Щефан Апелиус, германски политолог: Има живи свидетели на убийствата на млади немци в България

Щефан Апелиус е политолог, който изследва политически партии и медии, доцент в Катедрата за политически науки на Университета „Карл фон Осиецки” в Олденбург, Германия. Автор е на множество публикации, книги и документални филми. На 5 декември 2006 г. той публикува книгата си „България-Далечният Изток на Европа”, кояго предизвиква сериозен интерес на немския книжен пазар. Тези дни предстои да излезе още една негова книга, свързана с нашата страна „Смърт в България – Забравените жертви на желязната завеса”. По този повод, а и заради бурните реакции, които предизвика у нас „България-Далечният Изток на Европа” Frognews потърси г-н Апелиус, който изясни замисъла си и отправи апел за съдействие към българските читатели:

Заглавието на последната Ви книга „България –Далечният Изток на Европа” е до известна степен шокиращо за нас, българите. Ние винаги сме смятали, че страната ни в духовно и в културно отношение не е излизала извън пределите на Европа. Как ще обясните на българина избора на това заглавие и в какъв смисъл разглеждате България като „Далечен Изток на Европа”?

Ст.А. Подобно заглавие на книга е предназначено да привлече определен интерес върху себе си; то трябва да събуди и любопитство. С това заглавие е очевидно, че съм постигнал задачата си. От една страна България, погледната от Германия, действително се намира „далеч, далеч на изток”. Тя си е далечният Изток. Но това е и игра на думи, която трябва да се тълкува с определено ориенталски влияния. Те все още наистина се срещат в България, на вратата към Ориента и след 500 годишно турско робство.

Какво разчетоха мнозина журналисти „погрешно” във Вашата книга; кое Ваше послание не беше разбрано правилно?

Ст. А. Това е добър въпрос. Всички те всъщност още не са прочели книгата, защото засега тя не е преведена на български, а оригиналното немско издание за съжаление не може да се намери в България. А дали изобщо ще има български превод, никак не е сигурно. Аз във всеки случай още не съм разговарял по този въпрос. Моето издателство полага усилия в момента да установи връзка с различни български книжарници, за да може най-малкото немското издание да се появи в България. Така че в момента се правят вариации върху една книга, чието съдържание не се познава и от няколко заглавия се предизвиква дискусия, от която може да ти настръхнат косите. Върху тази книга аз съм работил години наред. Бих се радвал, ако българските журналисти отделят поне няколко дни време, и първо прочетат онова, върху което искат да дискутират.

Каква е причината за това часовниците в София да изостават от тези в Берлин и Лондон?

Ст. А. Задавате ми толкова многостранен въпрос, че не бих могъл да бъда изчерпателен, ако не разкажа цял един роман. От една страна това има общо с определени културни влияния, които са свързани с географското положение. Манталитетът на южноевропейците в много отношения е различен от този в Западна Европа. Преди всичко обаче изоставането се дължи на непречупената сила и власт на старата номенклатура.

Защо според Вас толкова много българи говорят немски? А от друга страна България все още не е достатъчно позната в Германия!

Ст. А. След Берлинския конгрес през 1879 г. в много отношения Германия и България се свързват помежду си. Да вземем за пример само Александър фон Батенберг или династията на Саксен-Кобург-Гота. По-късно своите следи в България оставят и нацистите, и след тях ГДР. Дълго време немският език е един от най-важните чужди езици в България. Въпреки всичко това обаче днес България е позната в Германия само на една малка общност от хора, които са се свързали със страната Ви по някакъв начин: или семейно, или благодарение на ваканция, която са прекарали у Вас. За голямата маса германци България е непозната. Ето затова е трудно да се събуди интерес към нея сред немската общественост. И е учудващо, че на мен все пак ми се удаде.

Твърдите, че добре познавате съвременната българска действителност. Каква е тогава причината за неуспехите в борбата на нашето правителство с организираната престъпност, за която пишете в книгата си?

Ст. А. Това произтича от факта, че българската мафия се радва на завидно влияние в икономиката и политиката на страната. Всеки един човек, който се противопостави по някакъв начин на престъпността в България, независимо дали е журналист, или прокурор, или политик, подхвърля живота си на опасност. Много се забавлявах с „Акция Респект”. Дали наистина някой сериозно е повярвал, че по този начин проблемът ще се реши? В България със сигурност – не. С тази безсмислена „акционерност” се цели по-скоро да бъде впечатлен Брюксел.

В какво се състои разликата между тайните служби в някогашната ГДР и в комунистическа България?

Ст. А. Ето тук има много общо, защото Министерството по сигурността в ГДР поддържаше много интензивни връзки с българското Вътрешно министерство. Работеше се в тесен контакт, сключваха се какви ли не тайни споразумения и се работеше съвместно по задържането и убийствата на т.нар. „гранични нарушители”. Днес както в бившата ГДР, така и в България има още много хора, които не са претърпели и най-малката промяна. Това са преди всичко по-възрастни хора, които все още използват езика на престъпниците и потисниците.

На немския книжен пазар скоро ще се появи още една Ваша книга, отново свързана с България. За какво става дума в нея?

Ст. А. В тази книга, която ще носи заглавието „Смърт в България – Забравените жертви на желязната завеса” ще се разказва за съдбата на млади граждани от ГДР, които са намерили гибелта си в НРБългария като „гранични нарушители”. В книгата си, както и в голям документален филм по немската телевизия, ще представя подробно тази досега напълно неизвестна в Германия тема. Тъкмо в момента работата по тази книга върви на високи обороти.

