Проф. Ана Кочева за ФрогНюз: Българският език се оказва съблазнителен за съседите ни - затова Сърбия говори за "шопска нация"

Това каза пред ФрогНюз проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките (БАН), специалист по българска диалектология и лингвистична география.

Говорим с нея за сръбския наратив за "шопска нация", защо Сърбия опитва да наложи идеята, че съществува "шопски език" и как  това не е вярно.

"В етикетирането на тази “нация” и на този “език” като “шопски”, тези говори са обявени за един хибрид, не са нито български, нито сръбски. Но познавайки много добре езиковото строителство на Балканите, не бихме се изненадали, ако на един по-късен етап те бъдат обявени вече и за сръбски. Всички аргументи в това отношение ни подсказват абсолютно недвусмислено, че тези северозападни български говори споделят фундаменталните особености на българския език, които имат самобитен характер. В тях има редица особености, характерни само за българския език в цялото славянско езиково семейство".

Ето и цялото интервю:

Проф. Кочева, какво всъщност ни казват сърбите – сръбските медии и сръбските политици, когато говорят за “шопска нация”?

Особено сръбските медии напоследък – зачестиха опитите за налагане отново на т. нар. “шопска нация” и “шопски език” и то в районите с традиционно българско население. Разбира се, това са абсолютно неверни исторически и езикови факти, аз ги наричам научни недоносчета, но тази теза всъщност не е нова. Това, че говоренето на тази тема напоследък се активизира, в никакъв случай не означава, че не сме чували всичко това многократно назад в годините. 

Темата, освен всичко останало, варира. Преди известно време много активно се беше поделило говоренето за торлашки език. Отново се визираха райони от двете страни на българо-сръбската граница – райони с традиционно българско население. Тезата за “шопска нация” и “шопски език” непрестанно се лансира – не от академичната общност, но пък вероятно с мълчаливото съгласие на по-висши институции, защото в Сърбия няма нищо случайно, което се прави и се говори, особено в проправителствените медии.

Всичко това ни говори, че старата сръбска доктрина, която е родена още в края на XIX век, от времето на Гарашанин и Новакович, ни най-малко не е излязла от употреба, независимо от това, че вече сме в първата четвърт на XXI век. Тази доктрина е устойчива и очевидно има среди в Сърбия, които не могат да се откажат от подобни претенции. 

Ние разглеждаме чисто научно този въпрос и това са най-силните доказателства за опровергаването на тази теза, независим че, повтарям, тя не идва от високите академични среди в Сърбия. Напоследък темата се поде за пореден път, като опасното е, че се визират районите, които са свързани със Западните покрайнини, където има официално признато българско малцинство –  Босилеградско, Царибродско. Българско малцинство, което живее зле, което е подложено на икономически несгоди с една-единствена цел – този район да се обезлюди, впоследствие да се засели със сърби. В тези краища населението все още има българско самосъзнание, българска национална принадлежност, идентичност, твърди, че е част от българската нация, говори български език.

Това е населението, което попада в границите на Сърбия след Ньойския договор, след 1918-1919 година. И до ден днешен то е подложено на етническо прочистване, макар и непряко, не в онзи смисъл на думата, с който е извършено такова прочистване в Поморавието, където също е имало много българи, говорещи български език. Все пак, днешните лостове са много по-перфидни, но също така достатъчно въздействащи. 

На 28 януари екип учени от Института за български език и Института за исторически изследвания при Българската академия на науките представихте становища по повод спекулациите, с които сърбите оспорват българската национална идентичност на българите в Сърбия. Вие бяхте част от този екип, защо предприехте тази стъпка?

В последната седмица от Института за български език, заедно с колегите ни от Института за исторически изследвания, представихме научни факти и аргументи за това, че в тези райони не просто има смесено население, а има българско население, което говори български език, диалекти на българския език. Направихме го, защото бяхме помолени от нашите сънародници в Западните покрайнини. Те написаха отворено писмо до президента Вучич, до посланиците на страните-членки на Европейския съюз в Сърбия, за това, че се чувстват застрашени от опитите за налагане на “шопска нация” и “шопски език” в техните райони. Поради тази причина, ние решихме, че трябва да дадем нашите научни аргументи. 

Какви са тези научни аргументи?

Българският език, както всеки друг език, има различни териториални диалекти и точно поради такива промени от извънезиков характер, за които аз говорих, днес той се открива както в държавните граници на Република България, така и извън тях – в историко-географските области Мизия, Тракия и Македония, като част от тези области се намират в съседни държави, в това число и Сърбия.

