М. Петреска: В Македония не знам какво e да имам подкрепа от българската държава

интервю на Ана Кочева

- Ти си председател на сдружението за Македоно-българско приятелство, което буквално преди дни навърши юбилейните 5 години. Като се обърнеш назад, колко тежък беше пътят от началото дотук?

- Да, така е ... пътят наистина беше тежък,... но ние вървяхме бавно - стъпка по стъпка и може би затова по-силният на моменти  вятър така и не успя да ни събори. Имаше опити да се внесе раздор в сдружението ни, опитваха се да заплашват някои наши членове, но фактът, че отпразнувахме своя 5 годишен юбилей е доказателство, че тези опити в крайна сметка не успяха.

- Имаше ли съпротива от страна на македонските власти по някакъв начин?

- Официална, видима съпротива нямаше, но аз съм сигурна, че зад проблемите, които имахме, и зад опитите да се разруши и унищожи нашето сдружение, всъщност стоят точно те. Пак ще кажа, че открита закана и заплаха не сме имали като цяло....може би в единични случаи са опитвали нещо като заплахи, но до по-голями проявления не се е стигало и много се надявам, че и занапред няма да се стигне.

-  Впрочем какви са членовете на сдружението? Имат ли някакви проблеми хората заради това, че са негови членове?

- Нашите членове са съвсем обикновени хора, в него членуват българки като мене, македонски снахи, разбира се, има и хора които са с открити български корени,  хора, които имат много роднини в България, а и такива, които в лицето на България гледат като на своята втора родина.

- А ти самата сблъсквала ли си се с някакъв негативизъм? Отразяват ли се обществените ти занимания в личен план?

- С негативизъм съм се сблъсквала от страна на една малка част от простолюдието, което сляпо вярва на правителството и на неговите медии, поради което в лицето на България все привижда някаква заплаха или закана. Всеки път, когато се опитвам да обясня, че това въобще не е истина, се стига до негативна реакция. Но аз се радвам, че това е все пак една малка част от населението, докато особено младото поколение в Македония все повече мисли обективно и гледа напред в европейското бъдеще. Трябва да кажа и друго - слушала съм разни коментари от типа на този: “За какво ти трябва да се занимаваш с тези работи, не се ли страхуваш, защо не си седиш мирно, та да си живееш живота?” ... Ами аз съм си такава... - сърцето ми е пълно, удовлетворена съм от тази моя работа. Занимавам се с това заради себе си, заради моите деца и заради всички наши хора в Македония.

- Има ли много желаещи в Битоля, където живееш, да изучават книжовен български език и да се подготвят за следване в България?

- Правителството на Македония, за да попречи на отлива на студенти, голяма част от които тръгват за България, отвори университети във всяко село и град в Македония. Но вече дори и децата разбраха, че с тези дипломи, които не се признати в много други държави, едва ли ще имат светло бъдеще и много бързо интересът за следване в България отново се увеличи. Ние за втора поредна година организираме информационна борса на българските ВУЗ-ове и гледам че бройката на кандидат-студентите се увеличава.

- Маринела, усещаш ли подкрепата на българската държава?

- Не знам....усещам ли я???.....Не знам какво означава да имаш подкрепа от една държава, може би точно затова защото я нямам. Българското консулство в Битоля подкрепи две наши инициативи, но аз мисля, че това е твърде малко...  Подкрепата идва от хора, от родолюбиви българи, които ни помагат, които имат сетива за нашите идеи, и безрезервно ни дават своята помощ. И за да не звучи голословно, ще дам конкретен пример – голяма опора получаваме от Фондация Българска Памет на д-р Милен Врабевски, той подкрепя наши инициативи, а всяка година по два пъти ученици от региона посещават редовните семинари на Фондацията и разширяват хоризонтите си.

- Разкажи накратко как се живее в Македония, какъв е стандартът, кои са най-големите тревоги на хората там?

- В Македония хората имат същите проблеми както и в България - безработица, лошо здравеопазване, проблеми в образованието на нашите деца, ниски заплати, а висок стандарт за малцина и т.н. Познато е, нали? Тоест, тези проблеми се на всички, независимо какъв си по националност или вяра.  

- Има наистина ли искрено желание за членство в ЕС у обикновените хора, защото т.нар. управленски заявки невинаги са достатъчно искрени?

- Да, тази искреност се усеща най много у младото поколение. Младите са тези, които искрено желаят Македония да бъде част от европейското семейство поради всички възможности, които ще им се предоставят тогава - за по-добро образование и за по-добра професионална реализация след това. Безвизовото пътуване също е една от причините. Всички умни и образовани хора трябва да желаят това, защото така ще бъдем по-сигурни за бъдещето си. Искрено се надяваме всички ние, че това ще стане в най-скоро време и тогава Македония ще поеме своя европейски път. Друг път просто няма!