Антоний Гълъбов: В този си вид мажоритарният вот намаляваше два пъти представителността

- Как ще коментирате ролята на президента, която бе заложена в предложенията за промени на Изборния кодекс. Той трябваше да извършва районирането на нови 240 едномандатни избирателни райони?

- Правата и задълженията на президента са записани в българската конституция. Разбира се, той може да изпълнява и други функции. Предполагам, че се е заложило на президентската институция като максимално авторитетна и пряко избрана такава.

Притеснителното за мен в случая е, че президентската администрация няма капацитет да извърши тази дейност, която е свързана със сложен демографски и териториален анализ. Подобна задача би трябвало да бъде в капацитета на изпълнителната власт, тъй като цялата необходима информация се намира в нея. Това е основно дирекцията ГРАО към Министерството на регионалното развитие.

По-същественият въпрос с районирането е, че то може да не гарантира ефективно представителство на българските граждани. Трябва да бъде съобразено с демографските и урбанистични тенденции на България. Ако е направено спрямо сега съществуваващите 265 общини и спрямо сегашните избирателни райони, то ще даде съществени изкривяване и в същото време би могло да създаде голямо напрежение в по-големите градове.

За мен по устойчивия и нормален подход в тази ситуация е да се започне с ефективна административнотериотириална реформа, която окрупни съществуващите общини в съответствие с движението на населението и развитието на тези населени места и едва тогава да се пристъпи към ново райониране.

- Бягат ли от отговорност управляващите, прехвърляйки тези задължения на президента?

- Не, това е просто предложение, което би могло да бъде прието или отхвърлено. Това е смисъла на законодателната власт. За мен въпросът е в това, че най-голямата политическа партия реши, че трябва да спази логиката на закона за референдума и по същество да внесе този референдум за разглеждане в този му вид в Народното събрание.

Референдумът и неговите резултати не са задължителни, тъй като не бяха постигнати необходимите стойности, но ангажимент на Народното събрание е да разгледа поставените в него въпроси. Това случи чрез предложението на ГЕРБ за промяна в Изборния кодекс.

 - Другият основен момент в новите предложения бе, че депутатите от едномандатните избирателни райони ще бъдат излъчвани при спечелване на 50% от вота на имащите право на глас. В противен случай ще се стига до балотаж.

- Така е. Това двойно намалява представителността на избраните народни представители. Ако се запази сегашната тенденция на избирателната активност, която е в изборите да участват половината от имащите право на глас, това означава, че половината на половината ще избират народни представители, което ще увеличи рязко броя на българските граждани, които няма да бъдат представени в народното събрание. В този смисъл това е един от рисковете на директната подмяна на представителната с пряка демокрация, защото това много рязко намалява качеството на представителството.

- Може ли част от този проблем да се реши с изчистване на избирателните списъци?

- Да, това е задължително. През последните 25 години този въпрос винаги е бил поставян и никога не е бил решаван. Разбира се, съществува много по-простото решение за въвеждане на активна регистрация, която след определен брой избори ще актуализира цялата база. Но очевидно, законодателят, в лицето на съставите на предишните народни събрания, не формира политическа воля за актуализиране на избирателните списъци.

Интервюто взе Михаил Кръстев