Независимо от лоялното си съвременно гражданство – тези наши сънародници са граждани и на Република Сърбия, те са съхранили майчин език в неговия автентичен диалектен облик, своята родова памет и своята национална принадлежност. Тези северозападни български говори, които сръбските медии обявяват за “шопски”, обхващат пространството от река Дунав на север, долината на река Българска Морава, която днес се нарича Южна Морава в Сърбия – това е на запад, и езерния район в южната част на географската област Македония на юг. И географски, и езиково тези говори са няколко вида, но са български същински северозападни говори – това са Белослатинско-плевенски говор, Видинско-ломски говор и крайни северозападни говори, каквито са пограничните. У нас те са в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко, в Република Сърбия са в Царибродско и Босилеградско, в Република Северна Македония са в Кривопаланско, Кумановско, Тетовско. 

Критериите да отнесем тези говори към българските диалекти са изцяло лингвистични и те са много силни. Българският език е безпадежен, каквито са и тези диалекти. За сметка на това сръбският език има 7 падежа. Българският език е развил една категория определеност – членната форма: “човекът”, “жената”. В сръбския език такава липсват. В тези български диалекти има не просто една членна форма, но на места цели три – има система за тройно членуване. Там казват и “човекът”, и “човекъв”, и “човекън”. Това са особености – системата на тройно членуване, които можем да срещнем и в Родопите. Така че българската граматична система – гръбнакът, морфологията, тя е свързана с идентичностната същност на диалектите, с техния център. Има сръбски елементи, но тези сръбски елементи се отнасят до периферията. 

Така че всички аргументи в това отношение ни подсказват абсолютно недвусмислено, че тези северозападни български говори споделят фундаменталните особености на българския език, които имат самобитен характер. Това, което изредих, е характерно само за българския език в цялото славянско езиково семейство и за никой друг от славянските езици. 

Тези критерии за национална принадлежност имат комплексен характер. Те включват и етнографски характеристики, и исторически характеристики. Така че в този смисъл не само за нас, но и за науката въобще няма никакво съмнение, че става дума за жители на стари български области, които днес са в териториите на друга държава, но по отношение на езика и националното самосъзнание тези хора, попадайки в друга държава, не са се събудили на следващия ден с нов език и с ново самосъзнание.

Интересното е, че дори и българско население се обявява за част по шопската нация. 

Тъкмо това исках да попитам – когато четем сръбските медии, виждаме, че това, което те определят като “шопска нация”, не е само на територията на днешна Сърбия, а прескача към територията например на град Враца.

Именно, да. Това, което е опасно в етикетирането на тази “нация” и на този “език” като “шопски”, се свърза с факта, че тези говори са обявени за един хибрид, не са нито български, нито сръбски. Но познавайки много добре езиковото строителство на Балканите, не бихме се изненадали, ако на един по-късен етап те бъдат обявени вече и за сръбски. Тоест да се мине през тази междинна фаза на тяхното отлъчване от българското езиково тяло – през хибрида “шопски език”, и след това новото етикетиране да е “сръбски език”. Тази практика познаваме от историята на днешния официален език на Република Македония – нищо ново под слънцето на Балканите, за съжаление. 

Българската езикова и етническа снага се оказва изключително съблазнителна за нашите съседи, които час през час се опитват да откъснат нещо от нея.

Защо е толкова апетитна?

Защото ние имаме огромно езиково наследство, история на езика, огромна книжнина, обичаи, традиции, писменост, култура. Всичко това е много апетитна хапка за нашите съседи в XXI век, когато би трябвало тези региони с население с двойно гражданство да ни обединяват, вместо да ни разединяват.

Какво може да произведе това говорене за “шопска нация” и "шопски език", ако няма реакция –  да, на академичната общност, но и на държавно ниво?

На този етап не се налага чак такава държавна реакция, защото ние сме конфронтирали с научни аргументи. Тъй като от нас се иска научен отговор, ние го даваме. Не мога да допусна, че ще се отиде по-далеч – поне засега.

Имам едно свое обяснение, което може би е спекулация, но все пак ще го кажа – в този момент на сериозно политическо напрежение в Република Сърбия, когато има огромни вътрешнополитически проблеми за президента Вучич, се търсят някакви начини да се намери външен отдушник. И, вероятно, ние сме удобен отдушник в това отношение. 

Вучич да потуши протестите с разговорите с България и “шопска нация”?

Трудно ще ги потуши, но вероятно би могъл да отклони вниманието в различна посока, за да може напрежението да се размие. Това са лично мои спекулации, но не изключвам възможността да са истинни. 

Каква според Вас е целта на говоренето за “шопска нация” и “шопски език”?

Това говорене е континуитетно в сръбската обществена мисъл. Води началото си от края на XIX век и продължава във времето. Тъй като става дума за области с изконно българско население в границите на Република Сърбия, със сигурност не е особено приятно, когато имаш национално малцинство, което отстоява своята национална идентичност – нещо, което те най-вероятно биха искали да минимизират, така както е действано в Поморавието, където е извършено етническото прочистване. 

Сега желанието е да се обезлюдят и тези райони и може би след това да се заселят със сръбско население, така че да няма вече съмнение какви са те по своята идентичност и, разбира се, по език.

Интервю на Илияна Маринкова