М. Найденов: Грижите в кучешките приюти са по-добри от тези в детските

“До скоро имаше само един приют и той беше в Сеславци с капацитет от 250 животни. Сега е открит - в квартал Слатина, като предстои откриването и на трети - в Кремиковци, където ще има отделение и за бездомни котки.”, коментира стратегията за развитие на съдбата на бездомните кучета Мирослав Найденов, директор на общинската фирма “Екоравновесие.

-Кога се появи нуждата от приюти за кучета и защо до сега не е имало достатъчно?

-Това стана след приемането на новия закон за защита на животните, който влезе в сила към края на януари тази година. Старият разпореждаше те да бъдат хващани, държани 14 дни в изолация и след това убивани. Прославихме се като страна с порядки от миналото, защото България беше единствената държава в ЕС, която до този момент нямаше закон за защита на животните. Тя просто ги убиваше. А това беше едно от условията за приемането ни, както и да променим отношението си към кучетата, котките и т.н. Тогава се изпращаха сериозни писма от шефа на Европейския парламент, от ЕК, от Американския департамент като реакция на сигналите, които бяха подадени от наши неправителствени организации за безобразията в страната ни. Не стана ясно защо имаше забавяне на приемането на новия закон от 40-то НС. Управляващите в лицето на БСП и най-вече на ДПС от тройната коалиция отказваха да го въведат поради неизвестни за нас причини. Според мен пречките за решаването на един проблем в столицата е чисто политическа игра. Когато получих поста директор на общинското предприятие “Екоравновесие”, видях, че са правени големи злоупотреби. Някого го е устройвало да има проблем, а когато има такъв, винаги се заделят средства. Те обаче не се използват по предназначение, а се пъхат като комисионни в нечий джоб.

-Какво предложихте, за да се разреши конкретно проблемът с бездомните кучета?

-Една концепция, основаваща се на препоръките на Световната здравна организация, която е разгледала проблема съвсем обстойно и е дала насоки. Те обаче не са били приложени по времето на кмета Софиянски. Общината тогава е получила пари за това, защото принципът е, както при всички общински предприятия и фирми - когато има проблем, средствата, които се отпускат за решаването му, обикновено не се използват по предназначение. Когато спечелих конкурса и поех поста още през септември 2006 г., решихме да започнем да работим по все още неприетия нов закон, тъй като знаех, че именно това ще разреши проблема с бездомните кучета. Кметът Борисов разбра, че идеята е добра и й даде зелена светлина.

Друг вариант нямаше. Някои дори предложиха да излязат ловците по улицата и да изтребят кучетата, което е абсолютно абсурдно. Това няма как да се случи, защото биха се избили всички помежду си, а и второ – ЕС няма да позволи нещо такова да се случи.

-Те казват, че за да се спре безконтролното възпроизвеждане на кучетата, трябва да се направи шокова кастрация. След това животните трябва да се обезпаразитят, ваксинират, да им се направи трайна маркировка и после да се върнат на мястото на залавянето им с цел да запазят територията си. Вместо това, ако имаме достатъчно приюти, те ще бъдат депортирани направо там. Но тъй като все още няма такива, животните се пускат на улицата. Разбира се, болните кучета се евтанизират, ако има ветеринарно-медицинско заключение за това, защото няма как те да бъдат пуснати навън отново. Има и друг вариант – някой да вземе и да ги гледа, например на лозето или на вилата си.

-След постъпването ми на работа установих, че е имало голяма борба между неправителствените организации и общинското предприятие. Отношенията им са били като куче и котка, тъй като те са попречвали за залавянето на бездомните животни, защото се е знаело, че ще бъдат избивани. Направихме програма, в която могат да участват всички, които желаят да помагат. Тя беше най-вече и за тях/неправителствените организации/.

-Да, и започнаха да съдействат за залавянето на бездомните кучета, за да им се извършат всички процедури. Следващият етап е да бъдат наблюдавани, което отново става с помощта на неправителствените организации и на всеки 3 месеца да се третират за обезпаризитяване.

-Поискахме от БАН да ни бъде направена оценка за преброяването на животните, тъй като такава все още нямаше. Оказва се, че през 2006 г. животните са били 20 хил., като за една година те са намалели почти на половина. Това се дължи на тази масова кастрация, която не позволи те да се възпроизвеждат повече. След стартиране на нашата програма до месец май са заловени над 8 600 кучета, от които 6751 са върнати по местата им на залавяне, а 1300 от болните, сакатите и злонравите са евтанизирани.

Най-голяма е концетрацията на бездомните животни в кв. „Кремиковци”, където хората гледат кучета през зимата, но ги пускат през лятото да скитат свободно. Другият най-гъсто населен район е Студетски град, където има и ромски катуни. Благодарение на получените данни, съсредоточихме усилията си точно там.

