Огнян Стефанов: Тези с железата дамгосаха тялото ми с белези V - като винкел

"Във вестник "24 часа" давам първото си и единствено на този етап интервю за инцидента с мен, станал пред ресторант "Кипарис" в София. Избрах тази медия, защото физическото ми състояние не е за камери и микрофони, изморявам се много бързо. В този вестник съм работил 10 г. Това всъщност е 42% от журналистическия ми стаж. Извинявам се на всички колеги и медии, които искат да говоря и пред тях. Не е възможно обаче да го направя. Ясно разбирам, че това е тяхната работа и ако те не го правеха, нямаше да са тези професионалисти".

Това е посланието на зверски пребития главен редактор и съсобственик на електронния сайт "Фрог нюз" Огнян Стефанов. Символично, но в деня на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България, той бе смазан назидателно от чукове и железа.
След 22 дни Оги се връща сред нас. Казва, че от болничното легло светът е съвсем различен, а пътят към смъртта не е някаква отворена врата, а по-скоро врата, която се затваря...

интервю на Стойко Стоянов, вестник 24 часа

- Оги, какво се случи през онази фатална вечер на 22 септември? Много версии се изписаха и изговориха в медиите.
- Не знам никакви версии, защото повече от 20 дни съм в тежко състояние. Не съм виждал вестници, почти не гледам телевизия. Но мога да кажа това, което видях и преживях, до където помня, разбира се.
Имах среща с Евелин Банев и Петър Колчев. Виждането беше повече от обикновено - една вечеря. Продължи около два часа и половина. Срещнахме се към 20,00 часа и приключихме малко след 22,30. Излязохме от "Кипарис". Те тръгнаха към тяхната кола, аз към моята. Напоследък не употребявам алкохол и нямам проблеми да шофирам по всяко време. Направих няколко крачки по тротоара и... Сега така ми се струва, но не знам дали беше в действителност, чух, че някой извика името ми. Огледах се и в този момент получих силен удар. След него се посипаха десетки. Все едно небето се срина върху мен. Всичко стана като в кошмар. Явно съм изпаднал в шок, мозъкът ми не можеше да смели какво става. Спомням си, че се опитвах да се предпазя. Нямам идея, колко е продължила атаката. Мина ми през ума, че не трябва да падам на земята, да не изгубя съзнание. Може би сега си втълпявам това усещане. Много ми е трудно да говоря за това...
 В един момент се оказах на тротоара, бях в кръв целия. Чух, че идват хора, били са от персонала на заведението. Последно си спомням, че им казах да ме закарат във Военна болница и да се обадят на жена ми, продиктувах им телефона. Нямам ясни спомени как съм откаран до клиниката. Дни по-късно разбрах от лекарите, че в "Шокова" зала съм се опитвал да им отговоря на въпроси, да дам някакви обяснения...

- Видя ли колко човека те нападнаха?
- След първия удар се посипаха другите и останах с впечатление, че това не са по-малко от 5-6 мъже. Но всичко се развиваше с невероятна скорост. Нямах време да разсъждавам и да преценявам. Невъзможно е.

- Какви бяха ударите?
- Ритници съм усетил няколко, но чуствах страшни удари с железни предмети. Мислех, че ме бият с чук. Това помня. Вероятно болката, страха, шокът са се  слели в едно. Впоследствие от лекарите научих, че съм бит и с винкелно желязо. Имам наранявания точно от такъв профил. По тялото ми и до днес стоят няколко отпечатъка V. (Вдига тениската си и показва моравокървавите дамги по гърдите.) V като Виктория, се шегуват някои от спасителите ми, но аз знам, че е V като винкел. Има разлика...

- Видя ли лицата им?

- Не, беше много тъмно, а и след тази канонада от удари е невъможно.

- Според свидетели биячите са викали "Полиция".

- Не съм чул, или поне не помня. Не издаваха никакви звуци, просто биеха.

- Разбра ли, че Банев и Колчев са се опитали да ти помогнат и даже са пострадали?

- Чух много по-късно.

- Какъв според теб е психологическият профил на нападателите?

- Дълги години съм работил в криминалния ресор на различни медии. Обичам такъв тип литература за профайлъри и т.н. Може и банално да звучи, но това са професионалисти, които ясно и точно изпълниха, това което им е било възложено. Те притежават дадени умения и са обучавани да правят и да изпълняват перфектно подобни задачи. Предполагам, че аз съм напълно безразличен човек за тях, просто един обект. Каза ли са им, че трябва да получа такова наказание и го получих. В този аспект аз даже не се опитвам да расъждавам какви са моите нападатели, камо ли кои са. Те просто нямат връзка с мен.

- Няколко дни бе пълна мистерия, с кого си бил на една маса. Как попадна в компанията на Брендо?

- В сайта Фрог нюз имаме подписан договор със строителна фирма, рекламира се при нас, както и в много други медии също. Финансовата част на този договор е в пъти по-ниска отколкото в големи медии. Другият повод всъщност бе идеята да убедя Банев, евентуално, да даде интервю за сайта. Известен е с това, че отказва да говори пред медии. Това бяха формалните поводи. Говорихме доста за спорт, за Олимпиадата в Пекин.

- Имал ли си усещането, че някой ти готви подобна наказателна акция?

- Притеснения съм имал през последните месеци, но предчувствие за такава жестокост никога. Не, не, не! Не съм допускал, че каквото и да съм направил като журналист, ще се стигне до подобна крайност. Аз не съм безгрешният журналист. Допускал съм неточности. Знам, че някои от публикациите в сайта не са се харесвали и има засегнати хора. Но, ей богу, винаги съм вярвал, че има достатъчно начини, дори и когато потърпевшата страна е много ощетена, да се изясни с дадения журналист. Законът дава също много възможности. Но това...

- А заплахи получавал ли си?

- Не.

- Какво целеше акцията - сплашване, предупреждение, или опит за убийство?

- Ако съдя по последвалите разговори с лекарите и медицинския персонал във ВМА, фактът, че сега съм жив, е добро стечение на обстоятелствата. Бил съм на ръба, даже съм бил "оттатък" няколко часа. Голяма заслуга сега да разговаряме и да се връщам към живота имат невероятните медици във ВМА. Ще спомена само екипите на доц. Николай Петров, доц. Евгени Белоконски, доц. Андрей Йотов, д-р Бобев, лекарите д-р Балтов, д-р Димова, д-р Богданова и много други. В реанимацията на тази клиника се изправят на крака хора в трагично състояние, отписани даже и от близките си. Пред очите ми това се случи с няколко човека.

(продължението на интервюто - четете в утрешния брой на "24 часа" и във Frognews.bg)