Рокбунтарката Милена: „Не`ам нерви” важи и днес

Люба Кулезич

- Не беше ли по-добре да си останеш в България през тези 10 и повече години и да пробиваш нататък вместо да започваш от нулата в Англия?
- Бях стигнала тавана тук. Пълнех летни театри, правех самостоятелни турнета. В един момент ме стегна шапката, че нищо различно не се случва. Като заминах за Лондон, след няколко години разбрах кой ми е бил тук истинският приятел и кой не. И се оказва, че са били колкото пръстите на едната ръка. Целият шум и еуфория около мене са били, защото бях на върха. А като останеш сам за известно време, имаш време да мислиш, да разбереш къде си и за какво се бориш. И като проумееш, че тук си бил заобиколен главно с някакви сметкаджии, ти става много гадно.

- Гадно, гадно, но си тук, в Южния парк, а не в Риджънси?
- Да, за музика на мен тук ми е по-добре. Вярно, хората са адски изнервени, но това е положението.

- Там все пак коренно промени живота си. Омъжи се за втори път, за българин...много свестен изглежда. Той е баща на детето ти...
- Не, не съм се омъжвала. Но с Тони си живеем вече шеста година заедно. Плюс това, той има такъв бизнес, че може да го прави и от България. Дойде си тук заради мен, защото ми е по-важно да съм тука, да си пея, да си записвам песни. Много е работлив и е много честен. И така.

- Ти физически пропусна бума на чалгата. Не ти ли се струва, че се е просмукала вече навсякъде и няма оправия?
- Много гнусно. Според мен това дойде от селянията. Навремето като правех турнета из страната, мога да ти кажа, че хората бяха много по-цивилизовани, с изискано държане. А по селата още тогава се виждаха ония, селските “красавици”, от които после се пръкнаха фолкпевиците. Седят на една пейка или в някво заведение ,“облекани” в някакви кичови дрехи. Явно тоя селяшки дух е като на термитите. Те изяждат града. Насаждат простотията си. И тая гадна музика ...
Едно време тя само по селата се слушаше. Или трябва да си по-ниска писта човек, за да слушаш такава. Като видиш някой як селяндур, мие си москвича, отворил четирите врати, вътре касетофона бичи яко сръбско. Това беше върхът на селяндурщината. Сега гледаш някакво бентли и вътре същият селяндур. Абе, откъде дойде тоя селски комплексаризъм, кажи ми?

- Според мен това беше лумпениадата на соца, която беше допусната до криминалните финансови потоци. И си отгледа своята т.нар. култура, силиконовите мацки, арогантността, бруталната телесност... Този модел сякаш някой го напомпа финансово през последните 8-9 години. Наложи го, за да мачка онази все по-тънка прослойка, свързана с цивилизацията...
- На това му казвам “фолк тероризъм”. ..

- Да, ама той търси своето политическо представителство вече: на мутрата, на полукриминалния бизнес, който иска да се настани от ареста в парламента. Това е смазващото. Изчерпа се дори и малкият бунтарски дух тука. Затова те питам: човек с бунтарска нагласа като теб има ли си свое място някъде? В Лондон те стяга шапката заради консуматорския манталитет. Тук – същото плюс простотията. Къде си ти? Какво правиш?
- Засега тегля от там някакви финансови дивиденти, а тук се опитвам да живея между плоскостите. Поне за момента лавирам. Все се надявам, че нещата ще се урегулират някак. Но ако простотията вземе връх и детенцето ми порасне, а няма училище, в което да стане човек, годен за европейския начин на живот и стил, събирам си куфарите и се връщам. Искам да пиша парчета, искам да пиша приказки. Но ако публиката няма нужда от такива работи, какво да правя?

- Правиш турнета, пътуваш, имаш доста участия напоследък. Виждам, че хората много ти се радват. Така ли е?
- Да чукна на дърво, така е. Непрекъснато ме спират по улиците. „Душичко”, казват, „Много те обичаме”. Казват ми, че съм лъчезарна. Старият ми гняв изглеждал изсъхнал като листо от дърво. Минал и заминал. Сега трябва да си изградя новия живот – с натрупания опит, с идеите за концерти, с историите, които ми се въртят в главата. Искам да издам детска книжка. Вече виждам нещата от друг ъгъл. Не ми се ще да натоварвам хората с проблеми, които да им изкрещя в очите. Предпочитам, като ме слушат да им стане смешно и да разбират какво им казвам индиректно. Според мен да си агресивен вече не е актуално. Ето, „Чворолино” за мен е по-добрият вариант с иронията си.



