Проф. Мария Славова пред Фрог: Сделката на ББР трябва да се развали, уволнението на борда не е санкция

Това каза пред Фрог нюз професорът по административно право и доктор по административно право и административен процес Мария Славова. Ето какво още обясни тя:

-        Проф. Славова, много ваши колеги, адвокати , твърдят, че заповедите на здравния министър Кирил Ананиев, касаещи ограниченията във връзка с извънредното положени, са незаконни. Това вярно ли е?

-        Струва ми се, че заразата ни ужасява, но ужасът не е достатъчен, за да погледнем към променения фокус на живота, да се обединим около справянето със смъртоносната опасност. Продължаваме да съдим политиците. Това е разбираемо, защото гражданският контрол е важен и не бива да отпускаме крак в желанието да получим от държавните органи изпълнение на онова, в което са се клели. Всички нас ни държи инерцията на политическата злоба. Но когато се внушава на хората, че заповедите са незаконни, че са нищожни, както се изразяват някои мои колеги, всъщност се създава  погрешно внушение, че тези заповеди могат и да не бъдат изпълнявани.

-        Как би могъл човек да се ориентира тогава какво да прави и кого да слуша?

-        Дали едни заповеди са нищожни, дали са незаконни, решава съдът. За индивидуалните административни актове, каквито са тези заповеди, има предвиден всячески контрол, т. е. общата клауза на контрола върху тях предполага, че те могат да бъдат оспорени и по административен, и по съдебен ред. Никой обаче няма да се занимава с това днес. И е пустославно и разглаголстване да внушаваш на хората, че „министрите пак не са свършили работа, пак са сбъркали както обичайно, че са некадърници, и не трябва да ги приемаме насериозно“.  Политиците търсят в тази ситуация, и това се разбира прекрасно, индулгенция за всички грешки, които са извършили днес, в миналото пък и за в бъдеще. Но нима не усещаме, че най-после има държава, че за нас се грижат. Държавата работи. Колелата скърцат и ние бихме могли единствено да бъдем съпричастни, а не да мразим и да пречим.

-        Според вас тези заповеди нищожни ли са?

-        Заповедите не са нищожни и дори не са унищожаеми, защото отговорят на изискванията на закона. За юристите го казвам, отговарят на изискванията на чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс. И като съответни на тези изисквания, те са законни и трябва да се спазват. Ако някой би искал в бъдещото, с оглед на миналата практика да оспори и да иска обезщетение за последиците от тях, това може да стане едва когато съдът започне да работи. Но при всички случаи в момента подобни призиви са социално неподходящи и юридически несъстоятелни.  Превалира като че ли търговският усет на юриста, ще кажа на адвоката, а не професионализмът му.

-        Но уважавани адвокати с огромен опит твърдят, че заповедите може да бъдат оспорени. Защо ще го правят?

-        Защото това е пир по време на чума. Многословните юристи паразитират върху страха, върху несигурността и се държат така, че все едно не е пандемия, а една от поредните глупости, които натвориха политиците. За да бъде една заповед нищожна, тя трябва да е издадена без основание, в нарушение на процедурата и по съдържание да не отговоря на интереса на адресатите си. Това не е вярно - заповедите отговарят на интересите на хората, те целят да се укрепи положението и в едната, и в другата област-дали за здравето или за подпомагане на икономиката, тези опити на политиците са правилни и няма юридически основания, те да бъдат обявени за незаконни, камо ли за нищожни.

-        Но някои ваши колеги дори казаха с огромна доза категоричност, че те са противоконституционни. Възможно ли е вие да бъркате?

-         Тези колеги, които се произнасят по противоконституционността на административните актове имат опит в гражданското право, в търговското право, може би и в наказателното. Но при всички случаи не са наясно с конституционното  и административното право.  И затова моят съвет е по-скоро да не компрометират собствения си професионален статус . За мен е по-драстично това, че подобно поведение е не само непрофесионално, то е неморално, а претендира да отваря очите на хората! Подобни изказвания, подобен шум в нестройната система на правосъзнанието на българина е  не само неморален, той е неродолюбив. Хората днес имат нужда от насърчение, имат нужда от обединение в посоката, в която се върви.

-        Защо дори тази опасност не ни обединява? Дистанцията заради пандемията сякаш не е само физическа.

-        Не мисля, че не ни обединява. Бедата винаги сродява, дори груби индивидуалисти като нас, българите. Но наистина защо трябваше да дойде бедствие, за да се види, че и ние имаме държава?! Набива се на очи обаче противодействието, съпротивата, правото на протест, което е абсолютно естествено и дълбоко внедрено в нашата народопсихология. Ние оцеляваме чрез съпротива. Но нашата съпротива е мека, проявява се късно, когато ножът е опрял до кокала. Естествено, че има и други, разумни гласове на съпротива, и слава Богу. Но за мен се чувства общност- това, че се ръкопляска по балконите, че все пак хората са си вкъщи. Повече са по улиците, отколкото в Париж и Лондон, но все пак е наложена дисциплина като отговор на страха и заразата. Дисциплината не е доброволна, но е вид избавление. В извънредното положение основното е, че е извънредно. Това трябва да се предпоставя. Понеже е извънредно, извънредно трябва да можем да му отговорим. Що се отнася до поведението на политиците, там се цели незабавност. И затова някои от действията на Народното събрание, на изпълнителната власт и ВСС, бяха мерки, взети в условия на неизбежност, форсмажор, бързане. Затова има първо Решение на НС, а след това закон.