На читателите бих поставил няколко конкретни въпроси. Става дума за хората, които се намират във връзка с известните досега случаи. Това са свидетели, които биха могли вероятно да ми дадат ценна информация, стига да успея да ги открия. Те не бива да се страхуват, ще боравя с информацията абсолютно дискретно и според тяхното желание.

Като свидетелка търся една жена на име Рушина Петрова, родена на 25 август 1945 г.; тя трябва да е израснала в Стара Загора като дъщеря на свещеник. Може да е носила и друго име, Роза Георгиева, със сигурност се е омъжила и междувременно е придобила нова фамилия. Издирвам хора, които познават Кольо Иванов Николов, роден на 17 март 1927 г., който по-рано е живял в Лесово. Има и един господин, който се казва Павел Иванов Павлов, роден към 1938 г., работил като офицер към Военната прокуратура в София. С него много бих искал да разговарям. Вероятно има хора, които знаят и къде се е намирала граничната застава „Артерия”. Може би става дума за околностите на Петрич, или на Доспат.

И още един въпрос: На 19 август 1988 г., близо до Резово, е задържан един млад германец при крайно странни обстоятелства. Три седмици по-късно той внезапно умира. По-всяка вероятност това се е случила в Бургаска болница. Кой би могъл да ми даде информация по този случай? Имената на войници, които са задържали този германец, са капитан Шивачев, ефрейтор Петко Бончев Славов, редник Петър Колев Христев и водачът на кучета редник Мирослав Николов Пантелеймонов.

Има ли конкретна причина този Ваш интерес към България? Като се имат предвид всички проучвания, които сте правили, лесно ли беше, или срещнахте някакви трудности при събирането на материала?

Ст. А. Живях в София цяла година и в този период опознах страната доста добре. След завръщането си в Германия редовно продължих с посещанията в България под формата на изследователски пребивавания, някои траещи месеци. Харесвам страната, харесвам и хората у Вас. А работата ми беше извънредно трудна. Проучванията са винаги сложно нещо и човек трябва да е изобретателен и пълен с идеи, за да открие определени работи. За щастие към целта винаги водят повече пътища. Често ме смятаха за чуждестранен агент, защото разпитвах за неща, за които никой в България не се е осмелявал да пита. Това е резултат от десетилетната комунистическа доктрина. Впрочем вече чух от българска страна, че вероятно проектът ми е финансиран от някакви тайни сили и има за цел да злепостави България. Подобни комични теории също произхождат от времето на комунистическата диктатура. В действителност аз разполагам с твърде малък бюджет и трябва много точно да го пресмятам. Всеки един цент за пътните ми разходи се одобрява от финансовия отдел на моя университет. Парите са ми предоставени от фондация „Херти”, която между другото отделя средства за демократизирането на страните от Източна Европа. За всичко останало плащам от собствения си джоб.

В качеството си на човек, опознал България, но и като политолог, как преценявате настоящето българско правителство; ефективна ли е за по-нататъшното развитие на България тристранната коалиция?

Ст. А. По-скоро бих казал, че в тази коалиция е събрано всичко лошо за България. Там са преобърнатите бивши комунисти, които все още имат огромно влияние със своите групировки. НДСВ не е нито „царистка”, нито либерална формация. Тя е една сбирщина от многобройни бивши комунисти, които се добраха до властта под флага на някогашната популярност на Симеон ІІ. В тази партия има само няколко свестни личности, които наистина принадлежат към гражданското общество. Иначе НДСВ няма бъдеще. Там е и ДПС, което от 1990 г. директно или индиректно е непрекъснато във властта. И тази формация не е либерална, тя не представлява интересите на турското малцинство или на циганите, а е дружество на интересите на господин Доган. Как иначе ще се коалира тъкмо с БСП, която носи отговорността за бруталното насилствено българизиране преди 1989 г. Нито един от неговите дейци не беше осъден. И защо г-н Доган попречи да се отворят досиетата на бившата Държавна сигурност? Какъв интерес имат от това избирателите на Движението? Те би трябвало да са заинтересовани точно от обратното. Що се отнася до Атака и Обединението на г. Борисов, и двете популистки формации, които обират протестния вот, няма да изведат България напред.

Известен факт е, че бъргарските политици не се радват на особено дълъг политически живот. Кои са политическите и обществени фигури, които според Вас биха имали политическо бъдеще?

Ст. А. Тук трябва да кажа, че потъналият в раздори гражданско-демократичен лагер, някогашното СДС, най-сетне трябва да се обедини и обнови програмно. В миналото бяха направени грешки. Бих препоръчал социално насочване по примера на консерваторите в Швеция, които се обновиха и успяха да се наложат над социалдемократите след десетилетното им управление. Не бива да се остава единствено при обещанията. Малкият човек трябва да усети, че положението му действително се подобрява. Бих могъл да си представя такъв реформиран граждански блок с Петър Стоянов, Соломон Паси, Меглена Кунева, Иван Костов. Във всеки случай те трябва да се научат, че в политиката личната суета се подчинява на съдържателната обща идея. И че с раздробяването вредят сами на себе си. Само обединеното, идейно реформирано дясно има бъдеще да поеме в ръцете си съдбата на страната. Що се отнася до БСП, бих им пожелал основно персонално и съдържателно обновление. Но дотам трябва да се извърви много дълъг път. Страната се нуждае от истинска социалдемокрация, а не от комунисти на прехода.