Проф. Игор Чубайс: На Русия и е нужен ”Руски Нюрнберг”, вървим към икономическа катастрофа

Игор Чубайс е уверен, че без националното предателство на Ленин през 1918 г. Втората световна война щеше да е невъзможна, а съветската власт не само спира развитието на Русия но и прекъсва приемствеността с хилядолетната история на държавата. Той е категоричен, че немски и финландски отряди са превзели Зимния дворец в Петроград, а не матроси и войници.

- Игор Борисович, какво в края на краищата е ВОСР - революция или преврат?

- Ленин нарича 25 октомври 1917 г. "преврат", този термин той употребява неведнъж в своите стати. Статусът си на "велика революция" Октомври получава благодарение на Сталин, десетилетия след идването на власт на болшевиците. Но към реалния характер на протичащите събития, всичко това е имало косвено значение.

Революция е това, което е станало през февруари 1917 г., когато Николай Втори се отрича от престола и властта преминава във Временното правителство. Революцията не е от тези мероприятия, което става един път на половин година.

Без съмнение е вземането на властта в резултат на въоръжен заговор на властта в руската столица. Това събитие отзнаменува най-страшната катастрофа в историята на Русия, която е сравнима само с татаро-монголското иго.

- Всички революции се предшестват от някаква криза, която води към промени. Какво става с Русия през 1917 г.?

- Към края на 70-те години на 19 век Русия, заедно с Британия, става най-голямата държава на планетата. Но в Кримската война тя за първи път от 100 години е победена. На това държавата реагира с много реформи: селска, военна, правова, университетска. До 1917 г. ние имахме най-високи темпове на икономически развитие в света - 10-12% ръст на БВП. В страната се бележи демографски скок. Приносът на Русия в агроекспорта е 40%. Ддостиженията на руската култура даже болшевиките не можаха да фалшифицират- Сребърния век на поезията, системата на Станиславски и музиката се говори и до днес. 18 випускници на руски гимназии и университети, прокудени от страната след Октомври, станаха Нобелови лауреати. В Петербург и Москва работеха финландски гастарбайтери, през 1914 г. в столицата започва строителството на метрото. Част от медицина е безплатна. През 19 век по политически причини са осъдени на смърт 41 души, докато през първите 35 години на болшевизма живота си губят 65 млн. В 20 век Русия влезе с претенциите на световен лидер.

- Но точно в началато на 19 век страната се разтресе от протести и революции?

- Икономическият ни триумф вървеше успоредно с кризата в сферата на идеите. В основата на нашата държава, както и на европейските ни съседи, беше вярата. Тоест императорът е определен от Бога и негов месия на земята. Ала в края на 19 век и началота на 20 започва криза и на християнството. Това води до промяна на целия обществен живот, неговото ускорение, преход от феодализма към капитализма. Идват и успехите в естествознанието, които водят до научно-техническата революция на 20 век. Познанието на света оставя Бога на втори план, но както предупреждаваше Достоевски: "Ако няма Бог, е позволено всичко". Русия чу това и се стигна до февруарската революция през 1917 г. същността на която бе преходът от  религиозна към гражданска легитимация на държавата. Главният лозунг на Февруари бе - всеобщи и свободни избори, които да определят бъдещето на страната. Но Временното правителство забави изборите и от това спечелиха болшевиките. На 25 октомври те превзеха Зимния дворец с обещанието в скоро време да се проведат избори. В двореца ги вкараха не хиляди матроси и войници, както пишеше в съветските учебници, а финлански и немски специални отряди, които трудно пробили женския батальон и юнкерите, които охранявали временното правителство.

Изборите са на 12 ноември 1917 г. и болшевиките са ужасени, след като получават едва 23% от гласовете. Народът не подкрепя Ленин и партията му, но болшевиките навсякъде укрепвали властта на Съветите и издавали декрети. И когато на 18 ноември на Учредителното събрание делегатите обявили за незаконни болшевишките декрети,  чекистите разгонили парламента , сложили катинар на Таврическия дворец и стреляли с картечници по работниците. От този момент властта в Русия е незаконна и доктаторска или както я определя Ленин "от нищо неограничена, от никакви закони и правила, опираща се на насилие".

- Игор Борисович, действително ли болшивиките са били спонсорирани от Германия?

- Да започнем с това, че през първата световна война Германия претърпя тежки загуби, като воюва на два фронта. Немците загубиха 50% от БВП, французите - 30%, а Русия - 20% / до началото на Гражданската война/. На Кайзера му беше необходимо да се избави поне от единия фронт. След 17 февруари 1917 г., когато Русия продължава войната, болшевишките водачи се върнаха от Швейцария в Петроград. Някъде от февруари 1917 временното правителство започва да събира доказателства за работата на болшевиките за "германскка поръчка". Следствените материали, унищожени след Октомврийския преврат, са около 21 тома. Бил подписан указ за арест на Ленин, съдебното заседание било назначмено за октомври. И пломбираният вагон с милионни дойче марки не е мит.

- Има документи, които потвърждават, че на 8 април 1917 г. един от ръководителите на немското разузнаване в Стокхолм е телеграфирал в Берлин: "Пристигането на Ленин в Петроград е успешно. Той работи така, като искаме". Поддръжката на руските радикали води в крайна сметка към подписване на Бресткия мир?

- Абсолютно. Болшевиките станали причина за поражението на Русия. С други думи поражението на Русия в Първата световна война е следствие от националното предателство на болшевиките.

