Хумористът Румен Белчев: За 20 години политиците ни се научиха само да се къпят и да си режат ноктите

интервю на Васил Василев

- Румене, какво се случва в България?

- Нищо ново. Пускаме гълъбите. Държавата се опразва и от хора, и от финанси, но съм оптимист. Когато станем 4 млн. души, тези, които оцелеят, ще се оправят.

- Кой ни е виновен за немотията?

- Никой не е виновен, защо трябва да има конкретно име? Когато в самолета има дупка, можем ли да виним пилота? България има един позабравен български фейлетонист Тодор Кожухаров, писал във вестник „Слово”, който малко е разстрелян от народния съд. Като го чета какво е писал през 1937 г., сякаш чета нещо, сътворено вчера. Той посочва клишетата от онова време: „Държавата е на ръба на криза”, „Предишните ни оставиха лошо наследство” и т.н. Добре, като имате лошо наследство, както всеки ден ни го набиват главите Бойко Борисов, Цветанов и Дянков, защо стоят на постовете си?

Явно не е толкова лошо наследството, а проблемът е в тях. Не мога да преценя кой е виновен. Кога някой е отговарял за нещо – комунистите ли, преходниците ли? Всички знаем всичко – знаем как ставаха нещата преди 1989 г., знаем кой финансира краха на Иван Костов, знаем и днес кои са сериозните играчи, които стоят зад Бойко Борисов. И какво от това? Много неща знаем. Мога да ви ги кажа с точните имена, които ги знае всеки в България, но нямам доказателства. Доказателството са хората, които ровят в кофите. Затова вече не мисля за отговорност. Хората в парламента са едни и същи, министрите слушат все старите играчи. Не са ми интересни. Все повече разбирам колко е безсмислено това, което правя. Освен в „Стършел”, пиша и в собствения си блог. Следя си посещенията, както всеки нормален човек. Когато напиша нещо, което е добро и в него съм вложил смисъл, не се чете. Като сложа в заглавие „пенис”, рейтингът на статията скача до небето. Не искам да обвинявам публиката, страшно изпростяваме, това е ясно. Затова няма защо да търсим личните имена на виновниците за това, че ни е зле положението. Те са хора като нас, идват от народа. Не са пуснати от Марс.

- Как да излезем от омагьосания кръг?

- Ние не можем да намерим изхода. Аз разчитам на децата ни, на 20-25-годишните младежи. Този изход, който 20 години го мислим, не е техният. За жалост те предпочитат все повече терминал 2. Но искам поне да им дам един съвет – изберете терминал 1, защото там билетите са по-евтини заради нискотарифните компании.

- В БНТ водеше рубрика, в която казваше „истината, само истина или поне 30%”. На колко процента оценяваш родните политици?

- На николко. Кой политик ти казва кой е финансирал кампанията му и чии интереси защитава? Иначе са готини, аз ги харесвам. С чисти ризи са и носят хубави костюми. Освен това се къпят всеки ден. Това е единственото им постижение в новото време. Хората се научиха, ако не да се къпят, поне да се хвалят с това. Навремето беше дошъл Жак Сегела, който правеше пиара на френските президенти. Та тогава го бяха извикали да помага за кампаниите на СДС. Основната му грижа беше да научи седесарите преди всяко участие в телевизията да си мият ръцете и да си режат ноктите, макар дори да е понеделник. Нали разбрахте от Бойко Борисов вече кога не трябва да си режете ноктите... Освен това е изключително постижение да се срещнеш с жената с най-дългите крака на света - топмодела Адриана Карембьо, в баня.

- Имаш ли любимец от депутатите за последните 20 години?

- Не, но са много готини на маса. Пил съм на една софра с Георги Първанов, когато смятахме, че никой няма да го избере. Пих веднъж и със зам.-министър, който като се напи, се изпусна: „Леле, да знаеш на тези новите какви бомби сме им поставили”. Не е прав Веселин Маринов, че родната полиция ни пази. Родната шизофрения върши тази безценна работа. Та, нямам любим политик, а само любим футболист. Това е Христо Стоичков, защото говори за майките на всички, с което изразява и моето мнение.

- Какво е мнението ти за Бойко Борисов и за Цветан Цветанов?

- Благославям ги. Ние, фейлетонистите, обичаме бате Бойко, защото ни дава хляб. Ако не са неговите летящи бисери, нашето производство щеше драстично да спадне. По-добре той да ни е премиер, отколкото някой скучен човек. Станишко също ни беше любимец, въпреки че някои хора казват, че бил скучен. Не е вярно. Същото говорят и за Цветанов, но е сред любимците на фейлетонистите. Щяхме да умрем от гладна смърт без такива хора.

- За кого трябва да гласува българинът на президентските избори?