-Вижте, едно женско куче ражда средно от 5 до 10 кученца като обикновено оцеляват приблизително само 5 от тях. За миналата година половината от 4 хил. кучки са родили и то всяка с по 5 кученца, което прави общо 10 хил. Да не пропуснем момента, че те се разгонват и на пролет и на есен, което означава, че всяка година има над 10 хил. новородени кучета. Години наред техният брой беше постоянен - около 20 хил., тъй като има едно насищане на средата, в която живеят. Докато „Екоравновесие” е подпомагало тяхното умъртвяване преди, в същото време са се раждали нови 10 хил. Оказва се, че за около една години в резултат от шоковата кастрация, която вече моят екип прилага, неспособността на тези 2 хил. женски кучета да раждат намалява кучетата точно с 10 хил. Ако бяхме работили по старата програма, щяха да са убити 6 - 7 хил. По новата програма се предвижда след първата година да ги намалим на 8 хил, втората - с 4 хил., а до края на третата трябва да имаме 1000-2000 кучета. По въпроса за умъртвяването, аз съм категоричен, че при нас то няма да се допусне. Най-малкото, защото е забранена търговията на кучешки кожи в Евросъюза. На всички наши коли има поставена GPS-система, която да следи маршрута на служителите ни. Ако има убити и одрани кучета, то извършителите ще са престъпници, законово подсъдими.

-Според мен няма как да стане. Всяко изведено куче трябва да има паспорт и ваксина. Основният завод за кожи е в Турция. Първо от София до Анкара е доста далечно разстоянието, второ – на границата митничарите ще ги задържат. Възможно е само с подкупване на граничния пункт, с което печалбата от изнесените кучета ще се стопи до абсолютно нищожни суми. Няма да има смисъл, сигурен съм.

- След като не раждат, то те няма да се увеличават. Както знаем естествена смърт при тях настъпва по-бързо от останалите домашни любимци. Животът им продължава между 4 - 5 години, а този на домашните до 10-15. През тези 3 години освен от естествена смърт, има случаи на отравяне или прегазване на животните. Отделно някои се прибират в частни приюти или се осиновяват от хората за домашни любимци, а отделно се правят камапании за задомяване с известни личности в резултат, на което само 500 са осиновени от изолатора. А има и друго, че много от хората изхвърлят домашните си любимци и така те стават бездомни.

Освен това, важен фактор е задължителната регистрация на домашните кучета. Хората са длъжни, когато придобият куче, в рамките на 4-седмичен период то да бъде заведено на ветеринар, който да му сложи чип, чийто данни в едномесечен срок трябва да бъдат изпратени в съответната общинска администрация. И ако това животно утре бъде намерено на улицата, собственикът му ще бъде санкциониран. Това досега не се случваше, но като цяло беше задължение на Столична ветеринарно-медицинска служба. Тъй като решихме да не разчитаме на държавата, се обърнахме към Столична община, която да стимулира финансово ветеринарните лекари, за да изпълняват по-качествено своята работа. От нея ни обещаха още и да засилят контрола. Давам ви конкретен пример: извеждате си кучето и ви спира инспектор, който ви иска паспорта му. Тъй като е неудобно всеки път да го носите със себе си, при плащане на данъка за домашния любимец, ще ви бъде даван медальон(всяка година с различен цвят), който ще се окача на врата на кучето.

Всичко това започна да се прави без проектозакон, който беше саботиран от властимащите. Едва когато подадохме жалба до прокуратурата, те разбраха, че мислим да изпълним програма, препоръчана от Европа, която така или иначе ще се приеме с влизането на новия закон, а отделно у нас е приета и европейска Конвенция от 2004 г.за защита на животните. След като сме част от Обединена Европа, няма накъде да мърдаме.

-В момента приютът в Сеславци е с капацитет от 250 места, същото е и в Слатина. Предвиждаме да наемем или да закупим(все още текат процедури в общината) ново помещение с 500 клетки. Освен това се изготвя проект, според който до 2010 г. ще имаме сграда с около 1500 места за бездомни кучета. Всички те ще остават в приютите до смъртта си.

-Имаме ветеринарни лекари, които работят в приюта. Те извършват ежедневен контрол. Условията можете да видите, като отидете в Сеславци. Някои от посетителите казват, че грижите за кучетата са по-добри от тези в детските приюти. Това не го приемам като комплимент за нас и за нашата работа. Всичко може да бъде видяно по всяко време. Режимът за влизане е лесен - единствено трябва да се обадите на охраната. Но никой няма да Ви откаже достъп.

-С общински, както и чрез дарения. Засега избягваме да използваме специализирани средства, за да не се спекулира, че се прибират нерегламентирани комисионни. Основно се нуждаем от техника и оборудване за операциите.

-Цифрата е смешна, едва за 500 кучета, при положение, че по неофициални данни в София те са към 200 000. Събрали сме 12 000 лв., но ако всички стопани бяха стриктни и си бяха заплатили сумите, то можехме да имаме 1 млн. лв. налице. Тази сума щеше да отиде за намаляването на бездомните животни, както и за създаване на повече алеи за разходки. Т.е., тези средства са ни нужни, за да развиваме своята дейност, както данък смет се използва за почистване столицата, например, така и този 1 млн. ще бъде предназначен за кучетата. Дори в момента ние предвиждаме да обособим три алеи в 3 столични парка. Единствено разчитаме на разбиране от страна на стопаните. Каквото зависи от нас, аз обещавам да бъде изпълнено по законов и най-вече по хуманен начин.

Интервю на Йочка Димитрова