-        Опасността продължава обаче да държи и политиците ни в различни полюси.

-         Хубаво е, че се разчиташе първоначално на някаква политическа солидарност, но за кратко. След това се заеха предишните позиции на противопоставяне, което е грешно. Това е политическа грешка и последиците са неизбижни. Важното е, да се разбере, че извънредното положение не се познава. То е неизвестна територия. Не е практика в държавния живот, не е предмет на правна уредба. Само е споменато в Конституцията и в чл. 122 от Закона за отбраната и въоръжените сили. И то е споменато с надежда, че едва ли ще се стигне до него, в смисъл, че не е изчерпателно уредено. Но да се иска на всяка цена да се приеме и уреди всичко в закон, като гаранция за демокрация, означава, че се предпоставя гаранцията пред живота и здравето на хората, а именно това се изключва от форс мажора. И съответно ние не сме подготвени. И действаме често пъти с едни неточни и непремерени действия. И това, че политиците се отказват от някои мерки, а после ги връщат, не може  да е повод за насмешка. Можем да правим политическа сатира от това - прекрасно! Нека да има политическа сатира, нека в телевизията на Слави се коментира. И така е правилно. Днес срещнах едно симпатично изречение - че нашият генерал е говорител на коронавируса. Можем и трябва да се шегуваме.

-        Може ли държавата да се управлява със заповеди, някои от които просъществуваха само за часове? 

-        Цялата дейност на изпълнителната власт сега се основава на закона за извънредното положение. Конституцията предвижда този ред. Законът за извънредното положение указва кой го изпълнява. Това е основен принцип в правото - законодателната власт дава на изпълнителната власт правното средство да изпълни това, което е записано в закона. Няма как да го направи законодателната власт. Ролята на изпълнителната власт е да конкретизира закона. Някои юристи си позволиха да кажат, че в Закона за извънредното положение трябвало да бъдат уредени всички въпроси така, че да няма нужда органите на изпълнителната власт да издават купища заповеди, някой ги преброи, че са 40. Един друг колега дори каза, че най-важната заповед я няма – тази за създаването на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Трябва да си дадем сметка какво е това вглеждане. Ето го щабът и той работи, какво повече?!

Порица се делегираното законодателство!

-        Бихте ли пояснили за нашите читатели?

-        Делегираното законодателство е естествена форма на дейност на изпълнителната власт. Тя не е отказ от компетентността на законодателната власт. Това не е нито разтоварване на законодателната власт, нито е деконцентрация, нито е прагматизиране. Това е естествената форма на дейност на изпълнителната власт. Делегираното законодателство е универсална практика. Моделът е френски, тръгва от Франция. Но всъщност, като се върнем назад и в Англия цялото историческо развитие на люлката на демокрацията почива върху делегираното законодателство.   Нашата история през последните 140 години нерядко е наниз от правни действия, които не са били покрити с точни юридически формулировки. Когато е форсмажор, тогава отстъпваме от формата. Гледаме да е правилно съдържанието. И това е разбираемо. Не виждам защо в условия на незабавност и когато борим опасност, е необходимо да се вглеждаме в най-малкия детайл. При това, ако детайлът в производството е нарушен, това не инвалидира акта. Инвалидира го лошото съдържание. Това е естествената дейност на държавата-законодателната власт издава, а изпълнителната конкретизира закона с подзаконови актове. И тъй като би било крайно неоперативно да се събира МС и непрекъснато да издава правилници по приложение на закона, пък после наредби по приложение на правилниците, после инструкции, понеже целим бързина, естествено се отива към заповеди, които се издават и променят най-бързо. Заповедите са обжалваеми, контролират се с най-много средства за защита на правата и интересите на гражданите.

-        Възможно е в тях да има пропуски?

-        Напълно е възможно. Но те много лесно се променят. И затова има нови и нови. Ето, че тръгна един портал в МС, аз не харесвам когато неюристи си позволяват да коригират текстовете на актове, но този портал спестява на хората необходимостта да четат от първата до 40-та заповед, за да разберат какво действа. Иначе казано оперативно е това, чудесно е, че са го направили. Да излезем от извънредното положение, пък после ще перфекционизираме правото.

-        Хората, обаче се гневят,  според мен с право, заради ограничената свобода.

