Иван Сотиров: Местан рекетира партиите с идеята за 100 % мажоритарен вот

- Това е игра на покер. Лютви Местан, между другото, не го прикрива в полза на истината. Той съвсем директно казва, че използват поставянето на въпроса за мажоритарния вот, като средство да шантажират. Целта им е да принудят другите партии да седнат на маса и да се договарят. Това е метод на работа на ДПС, да рекетира другите. Но това показва, че ДПС много добре съзнава, че другите, които инициират референдума и уж са за мажоритарен вот, по същество са против него. Лютви Местан е сигурен, че този блъф ще мине. Убеден съм, че ако ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов кажат окей на тази идея на Местан за 100 процента мажоритарен вот, ДПС ще обърнат палачинката и ще започнат да говорят друго. Те сега блъфират, играят на покер. 

- Нормално ли е това да се случва в политиката?

- Този тип игри в политиката са крайно аморални. Никой не може да си разреши в една модерна, демократична държава по този начин да действа и съвсем директно да заявява на избирателите си, че търгува въпросите за референдума и че е против нещо, но го поставя, за да рекетира другите политически играчи на терена. Това е възможно да се случи само в България и говори за политическото ни ниво.

- От ДПС дори не прикриват факта, че винаги са били срещу прекия или т.нар. мажоритарен вот. 

- Нещо повече. Те недвусмислено заявяват още, че идеята за въвеждане на мажоритарен вот я използват като заплаха и шантаж срещу инициаторите на референдума. Фактически този референдум е направен, за да се избяга от въпросите, които се поставят на него, а не за да бъдат решени. Още когато бяха протестите преди две години, политиците обещаха на хората да разгледат въпроса за мажоритарното гласуване. Тогава се постави въпроса и за задължителния вот. В крайна сметка и по трите въпроса от референдума, народното събрание може да се произнесе. Виждате, че нито една от политическите партии не е против електронното гласуване. Споровете са за това как да се гарантира тайната на вота. По отношение на мажоритарния вот, всички партии, с изключение на ДПС и ПФ , заявяват че са за въвеждането на мажоритарен вот, но при смесена система. Това е нещо, което, след като го заявяват всички партии, може да се въведе без да се прави референдум.

- Как стои този въпрос в други държави? 

- В цял свят е разпространена чисто пропорционална и и чисто мажоритарна система за избори. При сместването й ще се съчетават негативите и на двете. Това, което е очевидно, е нежеланието на всички партии да се постави изобщо въпроса за мажоритарния вот. Коректно зададен въпроса на референдума трябва да е дали хората са за мажоритарен или пропорционален избор. Сега поставеният въпрос, дали искаме част от депутатите да бъдат избирани чрез мажоритарен вот, е все едно да не ни питат нищо. Защото каквото и да се реши на референдума, парламентът пак ще си направи каквото иска. Няма обвързване на народните представители с конкретен ангажимент. При така поставен въпрос на референдума, се бяга от конкретен отговор. Всички социологически проучвания еднозначно показват, че 2/3 от българските избиратели искат да се гласува мажоритарно, т. е те да определят своите политици, а не това да бъде извършвано чрез партийни листи. За това ние още преди две години се обединихме около идеята да направим инициатива за въвеждането на чисто мажоритарна система в България.

-   И какво се случи? 

- Още в самото начало, когато беше поставен въпроса за референдум и първи въпрос беше формулиран, така че част от депутатите да бъдат избирани мажоритарно, ние предложихме нашето виждане на всички парламентарни групи, но бяхме поканени на разговор само от парламентарната група на ГЕРБ. То беше свързано с промяна на този първи въпрос. Искахме той да гласи така: Искате ли депутатите да се избират мажоритарно? Да или не? Защото така зададен въпросът е съвсем различен. И трите въпроса на референдума-за задължителното гласуване, за мажоритарния вот и за електронното гласуване, са в компетентността на депутатите да ги решат в парламента. Още повече, че политическите сили, които инициираха подписката тогава бяха-ГЕРБ и РБ. Те то направиха, защото бяха в опозиция и искаха да притиснат управляващите партии да разгледат въпроса в парламента. Сега партиите, иницииращи подписката вече имат мнозинство и те могат спокойно да извършат необходимите промени в закона. Въпросът за електронното гласуване е технологичен. Технически той няма как да бъде решен с референдум. Все пак сме в 21-и век и е странно да се говори дали да се въвежда модерна технология, която да създаде удобства и възможности за едно гласуване. Тя ще позволи на българската диаспора от над 2 млн. сънародници да гласуват зад граница. 

- Всъщност това оспорва ли го някой? 

- Ето това е голямото лицемерие, че никой политическите партии не оспорва това, да се въведе електронно гласуване. Дебатът е как да бъде въведен, за да се гарантира тайната на вота. Така, че дори и на референдума да има положителен отговор за електронното гласуване, това не решава въпроса, защото след това пак ще започне дебата в парламента как да се реализира той. 

- Защо тогава трябва да се инициира референдум? 