- Този твой Чворолино сякаш е реплика на Буратино, който по време на прехода беше натоварен с политически смисъл. Влагаш ли такъв подтекст в образа му?
- С него се свързваше образът на Жорж Ганчев, например, помниш ли? Лъжльото, на когото му расте носът. И това, че е син на Татко Карло стана нещо като метафора на фалшивата опозиция, дето беше произведена от червената номенклатура. Чворолино идва от думата „чвор”. Това е моят израз за простак.

- Запей малко...
- „Кой не знае Буратино, чудна кукла с реноме. Но не знае Чворолино, по-малкият брат менте. Пазели го в тайна дълго. Нямало е материал, но завършил го баща му, дърва със чвор едва събрал. Както много често става, като не си от сой човек, полека-лека проличава, колкото и да си напет.” Това е за тези с големите, скъпите коли, дето вътре дъни яко чалга и много им личи материалът.



- Според теб поправими ли са в младото поколение пораженията, нанесени от чалгата?
- Знаеш ли кое е странното? Че вече има млади хора, които слушат чалга и рок едновременно. Това са хибриди. Все едно да имаш за домашен любимец кръстоска от катеричка и котка. Представяш ли си?! Но пък наскоро пях в „Зимния дворец” заедно с „Ревю”, с „Хиподил” и с „Контрол”. Страшно беше. Навсякъде глави, нямаше педя празно място. Разбрах, че пускали докато се сабрали някъде около 7500 души и после затворили вратите заради противопожарните норми. Това ме върна 20 години назад. Хората разбират текстовете, вдяват в посланията. Те така силно пяха заедно с нас нашите парчета, че по едно време ние на сцената спряхме да чуваме какво свирим. Жестока работа. Купон.
Аз си мислех, че рокът вече е полужив тук, че всички са го ударили на фолк, ракия и цици. Обаче ето, сякаш излязоха от укритията си хиляди зрители. И повечето бяха млади, към 20 и няколко годишни. По-стари от нас нямаше. Явно има пренасищане от простотия, джуки, кухи лейки.

- Политически оставаш ли пристрастна? Накъде според теб вървим като общество?
- Това, което виждам е, че комунягите с нокти и зъби драпат да си запазят властта. Имат много пари все още, с които продължават да подкупват и да залъгват хората с разни кухи обещания. А пък всеки ден научаваме за големи кражби и то безнаказани. Много тъпо ми се вижда да вярваш на модел като Станишев.Обаче народът сякаш е упоен, мълчи си. Беззаконието, което се точи, създава безразличие и овчедушие. От друга страна, СДС се разцепи, всичките му парчета воюват и са като някаква италианска фамилия. В този си вид не може да противодейства на нищо, камо ли на бившите комунисти. Те продължават да са организирани, дресирани са да вървят под строй и като в Северна Корея – да ръкопляскат по даден знак. И всички тези работи ме карат да мисля, че нашата демокрация е като криворазбраната цивилизация.

- Песимистично си настроена, така ли?
- Май трудно ще се променят нещата за добро. Ако в Синята коалиция има поне пет души като Костов, щеше да е хубаво. Той е делови човек, винаги има становище, знае как да го изрази, при него няма ала-бала. Ще се радвам, ако на сините поне най-сетне им дойде акълът и се обединят. Но и там има много предатели и подкупни елементи. Те са влезли в политиката, за да си оправят играта. И ако тази Синя коалиция разчита на такива, направо ме хваща страх какво ще стане... Как можаха, например да го сложат тоя Юруков начело на СДС?! Ами че то на челото му пише, че е взел пари от комунягите, за да прави сечено. Но аз съм си синя и не мога да стана друга.

- С какво днес би заменила старото си мото: „Не`ам нерви”?
- Е, ти ме закопа с този въпрос... Ами да ти кажа, „не`ам нерви” важи и днес.