-        Когато има извънредно положение, трябва да допуснем ограниченията. Въпрос на приоритет.  Зависи кой дирижира, кой и колко убедително дава тона. За мен е смущаващо, че църквата също се оказа някак извънредна. Мерките са за всички - за църквата, за вярващите.

-        Защо тогава по отношение на твърдостта на мерките в храмовете се даде стъпка назад? Редно ли е владиците ни да са над закона?

-         Мисля, че се търсеше някакъв вид консенсус с църквата. Историята показва, че подобна конкордия с църквата не може да бъде постигната. Църквата и във вековете трудно се е отказала от господстващото си положение и сега  не отстъпва от монопола върху църковния ритуал. Именно за църквата се е появило  твърдението, че целта оправдава средствата. Мисля, че би трябвало реакцията на държавата да бъде по-категорична. Но си представям едни грозни картини, при които полицаи спират вярващите пред храма и това ми се вижда недопустимо.

-        Но нали вярата  е в във всеки от нас, където и да се намираме? Нали определящото в момента е здравето на хората? Казват го лекарите, с които най-много се съобразяваме.

-        Безспорно е така. Има промяна на приоритетите. Основното е да се спасим от смъртта, да избегнем разпространението на заразата, за да можем да подкрепим вярата! И тук отстъплението идва не от друго, а от правния принцип на равенството. Или сме равни пред закона и всички ще бъдем равно наказвани, или не сме равни и да видим дали привилегията „вяра” няма да доведе до едно увеличаване на интензивните случаи. Но този риск е грешно да бъде поеман. Неудобно ми е от болните хора, от изплашените. Вместо да им покажем една трезва преценка, ние като че ли ги бутаме напред да нарушават, да оспорват. Ето един колега се яви пред медиите и призова: „Оспорвайте!“. Търсим под вола теле. Властта работи, кусури не може да няма.  Единствената цел, заради която властта може да бъде упражнена правилно е да се запазят хората от увреждане. Всичко останало е излишно. Цялото противопоставяне е между равенството и свободата. Напрежението между свободата и равенството е неунищожимо. Няма начин те едновременно да бъдат оптимизирани, т. е.  и двете да бъдат задоволени. В условия на форсмажор, искаме или не искаме, ние сме равни пред заплахата. Обаче искаме да се борим и за свободата си. Да бъдеш свободен, значи да зависиш от закона. Ако сме зависими само от закона, но тогава сме равни и се отказваме в равна мяра от свободата, за да постигнем здравето и надеждата. И не може да правим никакви изключения за Великден или за каквито и да било други следващи празници.

-        Тази извънредна ситуация не минава „гладко“ и заради скандала с ББР.  Шефът й Стоян Мавродиев обясни, че предоставянето на 75 млн. лева на колекторска фирма е нещо нормално. В същото време премиерът махна цялото ръководство на банката. Как си го обяснявате?

-        Очевидно е, че тази сделка не трябваше да се случва. Тя е в нарушение на правото на ЕС. Но самият факт, че на екрана се явява лице във функция и има куража да говори неистини като тези 500 млн. лева обезпечение, показва друга картина. Става дума за 500 млн. несъбираеми вземания. Ако са обезпечени тези взамания, банките да си ги съберат.  При това става дума за кредит на банки, които в 10-годишен период ще върнат 75 млн., в момент, в който на улицата са огромно число безработни. И това е „държавната” банката за развитие. И тази банка се управлява от лице, което има пряк коридор, сега е много модерно да се каже, към ЕБР. И той се удря в гърдите и казва: „Какво привлякохме, каква работа свършихме!“. Чудесно! Хайде сега теглете чертата и кажете тези пари за кого отидоха?! Както самият той не се посвени да каже – отидоха за едрите търговци. А не за дребните  предприятия. И за мен тук няма абсолютно нищо странно. Очевидно този председател на банката си е опекъл работата, за да има самочувствието да излезе и да твърди че премиерът не е наясно, иначе сделката е законна. Уволнението на борда на банката  дори не е санкция. Санкция би било да се развали тази сделка и отговорните да платят неустойката.

-        Възможно ли е изобщо това да се случи?

-        Винаги може, само че неустойките са крайно неприятни. И  е важно да установим парите дали са тръгнали, дали са реално обезпечени. Защото става дума за колекторска компания, която ще се обърне към длъжниците, които са гарантирали тези взимания вероятно със своя  екзистенц минимум, като например ипотека върху единственото жилище. За какво обезпечение можем да говорим тогава? Значи давате 75 млн. на онези бирници, които ще вгорчат и без друго нелекия живот, който ни предстои?! Дали въобще можем да прогледнем, до провидим зад кривата?!  Българинът разбира за какво става дума, у нас всичко се знае.

-        Повече юридически или повече морален е този проблем?

-        Изцяло юридически. Той е извършен на границата на закона с юридически инструменти, като е създадена привидност, че това е законно и е за добро. А че този, който е избрал перфидно юридическите мерки, е лишен от морал, за мен няма каквото и да било съмнение.

Интервю на Катя Илиева