- Делян Пеевски продължава да кове закони. Този път стана автор на законопроект за „осветляване на медиите”. Каква е истинската причина за създаването му?

- Напоследък от името на Делян Пеевски се появяват все по-интересни законопроекти. Характерното при внесения закон за медиите е, че той отново чрез меко казано спорни законопроекти се мъчи да си решава лични проблеми. По-притеснителното е, че този закон вероятно отново ще мине. И това за пореден път ще стане по линия на неофициализираната коалиция Борисов – Пеевски. Всички законопроекти, в които е замесено името на Пеевски минават скорострелно през парламента без обсъждане и дебат. Това е ясен знак, че съответната инициатива е съгласувана пряко на ниво Борисов – Пеевски и в този случай депутатите на ГЕРБ изобщо нямат думата и гласуват по команда.

Не случайно в момента, в който този законопроект беше внесен парламентарната група на ГЕРБ за пореден път, се оказа в небрано лозе и отказа какъвто и да е коментар, като някои от депутатите в объркването си пряко заявиха, че ще вземат позиция след като се запознаят с указанията на Борисов.

 - Законът за КТБ на Пеевски мина в НС и на второ четене. Вие имате свое предложение за промяна на този закон, но при това положение, има ли шанс вашият труд да бъде гледан в парламента?

- Собствен вариант на закон е доста пресилено да се каже. Безспорно вложителите са най-ощетени от погрома на КТБ и по тази причина сме и най-запознати с всички проблеми около производството по несъстоятелност, включително и със схемите чрез които се ограбват активите на банката. На база на цялата тази информация, която имаме бихме могли да предложим качествен законопроект, който да спре ограбването.

За съжаление обаче такава възможност не ни се предоставя. Към момента всичките девет извънредни законодателни изменения се прокарват по почти криминален начин – набързо, без дебати и дискусии и изцяло на тъмно. Резултатите от тях са видни – абсолютно ощетяване на масата на несъстоятелността и върнати в нея изключително мизерни суми за сметка на огромни разходи. Този пореден извънреден законопроект не прави изключение. Той също беше прекаран набързо през първо четене в Парламента без никакви дебати, а впоследствие през водещата „Правна комисия“. Там той беше подкрепен единствено от неформалната коалиция на ГЕРБ и Делян Пеевски, като останалите партии се въздържаха от подкрепа. Така че всичко това, което ние внасяме като предложения към председателя на Народно събрание и парламентарните групи с молба да бъде предложено от тях и гласувано на второ четене в пленарна зала са силно ограничени от Правилника на Народното събрание. Защото по него в пленарна зала не могат да се правят нови предложения, които радикално да променят приетия от Правната комисията законопроект. Не че в досегашната практика не сме се нагледали на обратната практика, включително и на промени на вече приет закон, но за да не ни бъде отказано на формално основание разглеждане на нашите предложения сме внесли единствено уточняващи и редакционни промени в проектозакона на г-дата Пеевски и Цонев.

Чрез тях се опитваме да направим правните разпоредби коректни, точни и ясни и най-вече да преодолеем заложения механизъм от Пеевски и Цонев да се предоставя чрез неясни разпоредби възможност на Синдиците да тълкуват и прилагат закона избирателно и както им е угодно в всеки конкретния случай. Точно на това се нагледахме до момента – абсолютно аналогични случаи да се решават по противоположен начин.

Правейки уговорката, че този пореден извънреден законопроект, който преурежда законно възникнали правни последици по коренно различен начин от досегашния ред, се явява противоконституционно нашите предложения обхващат всички аспекти на неправомерно отчуждени активи и предоставят правния механизъм те да бъдат върнати в патримониума на банката. Това е съществената разлика със закона Пеевски, където се отваря широко вратата чрез съдействието на Синдиците определени активи да се доограбят и да преминат в правилните ръце. Именно на това се нагледахме и до момента, което е видно от ежемесечните доклади на Синдиците.

Правим опити за провеждане на разговори във връзка с тези предложения с представители на парламентарно представените партии с изключение на партията на Делян Пеевски. Преди последните избори както знаете бяхме подписали споразумение с ПП „Воля“ и разчитаме те да си изпълнят поетите към нас ангажименти. От друга страна очакваме и от останалите политически партии най-после да проявят здрав разум и да спрат безкритично да приемат поредните промени писани неясно къде чрез които от една страна се цели да се узаконят извършените до момента присвоявания от фирми, свързани с приближени на Делян Пеевски и Бойко Борисов, а от друга да се отвори широко вратата за нови присвоявания, като примерно на завод „Дунарит“, който до момента въпреки огромния натиск и съпорт от назначения от Пеевски министър Караниколов нещата не им се получават.

