Тодор Иванджиков за ФрогНюз: Заглушаването на GPS е рутинен проблем в Черно море, целта са дроновете

Повод за разговора е казусът със самолета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, който по време на кацане в Пловдив изгуби GPS сигнал. Случилото се постави въпроса за надеждността на навигационните системи и за сигурността на въздушния транспорт. Макар да изглежда тревожно за широката публика, експертите подчертават, че това е технически проблем, който не застрашава безопасността на полета.

В интервю за ФрогНюз Тодор Иванджиков обяснява какво се случва при подобни ситуации, какви системи се активират и как заглушаването на GPS е свързано с войната срещу Украйна.

Какво всъщност се случва, когато GPS сигналът на самолет бъде заглушен или изгубен при кацане?

Има два варианта. Единият е заглушаване на сигнала, другият е смущаване – тогава GPS-ът показва други координати. В такива ситуации пилотът изключва системата, за да не се влияе от GPS, и минава на инерциалната навигационна система (INS). Това е стандартната система – ADCV. Тя беше въведена на 1 януари 2020 г. Заедно с нея въведоха и GPS системите, които да дават по-прецизна позиция на самолета.

Системата с GPS обаче не е основна – без нея може да се лети на базата на радионавигационна система, която е традиционната за самолетите.

В момента има доста смущения в GPS системата в Източна Европа, особено покрай Черноморието – там смущението е регулярно. Почти 10% от въздушното пространство е заглушено. Ежедневно се заглушава зоната по Черноморието между Румъния и България до Босфора.

Каква е целта на това целенасочено заглушаване?

Целта и причината са военните дронове. Новият вид войни, които започнаха през 2022 г. с войната в Украйна, показа, че дроновете причиняват доста щети. Дроновете се направляват именно с GPS. Със заглушаването на дроновете се заглушиха и връзките на самолетите със сателитите.

Това се случва сравнително често. Пилотите съвсем рутинно изключват тази система и минават на инерционната система. Тя се настройва преди излитане.

Подготовката преди полет започва с чеклиста и настройките на самолета. Това е един от най-важните етапи, който може да отнеме между 15 и 30 минути в зависимост от географското местоположение. През това време се инициализира инерциалната навигационна система (INS) – тя определя началната си позиция чрез данни от Global Positioning System (GPS) и след това изчислява корекциите, свързани с въртенето на Земята и скоростта на самолета. По този начин се осигурява достоверна информация за позицията на летателния апарат.

При кацане в действие влиза ILS (Instrument Landing System – система за инструментално кацане). Тя насочва самолета чрез два радиосигнала – по глисадата (вертикално) и по курса (хоризонтално), което позволява прецизно привеждане към пистата. ILS се използва както от големи, така и от малки летища и е стандарт за безопасни и точни кацания в условия на намалена видимост. Тъкмо тази система е била използвана в Пловдив при кацането на самолета на председателя на Европейската комисия.

Това, което се е случило с въпросния самолет, се е случвало и преди в Пловдив, понякога в София, често по Черноморието също. Не се случва редовно, но не е нещо крайно необичайно.

Колко опасна е една такава ситуация?

Тази ситуация не е опасна за полета. Пилотите веднага забелязват, ако има разминаване между данните от GPS и радионавигационната система. Проверка и потвърждение на несъответствието отнема само минута-две. След това екипажът изключва системата, за да избегне объркване както за себе си, така и за останалите бордови системи.

Може ли в такъв случай да говорим за инцидент с полета на Урсула фон дер Лайен?

Случилото се не трябва да се определя като „инцидент“. По ICAO има точно определение какво означава инцидент. Събитията от Пловдив са технически проблем, за който пилотът си има процедура. В доста случаи, когато се знае, че в дадена зона има заглушаване на GPS сигнал, това се обявява предварително. Пилотите знаят още преди излитането, че когато прелетят тази зона, няма да имат GPS сигнал и ще трябва да преминат на радионавигационна система. Те са предварително подготвени за това. Преходът от едната система към другата става за секунди и няма никаква причина самолетът да кръжи, да се забавя или да излиза от стандартния план за полета.

Как смятате – трябва ли България и Европа да инвестират допълнителни средства в навигационни системи?

Моето мнение е, че точно това е целта – да се инвестира допълнително в сателити. Според мен целта е купуване и инсталиране на повече сателити, за да може на по-ниско ниво и по-прецизно да се контролира всичко – не само авиацията, но и други сфери.

Илияна Маринкова