката. Възможно е да предприемем радикалните действия и през есента, при положение, че разумът на управляващите не надделее. Но след като са налице индикации за излишък в бюджета, не виждам защо това да не се стане.

А в рамките на индиректния „диалог” между учителите и ресорния им министър по повод увеличението на заплатите, Даниел Вълчев заяви, че никога не си е позволявал да внася популистки искания в Министерски съвет, визирайки тъкмо исканията за заплати над 1000 лв. Той подчерта, че без икономически разчет това няма как да стане, още повече, че увеличението само с 1% на учителските заплати се равнявало на 15,5 млн.
Все пак остава надеждата, че библейското „Искай и ще ти се даде” може да се реализира в съвременен вариант с някой и друг процент вповече.