- Все за някого, но няма за кого. Ще ми стискат кандидатурите си до деня на размисъл и ще ме карат за три дена да се тормозя и да не спя, за да преценя кого да избера... Но после да не ми търсят сметка защо са се провалили. На мен ми харесва кампанията на класика Йоло Денев. В нашия супермаркет той отдавна се готви за изборите и има срещи със симпатизантите си. Нека да го изберем! Дали ще е той или някой друг в сградата на „Дондуков” 2, няма разлика. Поне по-лошо няма да стане. Йоло е единственият почтен политик на прехода, доколкото може да се нарече такъв. Само той лежа в затвора за това, че беше дръпнал пари за президентска кампания и с тях си издаде книгите. Останалите крадоха, ослушваха се, крадяха.... Новият президент трябва да знае малко английски, но повече от „congratulation” и „yes, sir” и задължително да е зле с руския. Защо ми задавате въпроси за президента? Защо всичко трябва да се върти около това?

- За какво да говорим, в момента това е актуална тема?

- За кого? За вас и за мен? Сигурно. Той си стои в Бояна, дуе си бузите, освен това хващам бас, че почти никой няма да ни каже името на вицето му, ако излезем по улиците. Когато Първанов каза, че ще е социален президент, какво значеше това, че нещо от него ще зависи за пенсиите и социалните помощи ли? Ясно е, че който и да застане след него, ще закача „Стара планина” на реверите на своите хора. Има една стара хубава приказка. В едно село кметът нямал кметство и застанал на един пиедестал. По едно време му се допишкало и слязъл. Селяните изпаднали в паника: „Ами сега, нямаме си кмет”. Качил се чистачът, за да поддържа креслото, като го видели, всички креснали в един глас: „Ура, да живее кметът!” Важно е не кой се показва по телевизора, а кой кара държавата – който произвежда и който си плаща данъците. Не ни трябва спасител, а само самолетът да лети. Ние надценяваме избора, какъвто и да е той. Когато подготвяха референдум за АЕЦ „Белене”, никой не можеше да отговори защо на атомна централа й трябва комин например. Тези, които плащат, трябва да са ни симпатични, а не гласоподавателите.

- Самолетът ни ляв завой ли трябва да направи или десен? Сещаш ли се с носталгия за Тодор Живков?

- Зависи къде се пада дупката на самолета ни. За нас е важно да си пазим гумите, фаровете и джантите. Това е нашата задача. Инак, не, не ми липсва Живков като първи в държавата. Липсва ми времето, когато бях на 25 г. Спомням си, че след промените бях сред първите, които отидоха при Тато. Всички го бяха забравили. Журналистката Невена Шевалиева тогава ми уреди интервю с него. Той не ми даде да го запиша, но пък със Зафер Галибов му изпихме водката, което не беше малко. Не са верни легендите, че не носи на алкохол, доста добре се справи. Живков ме разпитваше, не аз, интересуваше за ситуацията в държавата. Доколкото можах, му помогнах.

- През 90-те години станахте известен с лафа си „Малко се пие в тази държава!” Промени ли се банкетната култура на българина?

- Не, напротив. Лошото е, че българинът все по-малко пие. Това е една от основните причини за провала на прехода и за мизерията, в която се намираме. Трезвеният човек винаги е съобразителен и предпазлив, а почерпеният – искрен, свободен и мисли повече. От тези съображения сме на този хал. Хората, които пият, се поддават по-трудно на манипулация. След две големи всеки нормален човек се изрепчва и казва: „Ти ли ще ми кажеш”?! Цялата закачка с този лаф беше, че България тогава (а и днес) е като една кръчма, в която никой не знае кой пие и кой плаща.

- Има ли опозиционери у нас, подобно на „Стършел” преди 1989 г.?

- Няма опозиционери. Тогава ние обичахме да дразним властта и без да се усети да казваме между редовете истината на хората. Днес, ако напишеш „Пешо е говедо”, той няма да се замисли защо, а ще тръгне да търси кой е платил материала. Ще започне Пешо да си мисли, дали нямаме предвид сделката с аржентинското месо, дали това, че жена му му слага рога или пък не му става нещо си. В тъпо време живеем. Важното е да си заобиколен от хора, които харесваш, и да не гледаш много много телевизия.

- Премиерът се оплака, че няма жена до себе си. Помогни му със съвет каква дама да търси?

- По телевизията видях една страхотна жена – Галя Иванова, но за мой ужас се оказа световна шампионка по бокс за професионалисти. Ще му пасне. Всеки мъж има нужда от някого, който да го тормози вкъщи. Мисля, че това му липсва на премиера. С последното му откровение, че щял да си набие банкерката, ме уплаши. Поне Галя ще може да му се опъне.