- Неправителствената организация World Justice Project България направи свое проучване за върховенството на закона в различните страни. Ние сме на 55-о място по върховенство на закона. Как ви звучи това?

-  55 място звучи общо-взето като комплимент на фона на това, което се случва в България в последните години. Тук трудно може да говорим за върховенство на закона защото всички виждат, че тук правораздаването не работи. Не случайно все повече и повече се говори, че България е пленена държава. Термин Statecapture, въведен от Световната банкапрез 2000 г., за да опише едно явление, характерно тогава за страните от Централна Азия като Азербейджан, Грузия и др. т.е един модел на дълбока политическа корупция, която е прораснала навсякъде, вкл. и в съдебната власт. При тази ситуация законите се пишат конюнктурно за определени корумпирани групи и практически понятията закон и законност се изпразват от съдържание. За съжаление в последните десетина години това изключително негативно явление се развива и придобива все по-отчетлив вид и в България. Тук съдебната система практически не работи, а главният прокурор вместо да изпълнява конституционните си функции да бъде гарант на справедливост и законност се е превърнал в обслужващ придатък на закъсали олигарси. Примерите в тази насока са много – като се започне от демонстрирания отказ да се разглеждат каквито и да е сигнали, ако в тях е посочено лицето Делян Пеевски, мине се през пиенето на кафе в ЦУМ и разговорите за решаване на нечии проблеми и се стигне до безспорния факт, че за целия мандат до момента Сотир Цацаров не е успял да проведе и едно обвинение, което да завърши с осъдителна присъда срещу знакови лица на корупцията. Не случайно до момента в България няма осъден политик или олигарх.

Разбира се, това не остава скрито от обществото, защото всички правени към момента социологически проучвания показват едноцифрено одобрение на работата на прокуратурата. Разбира се, за съжаление това е без значение за българския политически елит, който тази ситуация го устройва чудесно. Не случайно при встъпването си в длъжност Цецка Цацева заяви, че повече реформи в правосъдието няма да се правят защото то вече е реформирано.

Разбира се, от всичко това и резултата не закъсня. По отношение на България мониторингът върху правосъдната система остава, за разлика от Румъния. Но този механизъм на мониторинг явно е неефективен защото не е способен да накара българските политици да предприемат каквито и да е действия в тази насока, така че България малко от малко да покрие понятието „правова държава“.

- ВСС гласува да се запазят вечните началници в съдебната система. Това до какво ще доведе?

- Това решение на ВСС е продължаване на традицията в тази система някои хора да са абонирани за началнически длъжности. Резултатите са видни – тези вечни началници се обграждат със свои хора, които трябва да са изключително лоялни на шефа и е без значение какви професионални качества притежават. Всъщност, ако гледаме какво се случи при мандата на Георги Колев във ВАС, май наличието на професионални качества е по-скоро пречка, отколкото някакъв бонус.

Подобни решения са ясен знак за нежеланието на ВСС да промени нещо в съдебната система. Това решение е точно в обратната насока – ясната заявка сегашното статукво да се бетонира и за бъдеще.

- Кога се очаква да излезе решението по закона Магнитски за КТБ?

- Засега информацията, с която разполагаме е, че се очаква решението на Държавния департамент за излезе към средата на месец март. Възможно е и малко да се забави предвид огромната документация, която трябва да се обработи. Както знаете „Ние, Гражданите” също се присъедини към тази процедура. Документите, които сме представили по случая е от няколко хиляди страници за всякакъв вид нарушения и корупционни практики, свързани с разграбването и отказа да се разследва случая КТБ.

- Били сте съветник по военните въпроси в министерство на отбраната. С каква цел се реабилитираха Миг-овете ?

- Явно в Министерство на отбраната пак определени сили са взели надмощие. По този начин са блокирали възможността България да се сдобие с нови изтребители. Това не е някаква изненада. Министерство на отбраната е ведомството с един от най-големите бюджети. Много частни фирми на свои хора, вкл. Дружеството, на което е управител съпругата на Министъра на земеделието Порожанов,  са обсебили всички сделки по поддръжка на старата военна техника. По някакъв начин във времето те са се сдобили с ексклузивни права от руските доставчици и от години продават резервни части на МО извън всякакви обществени поръчки и процедури. Разбира се, всички тези хора нямат интерес да излезем от тежките зависимости от Русия във връзка с поддръжката на военната си техника и са готови по всякакъв начин да се противопоставят на всеки опит България да се сдобие с военна техника, която не е руска. Защото, ако това се случи, техните лицензи ще бъдат без значение и няма да могат абонаментно да прибират сериозни суми всяка година. Не случайно отново приоритет е модернизацията на стара техника, а не закупуване на нова.

Интервю на Даниела Николова