След политическо земетресение в сърцето на Европа: Еманюел Макрон има три възможности

В социалните медии във Франция, откакто Байру обяви националния бюджетен план на 15 юли, циркулират три думи: „Бойкот, дезорганизация и солидарност“. Зад лозунга стои нарастващото национално протестно движение „Блокирай всичко“, което призовава за ден на национални протести на 10 септември в опит да парализира страната .

Вчера френският парламент гласува вот на недоверие на правителството, водено от Франсоа Байру. Това е третото правителство, което падна след извънредните парламентарни избори през 2024 г.

Френското Национално събрание гласува за неговото освобождаване с 364 гласа „за“ срещу 194 „ против“ , с което свали неговото малцинствено правителство.

Франция изпадна в нова вълна на криза, след като парламентът гласува за сваляне на правителството, водено от Франсоа Байру. Втората най-могъща страна от Европейския съюз (ЕС), която заедно с Германия е двигателят на Европа, е заплашена от сериозни финансови проблеми, както и от демонстрации в цялата страна . Но вълненията далеч не остават в рамките на Франция.

Както съобщават чуждестранни медии, „ резултатът от гласуването е очакван “ и че това е важен момент във френската политика.

Байру постигна дори по-лоши резултати от Мишел Барние , когато беше заменен през декември миналата година след рекордните три месеца на поста.

Депутатите във Франция гласуваха за падането на правителството заради спорните икономически реформи, които премиерът Франсоа Байру искаше да наложи .

Вотът на доверие към правителството е насрочен, след като Байру не успя да прокара серия от сериозни бюджетни съкращения, които според него са жизненоважни за предотвратяване на изпадането на Франция, втората по големина икономика в ЕС, в дългова криза от гръцки тип.

Френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори през юни миналата година, което беше възприето от мнозина като неуспешен ход, който допълнително го отслаби и доведе до още по-фрагментиран парламент. Проучванията на общественото мнение показват, че новите избори отново ще доведат до разделен парламент, но с крайна десница, по-силна от всякога.