Няма цветове, няма партии. На Никулден шаранът събира всички на масата срещу 7 лева за килото

„На 6 декември няма значение кой в коя партия членува, защото се нагледахме на партийни спекулации и повишаване на емоциите покрай многото избори тази година – конфронтация между партии, между етноси и социални групи. Никулден си е Никулден. Нека да го има този празник. Нека да се консумира повече риба“, зове той.

А цената? Риба има по 2 лв., можете да си купите и сьомга от 35 лв. В крайна сметка традициите са си традиции и са за спазване – от ⅓ до ½ от шарана излиза на пазара именно около Никулден.

Няколко дни преди празника ви срещаме с д-р Господинов. Специално за Фрог той споделя ценни съвети за това как да разпознаваме прясната риба, колко пари да си приготвим за предникулденския пазар. Загатва и за проблемите в рибарския сектор. Преди всичко посочва защо е важно рибата да присъства на трапезата ни не само на Никулден.

Готови ли са рибарите и производителите на рибни продукти да посрещнат празника и да задоволят потребностите на потребителите?

Не само, че са готови, но и от една седмица работим за задоволяване на пазара със свръх количества, защото реално погледнато при нас пазарът е постоянен, но по Никулден винаги има по-висок интерес и по-голямо търсене. В момента освен типичните продукти – замразена и охладена риба – предлагаме жив шаран, на шайби, на филета, всякакъв вид и разфасовки. Но обикновено около Никулден се търси цял люспест шаран и целта е да има освен в регулярните магазини, които постоянно продават риба, и на свободните пазари – в насипно състояние, на маси, на тържища, на борси. Шаранът се продава повече около Никулден – може би 1/3 до ½ от шарана излиза на пазара тогава.

Значи българинът остава традиционалист и спазва поверието на Никулден почетен гост на трапезата ни да е шаранът.

Това е традиция, това е религия. Това е записано в историята, в преданията. Най-важното е, че шаранът не просто обединява хората, но и религиите, и етносите в България, колкото и да звучи нетрадиционно моето твърдение, това е истината. Тоест на 6 декември няма значение кой в коя партия членува, защото се нагледахме на партийни спекулации и повишаване на емоциите покрай многото избори тази година – конфронтация между партии, между етноси, между социални групи. А Никулден си е Никулден. Нека да го има този празник. Нека да се консумира повече риба. Това е безопасна и качествена храна.

При положение, че цените на основните стоки рязко скачат, как варират тези на рибата и рибните продукти към момента? Има ли драстична разлика спрямо миналите години?

Да, има. Искам обаче хората да знаят, че това са нормални пазарни отношения и никой не трябва да се заблуждава, че ние като страна-членка на Европейския съюз или като бизнес влияем по някакъв начин на пазара. Той е твърде голям, световен, а ние просто сме много малки, за да му повлияем. Самите ние обаче се влияем от световните тенденции. Да, електроенергията, токът и горивата са много скъпи – това ще повлияе. Ковид, стагнацията и ограниченията също повлияха. Но пазарът се влияе основно от световните тенденции. В момента всичко се повишава. Най-вероятно и цената на рибата ще се повиши. Дори към момента има известно повишение, но то не е от сега. Цените на рибата скачат от може би година-година и половина. Другото е, че рибата не стига. Затова новата програма, която Европейската комисия налага, е „Морско дело, рибарство и аквакултура“, тоест и развъждане на риба. Все пак рибата е качествен и безопасен продукт. Не предава заболявания на хората. Може да я ядете всеки ден – на салати, на хайвери, пържени, печени, веяни. Сега, преди празника Никулден, е моментът за кажем, че си заслужава да консумираме повече риба. Диетично е, здравословно е, рибата има много минерали, хормони и полезни вещества. Тя е предпочитана за трапезата. Яжте риба с всякакъв вид питиета.   

Ако трябва да говорим в цифри… Колко пари да си приготви българинът за педникулденския пазар?

Има риба по 2 лв., има риба и по 35 лв. Да, има и хайвер, който струва 600 лв./кг. Но реално има много евтини риби, по 2 лв. – цаца, хамсия, уклей, таранка. Но можете да си купите и сьомга от 35 лева. Можете да си купите и по-скъпи морски дарове – омари, стриди. Това са супер деликатеси, за които не говорим като постоянно присъствие на трапезата ни. В интерес на истината около 5-6-7 лева е килограмът на рибата. В България все още имаме много евтина риба, въпреки че цената й скача заради все по-голямото търсене. Яжте риба, защото у нас тя е истинска и евтина. Все още никой не е сложил в кожа от риба изкуствен продукт. Когато си купите риба, ядете риба.

Именно и затова да избираме българска риба.

Да, разбира се. Мога да ги изброя веднага – шаран, толстолоб, амур, пъстърва, щука. От морските риби – чернокоп, сафрид, цаца, барбун, лефер, черноморска акула, зарган. В България има около 35-40 вида риби. Не трябва да забравяме и видовете есетрови риби. В България вече има много от тях. На пазара се появява черен хайвер българско производство. Яжте българска риба, но не забравяйте, че океанът също предлага голямо разнообразие. Омари, калмари, октоподи, сепии, 27-28 вида скариди – всичко това го внасяме. Все пак да не забравяме, че България е много добър износител на риба и рибни продукт. Изнасяме над 10 000 тона черупчести. Така внасяме свежи пари в България. Правителството трябва да оцени това. Да, ние сме много малък сектор, не сме като зърнопроизводителите. Но сме достатъчно добър сектор, който изнася натурален продукт, много често с добавена стойност, например мидите и рапаните. В Румъния се яде българска цаца, в Англия и Португалия също.

Какво спъва рибния сектор?

Да, в нашия сектор има много пречки – административни, законови, нормативни, дори и експертни. Дребните хора в сектора и в министерствата не ги забелязваме. Жалко е, че държавата не може да се вземе в ръце и да реши въпроса с пристанищата, с районите за добив на миди, с районите за производство, с фермите. Не може в България да има толкова голям сив сектор в търговията на рибата. 3200-3500 язовира произвеждат риба, 700 са регистрирани… Останалите какво? Гледат си фермите за вкъщи? Има някои неща, за които администрацията трябва да се вземе в ръце, ако не може, то да дойдат хора, които искат да оправят нещата.

Накрая на разговора ни отново се връщаме към празничния Никулден. Какви са вашите съветите как да разпознаят прясната риба?

Прясната риба е младата риба. Като я погледнете, очите й трябва да са бистри, хрилете да са светлорозови, люспите да са гладки, да няма слуз по тялото да не са изскочили костите. Когато се развалят, на по-дребните риби им изскачат костите. Развалена риба никой не може да ви сготви. Нито една развалена риба, която не е съхранена правилно – при ниска температура, лед, сол, не може да бъде сервирана, който и мастър готвач да я приготвя. Тя има страхотно неприятен вкус и мирис. Развалена риба на пазара няма. Купувайте и яжте всякаква риба по всяко време – за салати, за предястия, за супи, за основни ясния, за десерти, за ордьоври, с бяло или червено вино. Рибата е страхотна храна. Тя не живее в мръсни води.  Продукт от природата е.

Риба ще ядем, добре, но какъв празник е Никулден?

Никулден е само след броени дни, на 6 декември. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец – покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. Освен моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците. На този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино.

Кой е св. Никола?

Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Какво поверяват народните поверия?

Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември. По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава”,  казва народната приказка. Задължително на Никулден на масата присъства шаран. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.

Веселка Иванова