- Но на едно предателство не може да утвърди режима им. Болшевиките не само взеха властта в Русия, но я удържаха 70 години, като победиха професионалната Бяла армия. Как стана това?

- Причини много, една от тях е безграничната жестокост. Ленин и Троцки са фанатици. Те казват - нека 90% от руснаците да загинат, но 10% ще живеят при комунизма. Към "светлото бъдеще" те вървяха с терор и с непознатата в руската история силова структура - ВЧК. Русия за тях е експериментална площадка в огъня на световната революция. Ето и цифри. Когато през 1918г. е убит ръководителя на на Петроградското ЧК Мойсей Урицкий, започва червен терор и без съд са убити 10 000 души. А след покушението на Алексадър Трети, в което участва и Александър Улянов, са разсреляни 5 души и десетина получили различни срокове каторга и изселване.

По време на гражданската война жертвите са 15 млн., по време на изкуствено създадения глад си отиват 14,5 млн., ГУЛАГ, депортацията на цели народи, взема живота на 6 млн. души. През 1917 г. Русия е 185 млн., а през 2015 - 143 млн.

- И търпяхме това заради сетлото бъдеще ?.....

- Не нашият народ се е съпротивлявал. Вижте хронологията:

През 1920 г. - селската война - "антоновщина", въстанието в Кронщат

През 30-те години - селски бунтове в цялата страна

През 40-те - народни бунтове в Новоросийск, Оренбург, Славянск

През 60-те - Краснодар, Киров, Новочеркаск

През 70-те - в Новомосковск, Душанбе, Алма Ата, Якутск

От края на 50-те до средата на 80-те има десидентски протести.

Но през всичките тези години се славеха ударниците във вестниците, звучаха бодрячески песни, вървяха филми за нашия щастлив живот.

- Навярно голяма част от съветския народ не е бил информиран, и нищо не е подозирал?

- Подозирал е, разбира се. Иначе щеше ли да ги има опитите, да се разруши тази власт? Друг е въпросът, че да се премириш с поражението, да се откажеш от идеите, които са набивани в главите 70 години, е доста сложно. Затова продължаваме да живеем в една квазидържава, със същата самоназнаваща се номенклатура и вождове. И какви са изводите? Днес можем категорично да кажем, че Русия загуби 20 век!

Обещанието да се построи комунизма се реализира като разпад на държавата, загуба на 5,5 млн. кв. км. територия, което представлява територията на 10 Франции. Населението към 2000 г., по прогнозите на Димитър Менделеев от 1900-та година, трябва да е 593 млн., а сме с 450 млн. по-малко. Изчезнаха създадения с огромни усилия Коминтерн, социалистическия лагер, СССР, КПСС. Комунизмът никой не го видя / освен някои партийни работници/.

Поддръжниците на съетската квазидържава превъзнасят победата във Втората световна война и спасението на Европа от фашизма. Но митологията бързо се изпарява, когаго погледнем фактите и документите. Без болшевишката власт, втората световна война щеше да е невъзможна. Русия щеше да е сред победителите, а не като Германия. И шансовете на Берлин да започне война на два фрона без съюза със Сталин биха били равни на нула. Самият Сталин пък и другите съветски ръководители признават, че без помощта на САЩ и  Англия СССР можеше и да загуби войната. Победител бе не са СССР, а 53 страни от антихитлеристката коалиция.

А на възхваляващите съветското ще попитам да обяснят, защо Източна Прусия, която влезе в състава на СССР като Калининградска област, не надмина по икономичски показатели победената Германия? Защо Южен Сахалин и Курилите не надминаха атакуваната  с атомни бомби Япония? Защо учителите и докторите в днешна Русия получават по 150 долара, а в победените страни десетки пъти повече....

- Как става с Русия днес, накъде вървим?

- Още през 2012 г. експертите прогнозираха, че 2017 г. е последна година за руската икономика, ако няма реформи. Но реформи са невъзможни без демонтаж по вертикала, без десъветизация на страната. Експертите уточняват, че през 2017 г. доходите от бюджета ще се изравнят с държавния дълг. Вижда се, че летим към необратима икономическа катастрофа.

И не на последно ммясто, най-голямата загуба не са нито парите, нито на територии, а човешката деградация. Всичките 95 години съветска власт са несъвместими с морала и интелекта, със самото съществуване на активните и порядъчните хора. Тях ги съдят, убиват, уволняват. Но те държат на своята страна до последно.

Само едно поколение за цяло столетие можа да се реализира - наричат се "шестдесетници", останалите са безлични. Надявам се , че през следващите година, година и половина у нас ще има фундаментални промени. Предстои ни мирен демонтаж на съществуващата система, нужен ни е "Руски Нюрнберг", нужна ни е приемственост от историята на Русия и споделяне на западния и световния опит. Необходима е поддръжка на нашите съотечественици, които бяха принудени да напуснат Русия.

Интервю на Олга Воронина
Превод - Frog news

Игор Чубайс е роден в Берлин в семейството на военнослужещ. През 1972 г. завършва философския факултет на Лениградския университет, а след това аспирантура в Института по социология на Академията на науките. Доктор е на философските науки. През 80-90-те години е един от лидерите на неформалното демократическо движение. През 2006-2012 г. е водещ на програми на няколко руски радиостанции. Автор е на повече от 15 книги и 200 статии. Днес е професор в Московския икономически институт.