М. Радева: Единственият ход на Борисов е да стане и да се извини

- Нека да дадем шанс на Корнелия Нинова, защото дотук сме я виждали в една роля – жена, депутат, амбициозна, много ми напомня за острието Мая Манолова, струва ми се такъв типаж, но в новата си роля Манолова стана по-балансирана и кротка, коментира за Фрогнюз социологът Мира Радева. Очаквам да видя Нинова в нова светлина, в ново качество, защото често и медиите налагат някакви щампи, човек влиза в определена линия на поведение и е осветен само от тази си страна. Сега ми се струва, че ще видим една нова Корнелия Нинова с ново поведение. По-големият проблем е БСП, за обществото отдавна беше ясно, че там има нужда от кардинални промени, но в самата партия малко късно го осъзнаха. Според мен дори и зад тази на пръв поглед рязка промяна се крие статукво. В този смисъл решителността на Нинова да промени партията е нещо, което очакваме да видим, но не съм сигурна, че ще се постигне. Защото, каквото и да говорим, Корнелия Нинова въобще не е от вчера; тя отчасти е рожба на този партиен модел, който представлява БСП. БСП е единствената оцеляла социалистическа партия, тя оцеля, благодарение на „Братя, обединявайте се, така по-лесно ще се задържим” и точно това оцеляване на всяка цена обезкърви БСП. когато целта е оцеляването, а не защитата на определени ценности, неизбежно се получава разпад, съществуваш, за да не умреш, а не за да браниш интересите на социалните групи. Това отиде на заден план и ги превърна в партия на едрия капитал и на олигарсите и тук е огромният парадокс – БСП уж трябва да са леви, но такива ли са и как да повярваме на това ляво. Вътре седят едни хора, които са сред най-богатите. Това е едно естествено препятствие пред всеки нов председател на БСП – как ще овладее една стогодишна организация, която традиционно е силно противоречива – още от преди 9 септември – много неща й тежат на съвестта, но тя не пожела да се покае, да признае, че има грешки. Предпочете да лежи върху изпосталелите плещи на номенклатурчиците. Ако бяха се покаяли истински, трябваше да се саморазпуснат и да направят нова левица.

Другият проблем на БСП е феодалността на вътрешната им организация, която много ясно се наблюдава по места. Онези, които са укрепили властта си по регионите, нямат интерес от влизането на нови, млади хора. Те държат на контрола и тези мрежова структура пречи на младите да влизат в БСП и неслучайно средната възраст на техните избиратели е среднопенсионна, да не кажа и над. Няма прилив на нова енергия, идеи, хора, за да тръгнат нанякъде въобще. А Корнелия Нинова пак си е човек на статуквото, на тези хора, които досега управляваха. Обновлението трябва да дойде отдолу, ако искат за тях да гласуват млади хора, трябва в ръководството си да вкарат такива. Структрурите не се захранват от такава енергия. БСП е една наследствена партия и много трудно ще настъпи промяна. Там непрестанно се търси баланс между противоречията, които обективно съществуват, вкл. и чисто исторически. При кого се случи и Костинбродска афера, и Делян Пеевски като шеф на ДАНС, и КТБ, а те продължават да копаят нови дупки и да заравят трупове.

- Този симптом не е ли общопартиен в последно време?

- Като говоря така за БСП, не изключвам и другите участници в управлението. Затова нерекъснато се раждат нови партии и нови герои. Аз бих казала, че съм доста скептична за промяната в БСП. Ако искат промяна, те първо трябва да кажат какво представляват в момента, а това, което представляват в момента, е жалко. Това се отнася за целия политически елит. От случващото се в последните месеци мен ме е срам. Докато хората не се мобилизират и не нанесат тежък удар върху този политически комплот, който съществува, дали с повсеместни граждански действия или другояче, аз съм много песимистично настроена за това, което ни чака. Сега вече за всички партии вкупом оцеляването се превърна в задача номер едно.

- Ще се отрази ли това при следващите избори?

