Калоян Методиев: Борисов е най-слабият премиер в Европа

Мислите ли, че това, което се случва - всичко, което обхваща темата за епидемичните мерки в страната, ще окажат значимо влияние върху начина, по който хората са решили да гласуват или тепърва предстои да решават за кого ще гласуват?

При всички случаи живеем в тази реалност и всяко движение в една или друга посока - на мерки, на смъртност, на подобряване на здравните показатели - влияе на избирателите.

Въпросът е в каква посока ще им повлияе. Дали ще им повлияе както и през миналата година по това време, когато се обяви локдауна и първите мерки? Тогава действително доверието към управляващите скочи много високо. След това падна. Сега дали можем да очакваме нещо такова?

Съмнявам се дали може да се имат отново доверието, което получиха през първите месеци на световната здравна криза. Казвам го,  защото виждам, че в момента се опитват да изкарват, че кризата е здравен проблем, а не политически. Само че ковид кризата в най-голяма степен е политически проблем. От политиката зависи как се управлява здравната система. Това, което се опитват да прокарват като теза в момента,   да прехвърлят отговорност върху здравната криза, трябва да бъде спряно и да върнем нещата на плоскостта, която доминира в Европа. Ковид кризата засегна по еднакъв начин всички страни в Европа и в света, но нашата референтна група е Европа,  и тук се видя, че нашият премиер Борисов се показа като най-слабия в Европа. Защото се оказа последен по ваксинации, пръв по смъртност и последен по договорени ваксини. Така че ми се струва вече нелогично по какъвто и да е начин да говорим за повишаване на доверието в управлението. Напротив, от тук насетне можем да говорим за обратен процес, ако е останала някаква логика в българското общество и някакви сравнителни мисловни процеси на базата на всички европейски страни, с които живеем в една къща.

Обаче социологическите проучвания, които постоянно излизат, сочат обратното. Сочат, че отново ГЕРБ е първа политическа сила в момента според предпочитанията на  избирателите. Това как си го обяснявате?

Обяснявам си го по няколко начина. Първо, някои от социологическите агенции наистина прекалиха в разтягането на числата по отношение на изборите. Не може една управляваща партия, една от патриотичните, декември месец да има около 1% за три месеца да се качи на 4-5%, че и дават и 7-8%  като трета политическа сила. Имам чувството, че някои социологически агенции са „оляха“ с резултатите и по-скоро става въпрос за обслужване на управляващите, отколкото за някакви реални данни.

Втората група са абсолютно фантомни социологически агенции, които не знам как получават национален ефир, при положение че нито имат регистрация, нито офис, нито анкетьорска мрежа - нищо. Абсолютни фантоми, но влияят върху общото психологическо състояние на хората и отношението им към изборите.

Затова съветът ми е: не вярвайте в момента изцяло и безрезервно на социологическите изследвания. Още повече, че във всички социологически изследвания, които се правят, и на по-традиционните агенции, се вижда огромният дял на хора, които не са решили за кого да гласуват или ги е страх, или крият. Имайте предвид, че в цели региони на страната властва лихварство, зависимости. Виждате какво се опитват да правят в момента управляващите с учителите - да им казват, ако са в СИК,  с регистър за коя партия ще участват в изборите. Говорим за една репресивна машина, която в момента пристика. Ето, днес дойде сигнал от Кюстендил за пенсионирани хора, заради това, че са се застъпили за една от партиите за изборите. Тоест, имаме комплексни фактори, които създават страх, недоверие и не се знае накъде ще се изсипе вота. Затова със социологията в момента по-внимателно.

Говорите за това, че има много за какво да бъдат критикувани управляващите, но мислите ли, че пък опозиционните партии като че ли не правят достатъчно, за да привлекат достатъчно голям вот? Сякаш хората не припознават различните опозиционни партии като алтернатива на статуквото.  

Ако сумирате броят на опозиционните партии, той ще се окаже два пъти по-голям от броят на партиите на статуквото.

Е, да, ама не ги сумираме.

Не ги сумирате, но ме ми задавате въпрос общо за опозиционните партии, защото ако ги карам по списък ще се види, че опозиционните партии в по-голямата си част са опозиционни само на хартия. Ще се окаже, че в годините назад са си били ачик-ачик, част от същото това управление, което е в момента - като коалиционни партньори или като подкрепени. Една единствена партия при един единствен председател си остана категорична опозиция - последователна, без да се поддаде на каквито и да е колаборации с управляващите. Това трябва да е ясно.