- Фактически това, което е очевидно е, че тези които го инициират, го правят не за да се случи и да се решат тези въпроси, които се поставят, а да избягат от темата и изобщо да не я решат. Стига се до абсурдната ситуация, че ДПС, които не прикриват, че са срещу мажоритарния вот, го използват като средство за шантаж срещу тези, които инициират референдума. ДПС като цяло винаги са били против референдумите и допитването. Самият закон за прякото участие на гражданите в държавното управление и местното самоуправление, е направен така, че да не могат гражданите да участват, защото те не могат да свикат референдум. 500 хиляди подписа за три месеца са неизпълнима задача за граждани и граждански организации. Дори политическите партии, които събират подписи за три месеца, ги събират по един неправомерен начин. Подписка от 500 000 души, може да се събере само от структури на политически партии, които боравят само с готова база данни, имат достъп до ГРАО и директно попълват списъците. Не случайно в Швейцария, където има 8 млн. население като у нас и където имат голям опит с референдумите, се изисква за 1,5 години да се съберат 100 000 подписа. А тук, за малка България, ние искаме 500 000 подписа за три месеца! При инициатива за допитване в рамките на целият Европейски съюз, е достатъчно да се съберат 1 млн. подписа. 

- Има ли и други въпроси, които засегнахте във вашата инициатива? 

- В рамките на инициативата, която ние предприехме за 100 процента мажоритарен вот, трябваше да се свалят праговете за валидност на референдума. Но сега виждаме, че се бяга от това. В момента имаме много висок праг за валидност. Виждаме, че тези, които уж иска да се проведат референдум, правят всичко възможно да го компрометират. Това означава, че имаме реалната опасност за трети поред път да се свика национален референдум, който да бъде провален от политическите партии. Защото независимо кой какво говори, ДПС поне са по-откровени в своя цинизъм, докато другите го правят по-прикрито. Така или иначе е очевидно, че политиците не желаят гражданите, пряко да участват в управлението. Не желаят да дадат правото на гражданите пряко да определят народните представители. Политиците искат да продължи практиката на избор чрез партийни листи. Разликата между пропорционалната и мажоритарната система е, че при последната хората директно могат да определят кой политик ще ги представлява в парламента. При пропорционалната това право им е отнето от партиите централи, които чрез листи им налагат определен избор. 

- Все пак има ли опасност от еднопартиен модел, за какъвто спомена Лютви Местан, ако се въведе пропорционално-мажоритарната система? 

- Не вярно. Това е едни от големите блъфове, които се тиражират не само от Лютви Местан, но и от уважавания от мен Михаил Константинов. Той говори, че при въвеждане на мажоритарна система едва ли не ГЕРБ ще имат 160 депутата, а ДПС-40 народни представители. Няма логика от ГЕРБ да бягат от възможността да имат 160 депутата и да си решат проблема с всички други партии, които са им се качили на гърба и ги рекетират за участие във властта. Мажоритарната система води до стабилност в управлението, но и до демократизация. Не случайно, че тя е разпространена в най-развитите демокрации в света. Това са САЩ, Великобритания, Франция. Има статистика, която сочи, че най-развитите държави, с най-високо ниво на демократичност, с най-добре функционираща икономика, с най-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението, са избрали точно този мажоритарен модел. Настояваме у нас да бъде въведен избор за депутати така както избираме кметове и президент, мажоритарно и с балотаж.

- Какво налага да се постави такова условие? 

- Чисто математически при тази система е невъзможно да се получат диспропорции, сочи го и световният опит. Освен това при такава система влизат повече партии, отколкото при чисто пропорционална. Ако в България, поради нашата специфика, бъде въведена чисто мажоритарна система само на един тур, при наличието на много партии, могат да се получат изкривявания. Ако има система с балотаж, може дори партия с половин процент и силни мажоритарни фигури да влезе в парламента. При мажоритарната система има един голям плюс и той е, че дава шанс на партиите, които имат силни мажоритарни фигури. В България сега, партиите, които са без силни мажоритарни фигури, но с радикални послания, присъстват в парламента. ДПС, при чисто мажоритарна система на базата на последните изборни резултати, въпреки, че не е коректно да се правят сравнения, ще има много по-малко народни представители. 

- Защо мислите така? 

- Защото при етническо гласуване, всички ще се обединяват на втори тур срещу ДПС и това ще принуди тази партия да не експлоатира етническата карта при мажоритарни избори. Реално погледнете какъв е резултата на ДПС на местните избори. Те имат само 1 областен център Кърджали. Във всички други областни центрове нямат кмет. Проблемът на партиите при мажоритарен вот е, че ще бъдат принудени да търсят мажоритарни фигури, конкурентни да участват на избори, а не да рекетират хората да гласуват за предварително подредени от тях листи. И второто е, че мажоритарно избраният народен представител има самочувствие. Той не е послушен пред партийната централа и се отчита пред тези, които са го избрали. Той не може да гастролира, което решава един друг голям проблем. 25 години едни и същи политици, като се провалят в един многомандатен район, партията ги праща в друг и ги крие в друга листа. При мажоритарен избор това няма как да стане.

Интервю на Катя Илиева