К. Каракачанов: Българите в Албания може да станат македонци

- Г-н Каракачанов, защо е необходима по-голяма активност на българската държава сред българите от Албания?

- В Албания има поне две български организации, които са културно-просветни. Едната е в Елбасан, другата – в Тирана. Това са две културно-просветни дружества, които разпространяват българска литература, контактуват с българската общност. По груби преценки в Албания има около стотина хиляди българи, които живеят на различни места. Една част от тях живеят на гърба на Охридското езеро и на Преспанското езеро; там има няколко български села. Те са източноправославни християни, българи, които живеят в географската област Македония, която след 1913 година преминава към албанската държава. Другата категория са българите, които живеят в Голо Бърдо, в района на Корча и Елбасан. Това е българско население, което живее там от векове. Една част от тези българи са мюсюлмани – българо-мохамедани, но с българско самосъзнание. Те са многодетни, имат повече деца, част от които са с християнски, а друга – с мюсюлмански имена. В годините не малка част от тях са се изселвали по икономически причини към столицата Тирана. Районът на Голо Бърдо, районът на Корча и Преспа, между Корча и Елбасан и българите в Тирана, общо има около сто хиляди българи. Лошото е, че българската държава в последните 20 години няма постоянна и последователна политика, с която тези хора да се обгрижват, да им се помага, да контактуват с българското Посолство, с българското Консулство и т.н. Тъй като Албания граничи с Република Македония, македонските правителства през 1991 – 1992 година се опитват масово тези хора да ги пишат македонци, да им дават македонски паспорти, македонско гражданство... За да може по този начин да претендират, че на територията на Албания има македонско малцинство. Това е политика, която тези хора водят и по отношение на Гърция, по отношение на България и т.н.

- Предстои преброяване на населението през 2011 година в Албания, може ли да бъде установен точният брой на българите в Албания?

- През следващата 2011 година в Албания ще има преброяване на населението. Основаната задача според мен на българската дипломация, българското правителство, Агенцията за българите в чужбина и министъра без портфейл Божидар Димитров е тези хора да получават по-голямо внимание от страна на българската държава. Има парадокси, при които тези хора подават документи за българско гражданство и на българин с християнско име му се дава българско гражданство, а хората, които имат мюсюлмански имена, се мотаят с години и на някои им се отказва. Нещо, което не е справедливо и нормално, защото е все едно ние в България да се отречем от хората с мюсюлмански имена и да кажем, че те не са българи. Но това са парадоксите на неграмотността и некомпетентността на българската държавна администрация. В следващото преброяване, което предстои, е нормално българското Посолство и българското Външно министерство да позасилят малко присъствието си в тези райони, в които има българи, за да може тези българи да се запишат като българи, а не като албанци, като торбеши или като македонци, каквито се опитват да ги направят в Скопие. Нека да усетят, че има българска държава, която се грижи за тях.

- Как да стане това?

- Аз очаквах, че при последната обиколка, която беше направил българския външен министър Младенов в тези региони, той ще постави въпроса пред албанското правителство. За съжаление този въпрос не е повдигнат в двустранните отношения. Преди една година Албания беше поканена за член на НАТО; тогава ВМРО беше поставило въпроса пред предишното правителство на Станишев и лично пред министъра на външните работи тогава Ивайло Калфин, че едно от основните изисквания на България за подкрепата, която Албания очакваше и получи от нас, е – срещу тази подкрепа Албания официално да признае наличието на българско национално малцинство и техните права да бъдат признати от албанското правителство. И наличието на такова малцинство да бъде признато от албанското правителство.
Още първият демократично избран президент на Албания Сали Бериша през 1992 година публично беше заявил, че на територията на Албания има малцинство от българско население. Това е официално признание от страна на един виден политик, какъвто и до ден-днешен е Сали Бериша. Не малко от тези българи бяха депутати в албанския парламент, имаше и министри от българското население.

- Освен Посолство и Консулство, кои други институции могат да присъстват там?

- Аз лично предлагах още 1991 година да бъде възстановена българската Епархия, която е съществувала на територията на Албания. Последният български духовен водач там умира през 1956 г. в затвора по времето на Енвер Ходжа – епископ Дамян. Има български църкви, които са запазени още от времето на Българската Екзархия. За съжаление – нито българската църква, нито българските правителства проявиха минимални усилия да помогнат на това население. Проблемът в настоящите отношения е, че другата година предстои преброяване на населението и България е в правото си да поиска този въпрос да бъде поставен в двустранните отношения между България и Албания. А Албания официално да признае съществуването на българското малцинство. Албания не го отрича, но тъй като това трябва да стане с акт на тяхното правителство, някой трябва да ги подсети в тази насока. Защото отношенията между България и Албания в исторически план винаги са били нормални и добри. Не трябва да забравяме, че Албания и България са били съседи до 1944 година имаме обща граница. Въпрос на активност е от страна на българското правителство, и въпрос на разбиране от страна на българските институции.

- Каква е ролята на гражданските организации?

- Редовно се правят конференции, на които се канят представители на българите в Албания, но те са от граждански сдружения. Дарението на камбана беше инициатива на Илия Луков. Литература и парични помощи през всички тези години е осигурявало и ВМРО. Но всичко това са инициативи, свързани с български обществени организации и частни лица; лошото е, че през всички тези 20 години българската държава няма адекватно отношение към този проблем.

- Има ли практика българите в Албания да се пишат македонци при преброяването?

- След като 20 години Скопие им прави пропаганда, има такъв парадокс, че една част се пишат македонци, друга част – българи, трета част – торбеши, т.е. мюсюлмани. Това е следствие от факта, че българската държава няма никакво отношение. Сблъсквал съм се с деца от такива семейства, които идваха да учат в България, и им бяха създавани проблеми. Тъй като чиновниците в образователното министерство през тези години бяха хора, които хабер си нямаха от история и подобни проблеми. Хора, които искат да учат в България и да станат български граждани, започват едно ходене по мъките и българските чиновници им искат документи и доказателства, че те са от български произход. А когато ти си исторически грамотен, много добре трябва да знаеш, че тази част от Албания, която граничи с Охридското и Преспанското езеро, е част от географската област Македония и до 1912 година, когато Османската империя губи тези територии, това население е имало български училища, български черкви и са били част от територията на Българската Екзархия, която се е грижила за тях. За това има много литература, много документи, много снимков материал. А сега някой бездушен български чиновник казва – докажи, че дядо ти е бил българин.