Елена Поптодорова за Фрог: За първи път в Доклада на САЩ се споменава Пеевски. Атакува се сърцевината на модела на управление

-        Г-жо Поптодорова, експерти казват, че  докладът на Държавния департамент на САЩ  по правата на човека от тази година е унищожителен за България. Вие като какъв го определяте?

-        Това е поредният подобен доклад на Държавния департамент, защото миналогодишният не беше много по-различен, особено в най-невралгичните пунктове. А именно липса на реформа в правосъдната система и тази наша тежка орис – борбата с корупцията по високите и средните нива на управление на страната. Прави ми впечатление, че много дискретно премина миналата година обичайният доклад на Държавния департамент. Нека да сме добронамерени и да потърсим обяснение в това, че вилнееше ковид-пандемията като първи опит. Но във всички случаи, ако сравним разделите, по които се оценяват всички държави, ще видим колко поразително си приличат.

-        Изборите ли са причина при сегашния доклад да виждаме по-силна реакция у нас към това, което ни казва администрацията на Джо Байдън отвъд океана.

-         Реакцията е по-силна, защото този доклад излиза след съвместната позиция на председателя и зам.-председателя на външната комисия на Сената. Спомняте си как в България  трескаво се правеха много нелепи, бих казала дори куци обяснения, че видите ли, те седнали на чаша чай и решили да напишат два-три параграфа. Мисля, че се стигна до една непростима крайност – не просто се неглижира казаното от двамата сенатори. Направен бе опит да се девалидира появата на тази позиция на страницата на американското посолство. Изключено е официалните говорители да не знаят какво означава страницата на едно посолство. И при нас е така-всички важни съобщения се слагат на страницата на посолството. Очевидно това беше една тежка паника. Имаше очакване, че някак си нещо е уговорено да има премълчаване, снизходителност. И когато това не се оказа така, а то е поради непознаване на начина, по който работи американската система, стигнахме до тези много срамни за държавата ни опити за обяснение и извинение. Аз ще напомня отново, че през 2015 г. бе подписана от тогавашните двама външни министри „Пътна карта“, в която присъстваше нуждата от реформа в съдебната система и борба с корупцията. Нашата опростена административна култура ни пречи да ценим думите и за знаем какво значат те в една констатация или позиция.   Просто имаме още от същото, това е.

-        Чуха се предположения, че докладът е такъв, защото някакви заговорници от България отишли в САЩ и наговори лоши неща за управлението на страната. Възможно ли е така да се пишат външнополитическите  доклади на САЩ?

-        Разбира се, че не. Ако разгледаме целия обем на доклада, ще видим колко много държави се визират в него. И колко ясни и критични бележки има и за тях. Нали не си представяте как тичат отговорници от над 100 държави. Не мога дори да си представя как ще се надпреварват във времето, сядат и всички приказват. Да погледнем сега сериозно -  установена практика е,  когато има критични зони, нашите представители на място да търсят срещи, да водят разговори. Опитват се да дадат аргументи по тези критични зони. Опасявам се, че има едно такова остатъчно отношение, че едва ли не  има и  други начини, по които можем да си договорим доброто отношение на Америка. Това е абсурдно. Аз видях тези реакции и смятам, че те наподобяваха отчаян опит да се заличи, ако е възможно, очевидното. Нека да кажа друго – миналата година докладът беше готвен от друга администрация. И то много различна от сегашната – враждебна на сегашната. Има очевидно смяна на тезата. До онзи ден казваха, че някакви са седнали на коляно и написали нещо. А сега кой е седнал?! Чие лично мнение изразява този доклад?! На чие коляно е написан докладът на Държавния департамент на САЩ? Това са важни, злободневни въпроси към управляващите у нас и те трябва да им бъдат ясно поставени.

-        Казвате, че докладите от тази и предходните години си приличат. Забелязвате ли нещо ново, различно?

-        Има една фундаментална новост.  И тя е, че за първи път Пеевски е споменат по име. Което означава, че вече се атакува сърцевината на модела на управление.  

-        Възможно ли е така да си живеем- ситуацията у нас да става все по-тежка, докладите от САЩ все по-унищожителни, но в крайна сметка да не се стига до никаква промяна?

-        Ние от доста време живеем така и това е тежка констатация за самите нас. Подобни констатации идват и от ЕС. Това означава, че  нашите съюзници изпитват  идентична тревога за състоянието на една от най-важните зони за стабилно и демократично общество. И тук тази тревога в голяма степен е свързана с техните собствени интереси у нас. Ако правосъдната система е в несъвършен и мътен вид, тя неминуемо води до последици в отношенията с нашие съюзници. Затова имаме толкова изрични позиции и от ЕС, и от Съединените щати. Но така или иначе това, което те могат да направят, е да изразят позиция. Разбира се това се отразява по определен начин, обикновено свързан с обема на отношения относно икономиката и инвестициите, например.  Когато говорим за ЕС, това е свързано с контрола върху разходване на средства и съответно рискове от преразглеждане на определени квоти за България и проекти. Последици винаги има. Но ние живее в България ден за ден. Мисленето е мандатно. То се побира в много тесни очертания. Не се поглежда дори към най-близкия хоризонт. И за съжаление това е един ендемичен белег на политическия живот у нас. Цялата енергия отива в осигуряване на най-краткосрочното, най-близкото собствено политическо бъдеще. Това е някакъв политически меркантилизъм, който пречи да се провиди напред. Затова не могат да се случат и тези толкова важни промени, които се чакат очевидно отвсякъде.

Интервю на Катя Илиева