Джо Лин Търнър: В България има страст, тук е голям рок пазар

- Много пъти досега съм идвал в България и винаги се радвам, когато съм тук. Вече имам много приятели, но със всяко идване те се увеличават. Сега дойдох за Рок Академията, организирана от Община Троян. Много благодаря за поканата. Чух, че тук има много рокаджии, което е прекрасно, защото с помощта на музиката ние оставаме силни и млади, тя е най-важният ни общ език. Независимо от езика, държавата, религията, всеки я чувства и чува. Затова сме богати с нея, чрез музиката предаваме богатства, защото сама по себе си тя е високо и най-универсалното изкуство. В този смисъл не е необходимо да отидем непременно в Лувъра, за да се почувстваме извисени, по-лесно и по-достъпно това може да стане с помощта на музиката.

- Кое е най-странното, най-екзотичното място, на което сте били на концерт? България в това число ли е?

- Трудно е да се отговори на този въпрос, но със сигурност едно от най-впечатляващите места, на които съм имал концерт, беше Ирак  и това стана, не защото съм бил привърженик на Буш; не подкрепих решението му да отиде в Ирак, но застанах зад нашите военни там. Който е живял в пустинята, сред пясъци, жега, пожарища и стрелба може да разбере за какво говоря. Тези хора имаха нужда от „освобождаване”, сметнах, че чрез музиката мога да им помогна. Аз съм пял на много стадиони, пред стотици хиляди души, но това беше най-въздействащото ми преживяване. Ще ви разкажа една конкретна история. Групата, с която бях там, беше представена от седем члена на различни банди – басистът беше от групата на Ози Озбърн, барабанистът - от AC/DC, китаристът от другаде и т.н. И докато изпълнявахме Нighway to hell, един човек от публиката скочи на сцената, подадох му микрофона и той с цяло гърло запя Нighway to hell. По-късно се оказа, че това е военният пастор, представяте ли си. Историята беше изключително впечатляваща.

- Тъй като сте пели в България и сте работили с българи, чували ли сте нещо за нашенското музикално „явление”, наречено „чалга“?

- О, да. Чувал съм. Също и от мениджъра си и от неговите приятели. Чалга. Да, знам за нея, но не ми се ще да я да коментирам.

- Кажете все пак, какво ви привлича до такава степен в България, та се връщате тук вечe няколко пъти?

- Първо нека ви кажа, че съм всъщност италианец. И съм на мнение, че италианците и българите имаме еднакъв дух. Ние сме добросърдечни, отворени, раздаващи се хора. Затова ми е много лесно да се впиша във вашата култура, но освен това България е един от най-големите пазари за рок музика. Хората тук имат страст и наистина обичат рока. Мисля, че тук има и много таланти, но те имат нужда от развитие. И точно това правите вие - развивате таланти. Кой знае, може би една от тези групи ще стане много популярна. Тук има много мечти, които вие се стремите да реализирате. Освен това храната е страхотна.

- Трудно ли беше да се впишете в звездна група като “Deep Purple”?

- Понякога не беше лесно, защото някои групи са подобни на лошия брак - имаме спорове, несъгласия, някои колеги са егоцентрични и понякога нещата стават откачени. Това, което се отнася за връзките, важи с пълна сила и за групите. Бракът ми е по-успешен от връзката ми с тази група. И мисля, че това е така, защото момчетата от рокендрола започваме прекалено млади и израстваме с пресата, с овациите, с хората. Живееш по хотели, камериерки се грижат за теб, носят ти храната в леглото. Това е лудост и не е истински живот. Има нещо, което хората наричат „развитие в застой“, защото в такава среда човек не успява да съзрее, да поеме отговорности за истинския живот. Очаквате всички да ви харесват, а това е невъзможно. Баща ми, Бог да го прости, винаги ми казваше: „Помни кой си. Гледай в облаците, но стъпвай здраво на земята и винаги бъди човек.“ Това е най-големият урок, който съм получавал от баща си, и му благодаря за него.

- Имате университетска степен по английска литература. Кое е вашето любимо литературно произведение и кой е любимият ви автор?

- Учих много Шекспир, прочел съм всичките му произведения. Разбира се, чел съм и класиците – Толстой, Достоевски, Хемингуей и т.н., но, когато мисля за Шекспир, откривам, че целият световен живот е описан в творбите му.

- Изглеждате чудесно. Как поддържате тази перфектна форма?

- Жена ми ме кара да ходя на фитнес, да се храня само с органична храна, не ми разрешава да пия много, но всъщност това ми спасява живота. Благодарен съм ѝ. Повечето хора го знаят, а мъжете ще ме разберат най-добре, че зад всеки успял мъж стои една страхотна жена. И ако се вслушвате в съветите на жена си, ще си дадете сметка, че тя винаги е права. Само че ние сме мъже и не сме склонни да се съгласяваме. Съпротивляваме се. Аз, като заспоря с нея, тя ме отрязва: „Край! Без повече секс!“. И аз отвръщам: „Добре, ти си права!“. Ето в това е силата на жените. (смее се)

- А какво знаете за българския фолклор?

- Жена ми е от Беларус и нейният и вашият фолклор имат много общо. Нещата се преплитат. С удоволствие бих работил с оркестри или хорове и бих приел идеята да направим нещо различно. Мисля, че ще се получи страхотно. Скоро бях в Монтана, където изнесохме концерт срещу трафика на деца. Всичко беше благотворително. На площада имаше детски хор, само от момичета. Страхотни млади дами, които пееха и танцуваха. Беше невероятно.

- Кажете, коя е любимата ви група, разбира се, изключвайки „Deep Purple” и “Rainbow”?

- Ако трябва да се върна назад към миналото, веднага се сещам за Джими Хендрикс, който е бил за мен духовен наставник, но, разбира се, днес има много групи, които не са толкова известни, не са получили вниманието, което заслужават.  В нашето съвремие нещата са много трудни. Има, напр. една шведска група, която в момента много харесвам. Казва се Dynazty и понякога свиря с тях. Друга такава е “Skintrade”, те са шведско-италианска група. Повечето хора не са чували за тях, но те са страхотни. Затова на младите изпълнители им е толкова трудно в днешни дни. Имам предвид, че днес никой вече не си купува дискове, музиката се сваля нелегално и така се ограбват музикантите. Можеш да правиш пари само от изпълнения на живо и от реклама на различни продукти. Трудно се печели само с това при младите, защото звукозаписните компании вече не подкрепят никого. Дават много малко пари, за да направят запис и да го пуснат, и ако се получи – добре, ако не - вече не ги интересуваш. Светът стана различен, но се надявам, ако всички се постараем, да го направим по-добър. Вярвам, че музиката е спасила повечето от нас. При мен постоянно идват хора, които казват: „Слушах песните ти, когато бях на 12, тогава бях депресиран и исках да се самоубия. Не знаех какво да правя. Обаче чух песента ти и бях вдъхновен.“. Това е най-невероятният подарък, който можеш да получиш от хората. Казвали са ми го възрастни, млади, въобще хора на всякаква възраст. Най-хубавото нещо в България и в някои други държави е това, че родителите пускат същата тази музика на децата си. Такива деца идват при мен след концертите и ми казват: „Знам тази песен“. А са толкова малки. Но явно можем да вдъхновим цяло едно ново поколение и да го накараме да мечтае, а точно мечтите са това, което ще спаси света.

Ана Кочева (използвани са въпроси и на други медии)