Как мислите, дали избирателната активност ще играе основна роля на тези избори, защото там като че ли е основният проблем и социолозите се питат колко ще е избирателната активност и резултата какъв ще е при 30-35 % или 45%?

Да, говори се за твърди ядра, които могат да решат изборите. При всички случаи ниската избирателна активност е проблем за легитимността. Но ние от месеци говорим в българското общество за това, че гласуването не е по-опасно от ходенето до магазина - с маска, със спазване на дистанция, с едно гелче за дезинфекция в джоба, няма никакъв проблем за гласуване и опасност човек да се зарази. Много по-опасни са други дейности, така че гласуването трябва да върви спокойно - без паника и без да се плашат хората, особено възрастните хора, които живеят в стрес. И тук трябва да подчертаем дебело, че нещо не беше в ред с ваксинацията. Ако бяха ваксинирани както в цял свят хората по ред отгоре надолу по възрастови групи – 90-годишни, 80, 70, 60 можеше да не се стигне дотук - да има един страх в обществото. Дори в Африка не ваксинираха по начина, по който се ваксинираше в България. Пуснаха тези "зелени коридори" само и само в хаоса да не не се разбере за връзкраството, пререждането, кой кога се ваксинирал и по какъв начин се е ваксинирал.  И то при положение, че в момента основната регулация в света е опашките, защото там става най-голямо заразяване. Тук ги пуснаха хората безредно, на юруш  - това никой никъде не го прави и това е едно от престъпленията на това правителство по отношение на ковид кризата.

Това според Вас се дължи на незнание, на неумение или си е съвсем целенасочена политика?

Това е въпросът - дали го правят от некомпетентност или от зловредно и умишлено планиране на една криза, която искат да управляват. При всички случаи резултатът е лош за населението.

Мислите ли, че когато приключат изборите, независимо от резултата, ще има достатъчно основание тези избори да бъдат оспорвани от тези, които са ги загубили?

Зависи от начина на протичането на изборите. Засега индикациите са много лоши - за натиск върху учители, за пенсиониране на хора, за притискане с лихвари по места на местни общностни, използването на държавен ресурс за правенето на кампания, което постави в неравностойно положение всички останали. Виждате, че министрите хем са кандидат-депутати, хем не слязоха от колите и от телевизорите и правят кампания с несравнимо по-големи ресурси, отколкото част от опозицията. В този ред на мисли, аз бих се замислил на мястото на управляващите, дали ще продължавам да пренавивам пружината с репресии, с притискане, или ще се изтегля, за да позволя да се разгърне вота на гражданите такъв, какъвто го искат. И тук е добре, че съдът се произнесе за видеонаблюдението, защото това до някаква степен ще даде малко по-голямо спокойствие при броенете на бюлетините. Разбира се, и машинният вот ще повлияе положително. Но трябва да се пресекат зависимостите и репресиите върху хората, особено в малките населени места, където си властва едно Средновековие.

А как мислите, г-н Методиев, дали в дните, които остават до изборите ще наблюдаваме една по-активна предизборна кампания? Защото поне моето впечатление от това, което гледам е, че върви много вяло.

Напротив.  На ниво борещите се за първо място БСП и ГЕРБ имаме абсолютен сблъсък на идеи по отношение на това, как трябва да се развива държавата – като  неолиберален модел с по-малко държава при ГЕРБ или  като по-консервативния модел с повече държава на БСП. И по отношение на здравеопазване, образование, концесии - за каквото се сетите. Така че от там надолу е доста цветно и  пъстро, аз не си спомням такава екзотика да е било. Виждате, че всеки ден има дебати, скандали... Единствените, които отказват да участват в предизборната кампания са "Има такъв народ" на Слави Трифонов. От там нататък имаме серия от различни идеи и мнения, дори бих казал екзотични по отношение на политиката.

Между другото, това, което казахте за "Има такъв народ" е интересно. Как оценявате тази стратегия? В смисъл,  мислите ли, че тя може да доведе до успех?

Съмнявам се, защото политиката в най-висша степен е комуникация – ти предлагаш себе си. Тя е пазар на доверие и за да ти гласува някой доверие, трябва да излезеш на този пазар. Така че забраната за участие в кампанията и на членовете, и на ръководството на партията, ми се струва, че ще доведе до отлив на гласове от нея.

От друга страна мълчанието поражда интерес, мистерията поражда интерес...

Интерес, интерес, колко да е интерес, при положение че там човекът, заради който биха гласували е Слави Трифонов, а той е достатъчно познат на българската публика за последните 25 години.