Калоян Шишков: Всеки българин в момента има крещяща нужда от лична свобода, облечена в закон

Интервю на Мария Любенова, специално за в. „България”, Чикаго

Калоян Шишков е учител по философия и история в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – с. Сатовча, Благоевградско. Носител е на първа награда на Първия национален конкурс за учители „Добри педагогически практики по гражданско образование” за 2003 г., организиран от МОН и Националния институт по образование в България

- Г-н Шишков, има ли шанс вашият учебник да бъде въведен скоро в българското училище?

- Навсякъде всички колеги, с които се срещам, споделят тревогата, че българското училище не готви граждани, не готви личности и приемат философията, че човешките права трябва да се изучават в училище, ако искаме да възпитаваме личности. Ако ние продължаваме да не обръщаме внимание на тези неща, те утре ще възпроизведат нашия модел на незачитане и бездействие и ще осакатят следващите поколения.

- Това ли е проблемът на българското общество?

- Не, разбира се. Едно общество, което не зачита гражданите си, основните им права и свободи, то не е демократично и ние сме красноречив пример в това отношение. Демократичната държава дава възможност на всеки да бъде равнопоставен.

- Какви нови модели на гражданско поведение предлагате вие?

- Новото е детето да има повишена гражданска култура, която е заложена в учебния материал още в средния курс. Трябва да научим децата си на полагащите им се права и как да ги отстояват. По този начин те ще могат да уважават и правата на другите около тях. Всеки трябва да се чувства значим, потребен и нужен. Ако трябва да изброя по-важните права, ще се получи следната градация: право на живот;  право на личен живот;  право на качествено образование;  право на информираност;  право на свободно изразяване на мислите и т.н. А аз имам едно правило в моите часове, на което много държа и което гласи, че учениците могат да прекъсват учителя при несъгласие с него. Дава много добри резултати!

- Има ли дискриминация в българското училище?

- За съжаление, все още има по отношение на някои малцинства. В училището, в което аз преподавам в община Сатовча, специално няма, но в съседното село Рибново момичетата все още ходят със забрадки на учебни занятия.

- Какво предлагате да се направи в случая?

- Не зная, но си мисля, че евентуалното въвеждане на задължителни униформи ще реши проблема навсякъде, където той съществува. Ние сме сигурно единствената страна - членка на ЕС, където училищните униформи не са задължителни. Няма цивилизована страна, в която това нещо все още да е повод за обществено дискутиране.

- Говорим за правата на учениците, на българските граждани, според вас учебникът е предназначен и за учители, и за общественици... Какво трябва да прочетат в него държавните ни мъже?

- Първо, хората, облечени във власт, имат най-голяма нужда от изучаването и прилагането на човешките права. Те, ако разбираха за какво става въпрос, нямаше да са така бездейни. Второ, обучението в гражданско и демократично самосъзнание е за цял живот и се отнася за всички. Политиците ни не са извън този обсег, напротив!

- Паралелно с подготовката на учебника вие инициирахте учредяването в средните училища на клубове на ООН - за обществени дебати и дискусии с дипломати, политици и общественици. Какво стана с първите членове на клуба – докъде стигнаха, имате ли информация?

- 95% от тези, които членуваха в клуба за ООН в училището в Сатовча, са завършили вече висшето си образование. Училището е с най-голям процент реализирани висшисти от Гоцеделчевски регион, а от това по-голямо признание за мен няма. Искам да кажа обаче, че самочувствието на българския народ като цяло ще дойде не от висшето образование, а от осъзнаването на правата му. Така всеки ще може да разбира по-лесно другия до себе си. Но най-важното като че ли е да осъзнаем нуждата от лична свобода. Всеки българин има в момента крещяща нужда от лична свобода, облечена в закон. Никъде няма право без отговорност! В България политиците трябва да разберат, че колкото повече свобода дадат на българския народ да изразява мнението си, толкова по-бързо ще достигнем модерния цивилизован модел, който иска от нас Европа.