- Хората започнаха да правят резки промени на изборите, защото се опитват да се отърсят от този елит, който не си върши работата, не е в достатъчна степен представителен, но се възпроизвежда. Дори появяващите се нови герои се оказват оплетени във всичко това. В това число и Бойко Борисов, който спечели всички възможни избори, днес вече изглежда жалък. По-жалка картина от това Валери Симеонов да е шеф на Бойко Борисов и да му нарежда какъв да бъде изборния кодекс аз не съм виждала. Ние преживяваме нови 90-те години. В тази страна има отчайваща липса на демократичен капацитет в елита, за жалост и в народа. И ако не застанем единно да защитим демокрацията си, ще преживяваме това отново и отново. За пореден път искат да наложат някакви абсурдни, нелепи, глупави правила. Експертният потенциал, който всяка партия трябва да има, все едно не съществува. Смаяна съм за каква липса на елементарна логика става дума и това всичко ние трябва да го преглътнем. Не, не трябва да го преглъщаме, трябва всички като един да станем и да кажем – това не трябва да продължава така. Но в крайна сметка пак ще се появи поредният спасител, защото хората в момента не харесват нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС, нито Радан Кънев. За мен е много ясно вече откъде ще дойде той.

- Кажете и на нас!

- Най-близко до ума е това, че 71% е одобрението за референдума на Слави Трифонов. Най-страшното е, че ние сме вързани в тази мрежа на взаимни зависимости и поредният спасител ще влезе в същия този модел. Спиралата се е завъртяла и ние отново сме в 90-те години – колко монополно изглеждат партийните структури, колко монополна е икономиката – ако не си човек на този или онзи, няма как да се добереш до най-основния ресурс, каквито са обществените поръчки, за жалост. Нямаме пазарно стопанство… за пореден път, като свършат фондовете, ще разберем, че не сме направили това, което трябва. Тъй като обаче нямаме плурализъм в икономиката, все ще се намира по един бушон като Цветан Василев, а те ще са чистички и умитички. Ако няма плуралистична икономика, която сама по себе си да ражда ресурс, нямаш и плурализъм в политиката, нещата са свързани. Монополизираната олигархична икономика ражда монополизирана и олигархична политика, а оттук и усещането за безсилие у хората. Те се чувстват изправени срещу такава стоглава ламя, че трябва да сваляме шапка на онези хора, които по конкретни поводи негодуват като срещу изборното законодателство или като срещу поредното безумие в Горни Лозен, където вместо паркове искат да правят кариери. Трябва да се радваме на всеки граждански протест. Мен ме е срам от управниците ни, от това, че едни и същи лъжи и глупости се повтарят по всички медии и считат, че ние просто ще си запушим ушите, а този ефект е ужасен.

- Има ли въобще полезен ход в тази ситуация?

- Единственият ход на Бойко Борисов е да стане и да се извини, да каже: „Извинявайте, допуснах много груба грешка, подцених проблема, не дадох на експерти да ми направят необходимите оценки, простете ми. Допуснах груба грешка да слушам тези хора от ПФ без дебат, без експерти.” Когато е ясно, че в тази страна няма правила, няма демокрация, няма доверие, ние сме една разпадаща се структура. Трябва широк публичен дебат от типа на кръгла маса, трябва да пренапишем правилата, защото хората не са доволни, трябва да има референдуми по всеки въпрос. А те се опитват да запушат всеки един референдум. Обидно е това, което политиците направиха с президентската институция, на първо място ГЕРБ. Това беше институцията с най-висок рейтинг в държавата. Аз напълно оневинявам Росен Плевнелиев, не е вярно, че това е най-слабият президент. Вярно е това, че партиите вкупом, на първо място Б. Борисов и ГЕРБ решиха да съсипят тази институция, за да не стърчи толкова над останалите и успяха. За жалост успяха.

- Кой го направи и защо?

- Мога да кажа откъде тръгна този погром. Той тръгна от момента, в който Борисов обяви кандидатурата на Плевнелиев по един, за мен, абсолютно недостоен начин – още тогава той каза едва ли не – „нека тук някой да ми пази мястото”. Оттам нататък авторите на Костинбродската завера, които видяхме кои са, биха, биха, биха и сега нямаме нито една институция, в която хората да вярват. Това е огромно престъпление към демократичното устройство на тази страна. Сега по същия начин искат да дискредитират референдумите – системно го правят, но ето тук неизбежно от техния страх се ражда алтернативата. Колкото повече натискат референдума и Слави Трифонов, толкова повече му качват рейтинга по позната схема от 2001 г.

интервю на Фрогнюз